Изложби
Пет години Арт галерия "Ларго". Пет послания
Сборна изложба – живопис, графика и скулптура
◊ СЪБИТИЕТО
Пет години Арт галерия "Ларго". Пет послания
Сборна изложба – живопис, графика и скулптура
27 ноември 2013 г. – 27 януари 2014 г.
На 27 ноември 2013 г. със сборна изложба - живопис, графика и скулптура ще отбележим пет години от създаването на арт галерия „Ларго”. За 5 години равносметката ни е 85 осъществени изложби, над 150 представени автори, над 40 от тях със самостоятелни изложби, над 2400 показани картини и скулптури.
В чест на събитието в осемдесет и шестата ни изложба сме поканили любимите автори на галерията, с които сме заедно през тези 5 години, автори, с които ни свързва не само добре свършена работа, но и взаимно уважение, доверие, обич! Ще бъдат представени и художници, които тепърва ще имат своите самостоятелни изложби в „Ларго” през 2014-та година.
Авторите, които приеха нашата покана са: Ангел Василев, Ангел Герджиков, Бадуля, Бончо Асенов, Валери Ценов, Венци Марков, Виолета Радкова, Владимир Киров, Димитър Войнов-син, Димо Миланов, Живко Дончев, Иван Додов, Иван Милушев, Илия Желев, Константин Симеонов-Костика, Лора Маринова, Милен Маринов, Нели Ценова, Николай Ангелов-Гари, Пламен Монев, Светла Косева, Убавка Тончев, Цанко Цанков, Цветан Лазаров, Юли Шумарев, Юлиан Йорданов, Явор Витанов.
◊ ПОСЛАНИЯТА
На важни за тях празници хората обикновено си пожелават да бъдат здрави, щастливи, обичани. В навечерието на петата ни годишнина искам Арт Галерия “Ларго” и поканените за изложбата автори да отправим заедно едно по-различно послание към хората - да събуждат и поддържат в себе си колкото се може по-често пет важни състояния на човешкия дух – СВОБОДА, ТОЛЕРАНТНОСТ, СЪПРИЧАСТНОСТ, ХАРМОНИЯ и СЪЗИДАТЕЛНОСТ.
В днешно време една от най-важните придобивки на хората в България стана СВОБОДАТА – свобода на изразяване, свобода на придвижване, свобода на събиране и общуване със себеподобните. Всяка една от свободите обаче е неразривно свързана със и обусловена от най-важната свобода, която е присъща на човека – свободата на неговия дух. И ако тази свобода я няма, всички останали са просто една илюзия. Най-ярките представители на свободния човешки дух във всяко едно общество и във всяка една епоха са били именно хората на изкуството. При твореца жизненоважна за неговото себеизразяване е свободата на духа. Тя освобождава най-чистите творчески пориви, тя предизвиква най-сладко-мъчителните съмнения и трескави търсения на артиста, тя провокира най-смелото и разюздано въображение. А ако изходим от хипотезата, че всеки свободен по дух човек е творец в работата си, независимо каква е тя, то аз поставям на първо място по важност за всеки от нас свободата на духа. Иска ми се главното послание на тази изложба да бъде утвърждаването на най-важната човешка свобода – свободата на духа.
И отново – в днешно време ТОЛЕРАНТНОСТТА е тази, която ни помага в условията на силно променящи се човешки ценности, на стремително появяващи се нови възгледи, учения, философии, да успеем да се приобщим към социалната среда, да съумеем да възпитаме в себе си и в децата си дух на търпимост към другите. Само свободният може да бъде толерантен към различните, само силният може да бъде толерантен към слабите, само интелигентният може да бъде толерантен към непознатите. Толерантността е тази, която в глобализираният свят ще помогне човечеството да оцелее и да се обогати с нови, непознати ценности и възгледи. А истински толерантен винаги е бил творецът, човекът на изкуството. Защото той носи в себе си жаждата за новото, различното, непознатото, която жажда може да бъде утолена само, ако човек е готов да толерира различността.И отново – в днешно време глобализацията пренесе проблемите на един народ или прослойка в обществото далеч зад физическите граници на дадена държава или общност. Благодарение на интернета, социалните мрежи и светкавичните комуникации войната, локалният конфликт, природното бедствие, социалният катаклизъм в една точка на света мълниеносно обикаля целия свят и ни въвлича емоционално, а понякога и физически. И затова смятам, че в днешно време все по-важна е СЪПРИЧАСТНОСТТА. За всеки свободен, мислещ, толерантен човек съпричастността е начин на изразяване на най-висша хуманност. В последните години нерядко сме свидетели на промени на съдбите не само на отделни хора, но и на цели обществени групи, благодарение на съпричастността на обществото, на човечеството като цяло. Миговете на неизразимо страдание и мъка изведнъж започват да се преживяват по-лесно, когато отделният индивид почувства съпричастността на колективното съзнание. А това колективно съзнание започва своя живот с решението, волята на всеки един от нас поотделно. Дори и най-дребния и малък жест на съпричастност, умножен със силата на хилядния и милионния човешки дух, може да промени нашата съдба и бъдещето ни.
И отново – в съвременния свят обикновения човек все по-често, ежедневно, денонощно, повсеместно, е атакуван от пипалата и проводниците на негативната енергия, пошлостта, грубиянщината, низките страсти. А най-добрия начин да се предпазим от тях е потапянето в света на изкуството чрез ХАРМОНИЯТА, която цари в него. Хармонизирането на душевността ни, хармонизирането на малкия свят, който сме си изградили и в който живеем, хармонизирането на отношенията с най-важните за нас хора, са тези, които ще ни запазят от дегенерирането и оглупяването, към които ни тласкат. Затова стремежа към хармония е другото послание, което ми се иска да отправим чрез тази изложба към света и хората около нас.
И накрая – много важно послание, което можем да отправим заедно, е стремежът към СЪЗИДАТЕЛНОСТ. Най-големите постижения, най-бързите скокове в човешката история са плод на търсещия, изобретателен човешки ум. Стремежът към съзидателност помага на човек да развие ума си, чувствителността си, интелигентността си. Но творческите пориви не са привилегия само на творците. Ако се опитаме да се върнем в детството си, ще си спомним, че почти всеки от нас е имал изявени в различна степен творчески наклонности. И лека-полека те са били изместени от прозаичните задължения на възрастните. Все по-рядко сме посягали към четката или китарата, все по-рядко сме си тананикали или сме се шегували, все по-рядко сме спорили или пели до зори. Креативността е била заместена от рутина. Затова искам да отправим послание към всеки – нека бъдем отново спонтанни, отново неразумни, отново освободени. Да започнем да се упражняваме да го правим още днес. Не ще загубим нищо, освен своята инертност и сивота. Съзидателната сила, която ще се опитаме да събудим в нас, може би ще възвърне отдавна забравени емоции и ще ни подскаже идеи и решения, които няма да намерим, ако не излезем от рамките, които в които сами сме се оградили.
Нека петте послания на тази изложба чрез творбите на участващите художници бъде – да бъдем свободни, за да имаме смелостта да бъдем толерантни, да имаме чувствителността да бъдем съпричастни, да имаме възможността да живеем хармонично и потребността да бъдем съзидателни. Може би това ще помогне на всички ни да живеем по-добре и да бъдем по-щастливи!
Изложбата в галерия „Ларго” продължава до 27 януари 2014 г. Повече снимки можете да видите на сайта на галерията: www.largogallery.com.