Изложби
"Цумадой" - изложба на художничката Анжела Минкова
Живопис, керамика, пластика в галерия "Le Papillon", Варна
◊ СЪБИТИЕТО
"Цумадой"
Изложба на художничката Анжела Минкова
Самостоятелна изложба на художничката Анжела Минкова предстои в галерия "Le Papillon" във Варна. От 3 октомври, имаме удоволствието да Ви представим несравним автор, чиято фантазия прелива във всички възможни изразни средства на визуалното творчество, ще пробуди сетивата и разчупи ординерните нагласи, преобразявайки пространството на ул. „Драгоман“ 12.
В деня на откриването художничката ще присъства и ще демонстрира как действа света според великото и неназовимо ДАО чрез машина за сапунени балони.
◊ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА
„Цумадой" е вид шикозна форма на брак в средновековна Япония. Мъжът, обикновено от богато съсловие, не вземал жената в своя дом, а брачните му задължения се изразявали предимно в писането на стихове, вдъхновени от реални или измислени страдания по нея. Цумадой съдържа копнежите по любовта, независимо фалшива или истинска е тя, и на практика се реализира в сравнително редки посещения. Цумадой буквално означава „посещение при жена”. При цумадой енергията на желанието за свързване идва единствено и само от силата на копнежите и възможността за споделянето на чувствата.
Женското участие в цумадой е било също с някаква форма на изкуство. Не рядко е можело жената да бъде законно изоставена, когато вдъхновението изчезнело. Ако това се случело, жената или намирала друг вдъхновен или отивала в манастир. Реално жените в цумадой са били подчинени на мъжките прищевки. Тази средновековна брачна форма е породила навремето даже и литературно течение.
Записала съм си някъде в моя миналогодишен китайския тефтер, че „цумадой е начин на преобразуване на любовните преживявания в изкуство”. Един приятел ми каза, че думата цумадой му прилича на млеконадой. И може би е прав - имаш крава, пиеш мляко!
Сега искам да прескоча от изискания и сдържан Изток към страстната и шумна Европа. Защото ние сме някъде по средата.
Има някои думи, в които има заложени и обяснени толкова много неща. Една от тях е думата дуенде. „Дуенде е тази тайнствена сила, която всички чувстват и никой философ не обяснява.” Тази тайнствена сила е проявения в изкуството дух. „В дните, в които пея с дуенде, никой не може да се мери с мен” е казвал известен испански певец.
Дуенде е усещането в работите на Гоя, рисувани коленичил със свещи на главата… и изпълненията на Мариус. Става ясно, че не става дума за способности, а за дух, за стил, който живее в твореца в момента на сътворяване. Става дума за дух, за кръв, за култура и в същото време за непрекъснато творчество.
Колкото и учудващо да звучи, според Емил Чоран, талантът е вид недъг, искащ само да произвежда, а всяко истинско вдъхновение, произлиза от способността за преувеличение и избликва от аномалията на душата.
Избрах за тази изложба тези не много познати думи – цумадой и дуенде, които правят някакво "цумаденде", за да опиша по някакъв начин това, което правя. Това, което при всеки човек, при всеки артист, бил той Ницше или Сезан, е изкачването по кулата на собственото му съвършенство и е плод на борбата му със своето дуенде, а не със своя ангел или със своята муза.
Дар Божи е да бъде направена или намерена муза за художника – тази слуга на таланта. Двоен дар е съдбата да го срещне реално с нея поне веднъж или не веднъж. Останалото е неизказуемо алхимично преобразуване на реалността в изкуство. Може колкото си искаш да преобразуваш, но без дуенде не става. Както и само с „like” не става.
Някои музи диктуват, други нашепват. Но може и да изпепеляват сърцето, а от черните му звуци понякога се случва да се роди и дуендето. За ангелите няма да споменавам - те винаги са прави, но безплътни посредници.
Музата, която ме заслепи, принадлежи на този град, кръжи над главите на хората и разлива отгоре своята благодат. Само ако успее да я улови, за което обаче има някои условия, човек може да осъществи своята творба или стремеж.
Разбира се цумадой, дуенде и музи може да има във всички времена, във всички градове и във всяко изкуство. Магическата сила се състои в това изкуството да бъде направено винаги с дуенде, за да покръсти със силна вода всеки, който гледа, чете или слуша. Защото с дуенде е по-лесно да обичаш и да разбираш и е сигурно, че ще бъдеш обичан и разбран…
Това са част от създадените с музата плодове. Заповядайте да ги опитате. „Някои художници рисуват каквото могат, други каквото искат” е казал любимият ми Салвадор Дали, който подпомага мен в правенето, а и вас, надявам се, в опитването.“
(Използвала съм някои части от текст на Ф. Гарсия Лорка от „Дуенде”)
Анжела Минкова
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА
Анжела Минкова
Образование:
ВИИИ "Николай Павлович", София, специалност "Илюстрация и оформление на книгата" при проф. Христо Нейков и проф. Владислав Паскалев - шест години
Художествена гимназия, София - четири години
Техникум керамика и стъкло, София - една година
Лекции, титли и организации:
Председател на фондация за подпомагане на творци - ТИАСАРТ ФОНДАЦИЯ
2006 - лекции в НБУ - Артес либералис
1995 - Учител по рисуване в частно училище - две години
2013 - Българска асоциация по арт терапия - семинари обучение - 6 часа
Многобройни самостоятелни изложби и акции в България, Германия, Италия, Китай, Гърция и др.
Участия в общи изложби и проекти в България, Македония, САЩ, Италия, Холандия, Унгария, Полша и др.
Колекции:
НХГ, СГХГ, София, ГХГ, Добрич, ГГ, Пловдив, Музей на рисунката, Ел Ферол, Испания; Спинелли, Италия, Маурицио Роки, Италия; Клементе - бевер център, Холандия; Частни колекционери в България, Германия, Турция, САЩ
Награди:
1991 - І награда на Международно биенале на рисунката "Перес Виниамил", Ел Ферол, Испания
1989 - ІІ награда на VІІ Международно биенале на графиката, Варна
1987 - ІІ награда на VІ Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово
1985 - I награда на VII Международно биенале на хумора и сатирата, Габровo
Автор:
Арт галерия Le Papillon
Публикация:
30.09.2013 г. 12:33
Посетено:
2014
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/17723-tsumadoy-izlozhba-na-hudozhnichkata-anzhela-minkova