Полковник от резерва намира спасение в живописта

Стефан Ганев е рядък пример на творец, реализирал таланта си на художник на границата на раздвояването между военната служба и живописта. Юбилейната му изложба в залата на „Борисова“ 6 в Русе е категорично доказателство за безспорния му успех като художник, извървял пътя си самотно и, в известен смисъл, тайно. Голямата част от живота  на офицера Стефан Ганев минава в различни гарнизони из страната, но военната служба така и не успява да убие любовта му към рисуването.

От детските си спомени все е с молив в ръка и мечтае да учи за художник. Дори е приет в училището в Казанлък, но е принуден да се раздели с мечтата си. Баща му няма средства да го издържа и това предопределя пътя му в офицерската служба. Някак случайно попада във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен, дори го приемат без изпит, поради високите резултати от приема му за друго учебно заведение. Но военната служба не го отказва от увлечението  да рисува и още при първия удобен момент, младият офицер заявява таланта си.

Първата си изложба подготвя и открива в Грудово през 50-те години на миналия век. Там Стефан Ганев е изпратен на работа след завършването на училище в Шумен. Използва свободното си време да рисува и така успява да подготви експозицията си. От онова време не е останала нито една картина, защото всичко се продава, но затова пък тайната на офицера-художник е разкрита. Във военния живее живописец, който рисува с вдъхновение природни пейзажи.

До пенсионирането си като полковник от резерва, Стефан Ганев се мести със семейството си из различни военни поделения на страната, носейки любовта към живописта. Щастието да разкрие отново художника в себе си, се усмихва, когато става преподавател по военна подготовка в Английската гимназия в Русе. В организирането на един училищен празник, учителят по военно дело се включва като участник със своя картина и изненадва колектива. Полковникът-живописец се представя с натюрморт от летни плодове, който показва. Вече  е на ясно, че няма какво да крие, а напротив ще рисува целенасочено и ще се самообразова, още повече, че сега и време има. 

В Регионалната библиотека намира учебната програма за студенти в  Художествената академия, набавя си необходимата литература и изкарва пълния й курс самостоятелно. Успоредно с напредването в обучението, добива куража да се готви за самостоятелни изяви като художник и така идва ред на първата изложба в Русе. През последните три десетилетия Стефан Ганев е открил много самостоятелни изложби, член е на Дружеството на местните художници, участвал е в техни общи изложби. Новата му самостоятелна изложба през този юли е своеобразна равносметка на твореца Стефан Ганев.

Експозицията се открива буквално в навечерието на 80-годишния му юбилей и е доказателство за високия дух на човека и художника. Той е убеден, че любовта към рисуването го е съхранила като личност през дългите години на скитания из военните поделения и че без изкуството не би постигнал хармония в живота си. Нещо повече, рисуването подхранва творческата му младост и го зарежда с енергия да работи.

От години дните на Стефан Ганев започват с кафе и усамотяване в ателието на тавана, където остава с часове да рисува. Странното е, че докато е пред статива, не чувства годините и старите болежки. Докато държи четката, ръката му не усеща болката от плексита, гръбнакът не го боли, а зрението му е като на ястреб, както той сам признава. След неотдавнашна операция на очите е свалил близо осемте диоптъра и се радва на възможността да улавя всеки полутон от платното. Какво по-голямо щастие за един творец от това.