Изложби

Иван Вазов: Пловдивски хроники

Изложбата е част от тазгодишното издание на "Празници на Стария град"

Иван Вазов: Пловдивски хроники


◊ СЪБИТИЕТО

Изложба "Иван Вазов: Пловдивски хроники"

В рамките тазгодишното издание на "Празници на Стария град", чийто надслов „Адрес на вечността” Общински институт „Старинен Пловдив” и Национален литературен музей – София ще представят поредната си съвместна изложба, която ще се открие на 23 септември, вторник, от 17:00 ч. в Данчовата къща в Стария град, посветена на 70-годишния юбилей и 50-годишния творчески юбилей на Иван Вазов.

Изложбата е озаглавена „Иван Вазов: Пловдивски хроники”, защото ясно показва, че Пловдив е особено специален град в живота на големия български автор. Градът е свързан с един от най-силните му творчески периоди (1880-1886 г). През това време Вазов се реализира като политик, редактор на в. „Народний глас”, списва списанията „Наука” и „Зора”. Едни от най- прочутите му стихотворения са създадени тук, на пловдивска земя: „Иде ли?”, „Немили-недраги”, „Епопея на забравените” и др.

Изложбата се реализира със съдействието на Държавен архив - Пловдив и чрез нея за първи път пловдивската публика ще има възможност да види подаръците, които е получил поетът по случай двойния юбилей: художествено изработен диплом за почетно гражданство, художествено изработен адрес, бъклица от художника Ботушаров, картини от български художници с неговия лик, поздравителни адреси, множество документи, свързани с организацията на юбилея, както и оригинален плакат- позив за честванията.

Изложбата, която може да бъде разгледана до 17.10.2014 г., ще бъде съпроводена и с пловдивската премиера на книгата „Неканоничният Вазов” на Катя Зографова, директор на Национален литературен музей. Книгата ще бъде представена от историка Владимир Янев, доцент в Пловдивския университет.

Място на събитието: Данчова къща, ул. „Арх. Хр. Пеев” №2
Ден и час: 23 септември, 17.00 ч.



◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Пловдивският период (1880-1886 г.) на Вазов е наистина сюблимен, ако използвам собствената му патосна дума от „Епопея на забравените”. Впрочем, това е една от знаковите книги, които Патриархът твори в столицата на Източна Румелия. Само за 6 години в благодатния духовен климат на града той създава голяма част от своите поетични и белетристични шедьоври – „Сливница”, „Чичовци”, „Немили-недраги”. Неуморно редактира и списва вестници и списания, съставя и превежда като първи духовен мост към Европа знаменитата „Българска христоматия” (1884 г.) с образци на световната поезия (в братско съработничество с Константин Величков), пише драми, с които подкрепя раждането на българския театър на сцената на някогашния „Люксембург”. И, разбира се най-енергично участва като народен представител в обществения и държавния живот на новоосвободената българска държава. Едно от културните чудеса на България несъмнено е точката на пресичане, могъщото съвпадение на творческия полет на националния ни поет с обществения и културен подем на Пловдив.

В изложбата са представени множество от най-ценните артефакти, притежание на къща музей „Ив. Вазов” – София, включително и такива от постоянната й експозиция. Първите издания на стихосбирките, писани в Пловдив: „Гусла” (1881), „Поля и гори” (1884), „Италия” (1884), „Стихотворения за малки деца” (1883), поемата „В царството на самодивите”, драмата „Руска” (1889), както и илюстрациите към някои от тях. Печатните издания, с които творецът е свързал делниците си: в-к „Народний глас” (1880-85), сп. „Наука” (1882), сп. „Зора” (1885). Ще бъдат показани семейните снимки на поета и неговата фамилия от Пловдив, както и любимите лични вещи на Патриарха – броеницата, писалката, сребърната табакера и цигарето...
               
Най-разкошната тема в експозицията са двата Вазови юбилея - с безценните дарове, които Патриархът получава: калиграфските поздравителни адреси, изработени от художници като Иван Мърквичка и Харалампи Тачев, морския пейзаж от Евгения Шатц за І юбилей от 1895 г., скулптурния барелеф от Андрей Николов и живописните „Цветя” от Елисавета Консулова-Вазова за ІІ юбилей от 1920 г. та до прелюбопитното меню от гозби с названия, вдъхновени от Вазови герои и произведения, изработено за тържествената вечеря в Юнион клуб от Стефан Баджов. Прави впечатление, че художниците, на които юбилейните комитети са поръчали съответните адреси, поднасят и своите лични дарове на Вазов. Жестове на приятелска почит му отправят и Жеко Спиридонов, Петър Морозов, Александър Добринов, портретувайки самия него или обичани от поета места като Курубаглар (днешния Лозенец)...

Любопитни за публиката са знаменитата сребърна лира с венец и позлатена панделка, дар за класика от І юбилей, преподарен на Евгения Марс от Вазов. Или сребърният маслинов венец от македонската емиграция; Указът на НВ Борис ІІІ и решението на НС за провъзгласяването на Вазов за народен поет; грамотата на СУ, с която го обявяват за почетен доктор на университета; най-високият и ценен национален орден „Св. св. Кирил и Методий” с лента и звезда; златният часовник с монограм от министъра на просвещението Стоян Омарчевски, всички те подобаващо връчени на Патриарха през 1920 г. Като че самият втори Вазов юбилей с неизброимите трогателно искрени, не просто официално скъпоценни дарове, са символичен ритуал, който възвестява, че след националните погроми и покрусата, помрачили до дъно душите на българите, едничък техният Патриарх им е останал. Несъкрушим и възвишен в своята горда осанка! Вазов е всенародното упование, заревото, надеждата, че България въпреки всичко ще се съвземе и ще пребъде във времето...
     
Какви са пловдивските реликви на обожанието към народния поет? Прекрасна сребърна мастилница от І юбилей; лира, везана със сърма, с надпис „Загорка”, подарена на Патриарха от неизвестна почитателка; Дипломата, с която той е провъзгласен за почетен гражданин на Пловдив по повод 50 г. от литературната му дейност; веселата бъклица от пловдивския худ. Никола Ботушаров; шеговитата рисунка от Димитър Андреев-Андрю „Джамбаз теле, улица”... Това са съхранените паметни знаци от нечуваното, наистина царствено посрещане на Вазов в града на тепетата за втория му юбилей през 1920, когато една улица „Станционна” е преименувана на „Иван Вазов”. На несравнимата обич на пловдивчани Патриархът отговаря с реч – истинска апология на благословено плодотворния за духа му Град:

„Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот.
   
И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили.”

Катя Зографова, директор на Национален литературен музей





Автор: Александра Арабова, ОИ "Старинен Пловдив"
23.09.2014 г. 12:36
Посетено: 2178
Етикети: Катя Зографова, премиера на книга, Пловдив, изложба, Празници на Стария град, Иван Вазов: Пловдивски хроники
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/19864-ivan-vazov-plovdivski-hroniki