Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Живописното изкуство на Златю Бояджиев и Бараците е представено в Сливен
Изложба в Художествена галерия "Димитър Добрович"
Художествената галерия „Димитър Добрович” в Сливен представя обхватна и разножанрова изложба на един от емблематичните майстори на българската живопис – Златю Бояджиев. Показани са платна и на съмишлениците от неговия творчески кръг Васил Бараков и Давид Перец, именувани още от студентските си години и до зрели творци като „Бараците”. Експозицията – от най-пълните сбирки, бе открита в зала „Сирак Скитник” в Сливен в присъствието на управителя на област Сливен Корнелий Желязков, на кмета Кольо Милев и зам.-кмета по хуманитарни дейности Иван Славов, които изразиха с вълнуващи дума удовлетворението си от организирането на уникалното събитие в духовния град. Тук присъстваха сливенски творци от различните сфери на изкуствата, ценители на Златювата живопис и на видните му събратя по четка, много граждани. Събитието е посветено на юбилейна годишнина: 110 години от рождението на твореца (1903-1976 г.).
В подкрепа на творческия институт в Сливен предоставиха от фондовете си знакови платна и художествените галерии в Пловдив, София, Стара Загора и др., (общо десет селища), за да бъде представена уникалната сбирка от 130 платна, станала известна под наслова „Голямата изложба на Златю Бояджиев и Бараците”. За техните творчески пориви и постиженията в издигане на българската живопис до европейски измерения, говориха Даниела Ненчева, директор на Сливенската художествена галерия и Марин Добрев, изкуствовед и ръководител на Старозагорската.
Сливенци оценяват с възхита изложбата като една от най-представителните в страната ни, докосвайки се до майсторството и четката на Златю Бояджиев през различните периоди от живота му: чрез подредените по хронологичен принцип живописни платна. Преобладават картини от 30-те и 40-те години на XX век, сред които спират погледа известните творби, представящи живота, народопсихологията и лицата на българските човеци, архитектурните реалии и природа на България, Пловдив и малките градчета, както и въздействащите „Златюв автопортрет”, посветените на съпругата му платна и др. Експозицията има своеобразен „водораздел” в творчески и житейски аспект: с влиянието на инсулта върху изкуството на твореца, на техниките и търсенията на художника преди този факт и след него, отдаден на порива да създава с лявата си ръка. Отделен етаж представя изкуството на двамата му съмишленици – Давид Перец и Васил Бараков, интересни с интерпретацията на темите и колорита, но всеки със свой облик и художествен свят (в графиката и живописта ).
Така експозицията е показателна с характера на общите търсения на творците, но и с индивидуалните отлики и развой на всеки от тях в изкуството, както и съприкосновението им с европейската живопис и влияние. При Златю Бояджиев – с различния променен маниер през „втория период”, родеещ се с експресионистичната многобагреност, богатите композиционни решения, трагичните нотки в „художественото сюжетиране” и причудливите образи, много със символен и синтезиращ характер. Наченали пътя си от Пловдив, образованието в Художествената академия и другаруването в София, те намират пазвите на Родопа планина като творческо приютяване за едно изкуство, обединено от порива за отдаденост на българското: човеци, къщи, градове, природа. Но тримата надмогват „фотографското живописване”, търсейки символния смисъл на тези знаци в българската космогония и духовни пространства. През годините се открива и шлифова уникалният щрих на всеки от тях и умението да твори в жанровете на пейзажа, портрета, композицията и натюрморта - с различен творчески избор и предпочитания на стилове и жанрове. И как зрителят да подмине автопортрета с изпитателния поглед на Златю, неговите „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”, атмосферата на „Приказка”, или нежното лице на съпругата му?...
Това е вълнуващо докосване до енигмата на „българския свят”, която не оставя безучастно сърцето, облъхнато от магията на себеразгадаването... Ценителите на изкуството в Сливен могат да я усетят, разглеждайки експозицията до 20 декември тази година.
В подкрепа на творческия институт в Сливен предоставиха от фондовете си знакови платна и художествените галерии в Пловдив, София, Стара Загора и др., (общо десет селища), за да бъде представена уникалната сбирка от 130 платна, станала известна под наслова „Голямата изложба на Златю Бояджиев и Бараците”. За техните творчески пориви и постиженията в издигане на българската живопис до европейски измерения, говориха Даниела Ненчева, директор на Сливенската художествена галерия и Марин Добрев, изкуствовед и ръководител на Старозагорската.
Сливенци оценяват с възхита изложбата като една от най-представителните в страната ни, докосвайки се до майсторството и четката на Златю Бояджиев през различните периоди от живота му: чрез подредените по хронологичен принцип живописни платна. Преобладават картини от 30-те и 40-те години на XX век, сред които спират погледа известните творби, представящи живота, народопсихологията и лицата на българските човеци, архитектурните реалии и природа на България, Пловдив и малките градчета, както и въздействащите „Златюв автопортрет”, посветените на съпругата му платна и др. Експозицията има своеобразен „водораздел” в творчески и житейски аспект: с влиянието на инсулта върху изкуството на твореца, на техниките и търсенията на художника преди този факт и след него, отдаден на порива да създава с лявата си ръка. Отделен етаж представя изкуството на двамата му съмишленици – Давид Перец и Васил Бараков, интересни с интерпретацията на темите и колорита, но всеки със свой облик и художествен свят (в графиката и живописта ).
Така експозицията е показателна с характера на общите търсения на творците, но и с индивидуалните отлики и развой на всеки от тях в изкуството, както и съприкосновението им с европейската живопис и влияние. При Златю Бояджиев – с различния променен маниер през „втория период”, родеещ се с експресионистичната многобагреност, богатите композиционни решения, трагичните нотки в „художественото сюжетиране” и причудливите образи, много със символен и синтезиращ характер. Наченали пътя си от Пловдив, образованието в Художествената академия и другаруването в София, те намират пазвите на Родопа планина като творческо приютяване за едно изкуство, обединено от порива за отдаденост на българското: човеци, къщи, градове, природа. Но тримата надмогват „фотографското живописване”, търсейки символния смисъл на тези знаци в българската космогония и духовни пространства. През годините се открива и шлифова уникалният щрих на всеки от тях и умението да твори в жанровете на пейзажа, портрета, композицията и натюрморта - с различен творчески избор и предпочитания на стилове и жанрове. И как зрителят да подмине автопортрета с изпитателния поглед на Златю, неговите „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”, атмосферата на „Приказка”, или нежното лице на съпругата му?...
Това е вълнуващо докосване до енигмата на „българския свят”, която не оставя безучастно сърцето, облъхнато от магията на себеразгадаването... Ценителите на изкуството в Сливен могат да я усетят, разглеждайки експозицията до 20 декември тази година.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
02.12.2013 г. 14:28
Посетено:
999
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/18179-zhivopisnoto-izkustvo-na-zlatyu-boyadzhiev-i-baratsite-e-predstaveno-v-sliven