Изложби
"Нещата от живота" - проф. Георги Чапкънов в галерия "Графит", Варна
Юбилейна изложба с малка пластика, рисунки, живопис и графика
◊ ИЗЛОЖБАТА
Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на МТЕЛ
представят
„Нещата от живота” на проф. Георги Чапкънов
Юбилейна изложба с малка пластика, рисунки, живопис и графика
23.07. - 06.08.2014
Пресконференция | 23.07. | 11:30 часа
Вернисаж | 23.07. | 18:30 часа | Варна, бул. „Княз Борис І” 65
Светът на твореца е светът на неговото въображение, поетиката на неговата чувствителност към красивото, вечното и чисто изобразителното. Георги Чапкънов-Чапа е художник създател на един богат, нов свят който извлича от динамиката на реалността онова, което за хората ще остане като художествена стойност в бъдещето. Ученик в Художествената гимназия в София на големия български художник, скулпторът Петър Рамаданов, Чапа е завършва скулптура в Художествената академия при Иван Мандов. През 1990 г. е професор в НХА и основава специалността “Художествена обработка на метала”. Днес той е творец, чието име е сравнявано с най-големите майстори в изкуството на съвременната скулптура в Италия, Япония, Германия, Белгия, Франция, Люксембург. И това не е случайно, защото в скулптурите му има нещо класическо идващо традициите на античната и ренесансова скулптура, изразено в изяществото и елегантното извиване на формите, в ритмичното им, сякаш “валсово” сливане в един пластичен образ.
Когато извайва своите пластики той им предава истинско благородство. Отделните елементи в тях се налагат със силата и свободата на моделирането на формите - релефите, те напират от вътре навън с енергията на сътворението, като че ли влизат от един паралелен свят в нашия реален свят. Различният мащаб на скулптурните му творби съпоставен спрямо нашият е очевиден, но това не отслабва първичната им жизненост, а по-скоро утвърждава уникалната им същност – амалгама от божествени истини, човешки чувства и вечни теми. В образите доброто и злото, красотата и чувството на възхитителна радост, са в хармония на любовта. Всички пластики на Чапа, от ювелирните миниатюрни портрети, плакетите и малките пластики (и разбира се монументалните му творби, сред които най-известните са Св. София, паметника на Радой Ралин, на Петко и Пенчо Славейкови, Хитър Петър и много др.), са създадени от съприкосновението на неговите пръсти и длани с една мъртва материя, каквато е металът, гипсът, восъкът. Те носят тайнството на неговото умение не само да ги моделира, но им да им вдъхне живот. Истинската причина поради която Чапа е бил и е във фокуса, е че каквото и да сътвори, то е толкова привлекателно, че не може да не активира чувствата на хората. Неговите приумици, родени от “нещата в живота” са израз на житейската му мъдрост и са заредени с положителната енергия на усмивката, на усещането за победата на доброто над злото, на красивото над грозното. Играта на светлосенките, изкусните преходи между гладките повърхности и искрящите контури на фините линии очертаващи образи на цветя, хора, фантастични птици и животни, въздействието на полираните до блясък обеми превръщат пластиките му в неръкотворно дело.
Тематичният репертоар в изложбата е богат, той включва библейски теми, теми от ежедневието и неща вдъхновени от самият живот. Стилово те са единни, но Чапа търси съвършенството в изразните средства на различните видове изкуства – рисунка, маслена живопис, литография и бронзова пластика, и с артистична лекота дава пълна свобода на пластичното си въображение.
Всички сътворени форми и фигури в изкуството му имат различно, уникално въздействие със своето понякога изпълнено с хумор и тайнственост излъчване. Те са истинско визуално изкушение за ценителите на изкуството с пресътворената в линии и форми красота, излъчваща нежност, сила и жизненост.
Рисунките и литографиите изобразяват различни приумици и митологични сюжети създадени от художника като почивка от работата с метала. Те очароват и изумяват зрителите със своята полихромност и изящество. И в това Чапа е голям майстор, защото, както казва Роден - “скулптурата е сестра на живописта и също като нея играе със светлините и сенките. Ето защо скулптор който не е колорист, загърбва основното в занаята”.
Чапкънов не участва нито днес, нито преди в трансформациите на постмодернизма, защото той има своето място в областта на изящното изкуство и на естетиката му, а неговият стремеж към одухотворена красота, го е довел до онова съвършенство на пластичните му творения, което го прави единствен.
Пламена Димитрова-Рачева,
изкуствовед
изкуствовед
◊ ГЕОРГИ ЧАПКЪНОВ
Роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол. Завършва Националната художествена гимназия “Илия Петров”, София и специалност скулптура в НХА. Специализира в Париж. Професор и ръководител катедра “Художествена обработка на метала” в НХА.
Носител на награди:
1969, 1982 - за портрет на Съюза на българските художници (СБХ); 1975 – „Златен Езоп” на Междунароното биенале на хумора и сатирата, Габрово; 1977, 1979, 1986 – Национална награда за скулптура на СБХ на името на “Марко Марков”; 1990 – награда на международно жури за реалистична скулптура на името “Огюст Роден” на музея „Хаконе”, Япония; 1991 - Гран при “За свършенство” на името на „Хенри Мур” на музея Хаконе, Япония; Голямата награда за скулптура на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи; 1993 – награда „Сулмона” за портрета на Фредерико Фелини от Оскар Луиджи Скалфаро, Президент на Италия; 2002 – „Гран при” за скулптура на Европейския салон на изкуствата в Париж.
Негови произведения са представени в:
Ермитажа в Санкт Петербург, музея "Пушкин" в Москва, "Оцокуши-Га-Хара Музей" - Япония, академията "Лалит Кала" в Ню Делхи, музея на открито "Моран" - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, колекция "Петер Лудвиг" - Германия, Музей Moutier – Швейцария, в сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана, в Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ), София, СГХГ, ГХГ- Силистра, Добрич, Бургас и др.
Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997) и автор на много монети и медали.
Има над 30 самостоятелни изложби в България и в целия свят.
* * *
"Аз съм добруджанец. За мен това е много важно. Просто тази територия на България има своеобразен, незаменим с нищо чар и не се учудвам защо Йордан Йовков напусна Балкана, също много красив край и предпочете да остане в Добруджа…
От опита който имам в съприкосновението със съвременните търсения съзрях, поне за мен е така, че има недотам видени и недотам изследвани ъгли в изкуството по отношение на по-прости неща – например жеста. Той внася в творбата магичност, обогатява едно състояние и го извежда на друго ниво.
Творческите търсения, валидни за съвременните насоки на българската скулптура, се изразяват не само и не толкова в промените засегнали формално-стилистичните задачи, а по-скоро в мисленето на художника, или казано по друг начин – в онези трудно обясними пластове на интелектуалния, интуитивния и емоционален капацитет на твореца … в самостоятелното тълкуване на идеята на творбата и в отстояването на най-адекватната й форма, оживена от рисковете на експеримента."
Из интервю на Георги Чапкънов, 1988 г.
Автор:
Петра Димитрова, галерия "Графит"
Публикация:
22.07.2014 г. 15:59
Етикети:
Посетено:
2015
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/19640-neshtata-ot-zhivota-prof-georgi-chapkanov-v-galeriya-grafit-varna