"Да запазим спомена" с наивизма на Димитър Вецин

Заглавието на експозицията – „Да запазим спомена“ е много важно, тъй като илюстрира основната цел на художника, а именно – да съхрани в картините си нещо, което бавно и постепенно умира – старият, автентичен живот в българското село. Тези запечатани мигове, като  кошничаря заобиколен от кошниците си, каручката с магарето запънало се насред реката, снежния човек до оградата, обграден от викащи щастливи деца или уморените баба и дядо, прибиращи се по селския път към своята къщурка – тези мигове изчезват. Даже някои са изчезнали вече. Като предящите на хурки баби или като бълбукащия изпълнен с хора и малки дечица живот на село. Сега повечето села са пусти и безлюдни. Но в картините на Вецин селото е още живо, дишащо и пулсиращо, а настроението е празнично приповдигнато – като на едновремешните панаири. По-младите жени са облечени в най-хубавите си дрехи, тук-тамe се виждат и важно разтворени чадърчета – малко градски полъх, редом с гъските, кравите, прасетата и по-възрастните забрадени баби. Цялостното усещане е за уют, топлина и безгрижие. Събужда носталгията по ваканциите на село – където си щастлив, волен и свободен, а дните миришат на разстлано сено, пушек от комина и вкусна гозба.

„Да запазим спомена“ – вече е запазен завинаги в картините на Димитър Вецин.

Художникът е родом от с. Орешец, Белоградчишко. Стилът му се определя от специалистите като нео наивизъм - професионално използване на боите и цветовете в пресъздаването на пейзажи и фигури с освободени пропорции и съответствия с околното пространство.

Изложбата може да се разгледа и онлайн в сайта на галерията: www.gallery-paris.com