Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Галерия "Нюанс" представя Ярослав Вешин (1860-1915)
Изложба живопис
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Нюанс" представя
изложба на Ярослав Вешин (1860-1915)
11.06. - 15.07.2014
Откриване: 11.06.2014 - 18.30 часа, галерия "Нюанс", ул. "Денкоглу" 42
◊ ИЗЛОЖБАТА
Запазвайки високият стандарт на експозициите, които представя от откриването си през месец февруари, галерия "Нюанс" отново ни изненадва с интересна изложба. Този път ценителите на изобразителното изкуство ще имат възможност да се запознаят с малка, но стойностна част от творчеството на Ярослав Вешин. Художник, оказал изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението.
Експозицията напомня, че през 2015 година предстои 100-годишнина от смъртта на автора. Идеята за подбраната колекция възниква също и от факта, че въпреки големия си обем, изкуството на Ярослав Вешин не е добре познато у нас. Голяма част от картините му днес са пръснати по света, а в нашите музеи преобладават баталните му сцени. Целта на галерия "Нюанс" е да даде един не толкова познат поглед върху творческото развитие на големия художник. Специално подбрана от частни колекции експозицията отразява художествените тенденции, характерни за изкуството на Вешин на границата на два периода от неговия живот и творчество. Показани са дванадесет жанрови сцени, едните създадени в Мюнхен, в периода преди пристигането му в България, а останалите непосредствено след това. Част от изложените платна ще бъдат обявени за продажба. Конкретното съчетание, както и факта, че по-голямата част от творбите са непознати на публиката прави тази изложба уникална сама по себе си. Тя предлага неизчерпаемо богатство от живописни образи и ситуации и разширява значително кръга на познатите ни сюжети и стилови похвати.
Независимо от различните географски ширини и творчески периоди, героите му са колоритни и земни, създадени със сложен артистичен заряд. От композициите с ловни и военни мотиви до тези с обичаи и трудови навици, изложените платна разкриват тайните на пленера, поетичното начало на пейзажа, изразителността на техниката и на живописната фактура. Чрез откровението на показаната живопис, посетителите ще се срещнат със силата и красотата и майсторството на Вешин, ще се потопят в свят от багри и образи, в който ще открият претворен свободният и независим дух на един голям талант, оставил значителна следа в родното ни изкуство.
Годините, в които художникът пристига в нашата държава са посветени на културното й изграждане. Иван Вазов казва „Нямаше нищо, трябваше всичко. И аз писах.“ Това важи и за представителите на другите изкуства, в това число и за Ярослав Вешин, който наред с други чуждестранни фамилии, донася европейската култура в новоосвободеното Княжество България.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (1860-1915) е чешки художник със словашки произход, който живее и твори в България. Майстор живописец, Вешин е един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.
Роден в град Вране, Чехия, на 23 май 1860 година, той е второто от седемте деца на лекаря, д-р Франтишек Вешин. Учи в Художествената академия в Прага от 1876 до 1880 година, а от края на 1881 година, след като отбива военната си служба, продължава образованието си в Мюнхенската художествена академия при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си остава в Мюнхен, където започва и истинската си кариера в изкуството. Много скоро у Вешин започва да битува идеята, че славянските народи биха могли да получат своето естествено място сред останалите европейски народи, единствено чрез обща взаимопомощ и културна активност.
Всяка година художникът прекарва няколко месеца в Словакия и Моравия, където “на живо” натрупва материал за картините си: търси модели, прави ескизи на пейзажи, внимателно и подробно рисува детайлите на носиите и шевиците. През 1886 година представя картината “Словашка сватба”, която му носи европейска известност.
Втората половина на 80-те и началото на 90-те години са изключително плодотворни в развитието на Ярослав Вешин. Той е намерил своите теми - сюжети от бита на словашкия селянин и ловни сцени, свързани с неговия любим спорт и хоби - ловът. Повече от 100 завършени големи композиции бележат пътя на художника през този период. Живописта му получава признанието на ценителите и критиците на изкуството, а картините му намират добър прием у познавачите и колекционерите и постоянно присъстват в изложбените салони и галерии на Мюнхен и Прага. Включват го в изложбите си двете най-трудни за пробив в Мюнхен художнически дружества - Луитполд и Мюнхенер Кюнстлер – Геносеншафт. Сред най-близките му почитатели и меценати е принцът-регент на Бавария Луитполд. През 1897 г. по покана на тогавашния български министър на просвещението Константин Величков, Ярослов Вешин пристига в България, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София, днешната Художествена Академия. Така Вешин се превръща в един от най-значителните чужди художници, посветили живота си на България. Започва да рисува различни сюжети, в които отразява битови сцени, селския труд, динамиката на градския пазар, романтичността на малко познати природни места. Същевременно с това той продължава работата си в Рисувалното училище, където подготвя десетки именити художници, сред които Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора, Атанас Михов, Елисавета Консулова-Вазова. През 1903 г. поради несъгласия с ръководството на училището той напуска преподавателския си пост. По същото време получава покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария. Но за учудване на повечето си познати, той предпочита България. През 1903 г. Вешин и учениците му създават дружество “Съвременно изкуство”, като в неговата програма са посочени целите на “младите” - преодоляване на академизма и създаване на модерно, европейско по дух и форма изкуство. Дружеството става член на Дружеството на южнославянските художници “Лада”, а Ярослав Вешин е избран за негов председател.
През 1904 г. става военен художник и така се утвърждава като родоначалник на баталния жанр в българската живопис. Повечето от най-добрите му картини от този период са показани в експозицията на Военноисторическия музей. Творбите му отразяват грозните и кървави сцени от двете Балкански войни (1912-1913), покрусата и страданието на хората през тези решителни години.
Ярослав Вешин умира в София на 9 май 1915 година. С неговата смърт завършва епохата на битовия реализъм в историята на новото българско изкуство. Но с примера на майсторската си живопис, с дълбочината на баталните си картини Ярослав Вешин създава безсмъртно художествено дело.
Галерия "Нюанс" представя
изложба на Ярослав Вешин (1860-1915)
11.06. - 15.07.2014
Откриване: 11.06.2014 - 18.30 часа, галерия "Нюанс", ул. "Денкоглу" 42
◊ ИЗЛОЖБАТА
Запазвайки високият стандарт на експозициите, които представя от откриването си през месец февруари, галерия "Нюанс" отново ни изненадва с интересна изложба. Този път ценителите на изобразителното изкуство ще имат възможност да се запознаят с малка, но стойностна част от творчеството на Ярослав Вешин. Художник, оказал изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението.
Експозицията напомня, че през 2015 година предстои 100-годишнина от смъртта на автора. Идеята за подбраната колекция възниква също и от факта, че въпреки големия си обем, изкуството на Ярослав Вешин не е добре познато у нас. Голяма част от картините му днес са пръснати по света, а в нашите музеи преобладават баталните му сцени. Целта на галерия "Нюанс" е да даде един не толкова познат поглед върху творческото развитие на големия художник. Специално подбрана от частни колекции експозицията отразява художествените тенденции, характерни за изкуството на Вешин на границата на два периода от неговия живот и творчество. Показани са дванадесет жанрови сцени, едните създадени в Мюнхен, в периода преди пристигането му в България, а останалите непосредствено след това. Част от изложените платна ще бъдат обявени за продажба. Конкретното съчетание, както и факта, че по-голямата част от творбите са непознати на публиката прави тази изложба уникална сама по себе си. Тя предлага неизчерпаемо богатство от живописни образи и ситуации и разширява значително кръга на познатите ни сюжети и стилови похвати.
Независимо от различните географски ширини и творчески периоди, героите му са колоритни и земни, създадени със сложен артистичен заряд. От композициите с ловни и военни мотиви до тези с обичаи и трудови навици, изложените платна разкриват тайните на пленера, поетичното начало на пейзажа, изразителността на техниката и на живописната фактура. Чрез откровението на показаната живопис, посетителите ще се срещнат със силата и красотата и майсторството на Вешин, ще се потопят в свят от багри и образи, в който ще открият претворен свободният и независим дух на един голям талант, оставил значителна следа в родното ни изкуство.
Годините, в които художникът пристига в нашата държава са посветени на културното й изграждане. Иван Вазов казва „Нямаше нищо, трябваше всичко. И аз писах.“ Това важи и за представителите на другите изкуства, в това число и за Ярослав Вешин, който наред с други чуждестранни фамилии, донася европейската култура в новоосвободеното Княжество България.
Теодора Петева
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (1860-1915) е чешки художник със словашки произход, който живее и твори в България. Майстор живописец, Вешин е един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век.
Роден в град Вране, Чехия, на 23 май 1860 година, той е второто от седемте деца на лекаря, д-р Франтишек Вешин. Учи в Художествената академия в Прага от 1876 до 1880 година, а от края на 1881 година, след като отбива военната си служба, продължава образованието си в Мюнхенската художествена академия при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си остава в Мюнхен, където започва и истинската си кариера в изкуството. Много скоро у Вешин започва да битува идеята, че славянските народи биха могли да получат своето естествено място сред останалите европейски народи, единствено чрез обща взаимопомощ и културна активност.
Всяка година художникът прекарва няколко месеца в Словакия и Моравия, където “на живо” натрупва материал за картините си: търси модели, прави ескизи на пейзажи, внимателно и подробно рисува детайлите на носиите и шевиците. През 1886 година представя картината “Словашка сватба”, която му носи европейска известност.
Втората половина на 80-те и началото на 90-те години са изключително плодотворни в развитието на Ярослав Вешин. Той е намерил своите теми - сюжети от бита на словашкия селянин и ловни сцени, свързани с неговия любим спорт и хоби - ловът. Повече от 100 завършени големи композиции бележат пътя на художника през този период. Живописта му получава признанието на ценителите и критиците на изкуството, а картините му намират добър прием у познавачите и колекционерите и постоянно присъстват в изложбените салони и галерии на Мюнхен и Прага. Включват го в изложбите си двете най-трудни за пробив в Мюнхен художнически дружества - Луитполд и Мюнхенер Кюнстлер – Геносеншафт. Сред най-близките му почитатели и меценати е принцът-регент на Бавария Луитполд. През 1897 г. по покана на тогавашния български министър на просвещението Константин Величков, Ярослов Вешин пристига в България, за да преподава в новооткритото Рисувално училище в София, днешната Художествена Академия. Така Вешин се превръща в един от най-значителните чужди художници, посветили живота си на България. Започва да рисува различни сюжети, в които отразява битови сцени, селския труд, динамиката на градския пазар, романтичността на малко познати природни места. Същевременно с това той продължава работата си в Рисувалното училище, където подготвя десетки именити художници, сред които Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора, Атанас Михов, Елисавета Консулова-Вазова. През 1903 г. поради несъгласия с ръководството на училището той напуска преподавателския си пост. По същото време получава покани да стане придворен живописец в Германия и Австро-Унгария. Но за учудване на повечето си познати, той предпочита България. През 1903 г. Вешин и учениците му създават дружество “Съвременно изкуство”, като в неговата програма са посочени целите на “младите” - преодоляване на академизма и създаване на модерно, европейско по дух и форма изкуство. Дружеството става член на Дружеството на южнославянските художници “Лада”, а Ярослав Вешин е избран за негов председател.
През 1904 г. става военен художник и така се утвърждава като родоначалник на баталния жанр в българската живопис. Повечето от най-добрите му картини от този период са показани в експозицията на Военноисторическия музей. Творбите му отразяват грозните и кървави сцени от двете Балкански войни (1912-1913), покрусата и страданието на хората през тези решителни години.
Ярослав Вешин умира в София на 9 май 1915 година. С неговата смърт завършва епохата на битовия реализъм в историята на новото българско изкуство. Но с примера на майсторската си живопис, с дълбочината на баталните си картини Ярослав Вешин създава безсмъртно художествено дело.
Автор:
Теодора Петева
Публикация:
04.06.2014 г. 13:07
Посетено:
2229
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/19375-galeriya-nyuans-predstavya-yaroslav-veshin-1860-1915