Изложби

Изложбата "Гео Милев и българският модернизъм" в Сливен

110 години от рождението на Гео Милев

◊ СЪБИТИЕТО

Сливен е сред градовете, в които гостува изложбата „Гео Милев и българският модернизъм”, разкриваща  оригиналните търсения и художествени прояви на  последователите на направлението от началото на 20-ти век, в контекста на европейския модернизъм. Тя е посветена на 110-тата годишнина от рождението на видния поет, критик, художник и преводач Гео Милев – творец с европейско мислене, инвенции и влияние върху художествената ни култура, и на неговите сподвижници в България от различните жанрове изкуство. Проявата бе съпътствана и от представянето на богато илюстровано изследване със същото заглавие (издадено от Международната фондация „Гео Милев”, СГХГ, Художествената галерия – Ст. Загора - II-III 2005 г. , ХГ- Стара Загора - IX-X 2005 г., по идея и текст на Ружа Маринска, графичен дизайн - Кирил Гогов) и от мултимедиен диск, посветен на годишнината.


◊ ПОВЕЧЕ

Проявата бе открита от доц. Ружа Маринска в присъствието на творци, граждани, учащи се и на директорите на художествените галерии в Сливен и Стара Загора, Светослав Милев и Марин Добрев, съорганизатори на проявата. Тук бе и началникът на отдел „Култура и вероизповедания” в община Сливен, Дора Ескидарова.

Намерението на организаторите е малките по размери, но със сгъстена емоционално-експресивна енергия произведения (сред които на самия Гео Милев), да достигнат със своето неповторимо послание до повече зрители. Изложбата е изградена от голямоформатни репродукции по творби на видни български модернисти, чиито оригинали са във фондовете на НХГ, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, СГХГ, къща-музей „Гео Милев” – Стара Загора, ХГ – Сливен, ХГ – Казанлък, къщата-музей на Г. Велчев във Варна, в историческите музеи в Самоков и Добрич, музея „Пти пале” – Женева, в частни колекции. При уголемяването образът не се размива, а увеличава силата си: зрителят попада в богат на тематични и експресивно-визуални въздействия свят, в който дишат страховете пред разпадащото се време и човек.

Р. Маринска подчерта, че в последните петнадесет години знанието за българските модернисти в живописта се е разширило, въпреки че за някои от тях сведенията са били оскъдни или липсващи, за да заключи: „На европейската карта на модернизма България не е бяло петно”. Действително, на разположение на присъстващите е систематизираното в единадесет папки знание за съмишлениците и кръговете около Гео Милев и изданията („Везни”, съгласно намерението, е трябвало да обедини всички български модернисти), за списание „Кресчендо”, художествените идеи и търсенията на творците от това време: художници, писатели, музиканти, театрали.

Зрителят може да види работите на Гео Милев - художника-експресионист (репродукции на няколко автопортрета, на акварела му „Самотен, коленичил...”, 1914 г., „Композиция”, цветна гравюра, отпечатана в „Жестокият пръстен”, 1920 г., „Жена със свещ”, „Ева”, „Танцуваща фигура”, 1920 г. и др.); творби на Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Бояджиев, Васил Захариев, П. Дачев, Ц. Лавренов, М. Качулев и др. Сливенци се застояват по-дълго и пред картините на Сирак Скитник и Николай Абрашев, чийто живот е свързан с града под Сините скали.

Представени са и кориците на сп. „ Дер щурм”, „Ди акцион”, „Зенит” и др., на книги по модерно изкуство от библиотеката на Гео Милев, на неговото „Театрално изкуство”, излязло в изд. „Везни” – Стара Загора, на книгата „Марионетки” от Ч. Мутафов,  музикалното издание от Виена, представящо творби на Б. Барток, А. Шьонберг, А. Веберн, А. Хаба и др. – това придава и допълнителен информационно-образователен характер на проявата.

Под въздействието на тези „излъчващи нерв и пламък творби зрителите напускат изложбата по-мисловни, по-богати с нови идеи от света на големия Гео Милев и неговите съратници”.
Автор: Иванка Денева
05.03.2006 г. 20:05
Посетено: 596
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/1845-izlozhbata-geo-milev-i-balgarskiyat-modernizam-v-sliven