Изложби

Dada предметност в дизайна

Изложба на студенти, преподаватели и свободни артисти от НБУ

Dada предметност в дизайна


◊ СЪБИТИЕТО

Dada предметност в дизайна
Изложба на студенти, преподаватели и свободни артисти от НБУ

Откриване на 5 март 2014 г., 19.30 часа - Dada Culture Bar, ул. „Георги Бенковски“ 10

Следвайки примера на дадаистите, студентите и свободните артисти от НБУ се обръщат към дада (dada) предметността, за да демонстрират друг, нестандартен поглед към обектите в дизайна. По този начин те протестират срещу липсата на разум чрез интелектуална игра и изразяват своята идентичност и оригиналност, разгръщайки изцяло капацитета на своята фантазия.


◊ ИДЕЯТА

Дада е протест, но интелектуален протест. Интелектуалците протестират чрез жестове, които съчетават абсурда и непоследователността с импровизирания ритъм и механичното изчисление. Протест дори срещу самия автор и собствените му ценности. Дада е едно от най-оригиналните и може би най-екстравагантните авангардни движения в изкуството, появявали се някога в Европа. То възниква в няколко европейски страни през 10-те и 20-те години на XX век. Мащабна дейност дадаистите развиват най-вече в Германия, което е своего рода отражение в духовния живот на поражението, понесено от страната в Първата световна война. Дада артистите пишат многобройни манифести, декларации, лични дневници, мемоари, провеждат литературни, поетични и артистични опити, характеризиращи се с креативност. Дада влияе пряко на кубизма, експресионизма, футуризма, сюрреализма и на множество автори от по-късни времена, като отзвукът му се усеща дори и до днес.
 
Елза фон Фрайтаг-Лорингховен (1874–1927) според мнозина се смята за първия американски дадаист и майка на течението. Иноватор в поетичните форми и пионер в създаването на скулптури от боклук, баронеса Елза (Baroness Elsa) е най-известна със своята откровеност и неприкрито сквернословие. Някои я смятат за луда, а други са убедени, че е един ненадминат гений. Маргарет Андерсън казва: „Може би това е един от малкото творци от нашето поколение, които заслужават епитета „изключителен“.

Въпреки нейната известност и слава обаче доскоро историята и творчеството й остават малко познати извън кръга на съвременните учени. Ще я запомним разхождаща се из улиците на Берлин, Мюнхен, Ню Йорк и Париж, пременена с кутии от доматена супа вместо сутиен, с обеци от чаени лъжички или бирени капачки и с черно червило. Баронеса Елза заличава границите между живота и изкуството, между битовото и скандалното, между творческото и опасното. Нейните предмети на изкуството са предшественици на Флуксус обектите от шестдесетте години, нейният звук, музика и визуална поезия са много по-амбициозни от тези на модернистите от онова време. 

Добре е да се отбележи, че у нас идеите на дадаизма се пропагандират в издаваното в град Ямбол списание „Лебед”, в броя от 1922 г. Много може да се каже за българските дадаисти, има и с какво да се гордеем! Някои от студиите за дада са: Кирил Кръстев „Началото на последното“, Николай Марангозов „Нула. Хулигански елегии”, както и малко познатата публикация на Иван Сарандев от 1992 г., в която между другото се отбелязва: „… в хронологически план дадаизмът се появява у нас едновременно с футуризма (1922)”, за да продължи - „при това литературното отроче има същото месторождение и родители - Ямбол и литературният кръг около списание „Крешчендо”. А Е. Сугарев отбелязва: „На авангардизма и най-вече на експресионизма в българската литература се падна ролята да провокира естетическите търсения и експерименти, да служи като динамична антитеза на вече остарели художествени явления и, макар и хаотично и интуитивно, да се домогва до нови художествени методи, структури и форми. В това се състои неговото място и значение в литературата след Първата световна война” (Сугарев 1988: 10).



Автор: Петя Петкова
04.03.2014 г. 15:07
Посетено: 1214
Етикети: дадаизъм, София, НБУ, изложба, Dada Culture Bar, Dada предметност в дизайна
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/18701-dada-predmetnost-v-dizayna