Проф. Теофан Сокеров, Роенето на мравките

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия “Графит” - Варна, представя самостоятелната изложба живопис на проф. Теофан Сокеров по повод 70-годишния му юбилей

Роенето на мравките

03.-25.07.2013


За Изкуството:
„Изкуството е другото сетиво на историята. Откак свят светува, съществува изкуство. Това е заложено в човека. Природата си е поиграла малко с главата на художника, на човека. Защото не само художникът изобразява това, което става около него. Дори обикновеният орач и копач правят същите неща. „Аз знам, че нищо не знам”, казват философите. Човек може да знае толкова, доколкото му стигат силите.”

За Картините:
„Това, което е в главата ми, е и в сърцето ми. Разказът започва от нищото и свършва пак в нищото. Относителна история е това откъде започва нещо и свършва. То е като в живота на човек. Започва от една ласка между бащата и майката и свършва пак на същото място.”

За Голотата:
„Човек се ражда гол и гол умира. На онова място и два лева не може да занесеш.”

За Мечтата:
„Ако някой ден пропиша, в 15 тома ще опиша това, което е ставало в България. Слушам как в Народното събрание се опитват да говорят, без да знаят за какво става дума. А фактически България, горката наша държава, е под моста… Като в онзи виц.”


◊ ЗА ХУДОЖНИКА

Теофан Сокеров е едно от емблематичните имена в най-новата история на българската живопис. Работи в две различни плоскости на изобразителното изкуство. Съумява да бъде едновременно и в сферата на изящното, и в тази на монументалното.

Роден на 03 май 1943 г. в Ловеч. Завършва Националната художествена академия, София със специалност „Живопис” при проф. Петър Михайлов, където от 1994 г. до днес е професор в същата катедра. Художникът е автор на 22 стенописа, многобройни кавалетни и монументални произведения, сред които стенописите в Шахматен клуб, Париж (1980-те г.), в Патриаршеската църква, Царевец (завършена 1985 г.), Априловска гимназия (Габрово), Дом-паметник на връх Бузлуджа, Националния музей „Земята и хората“ в София, Националния дворец на културата в София, мозаечни пана в музей „Васил Левски“, Съдебната палата, дом „Преслав“ и Изчислителния център (Ловеч). Носител е на множество първи награди, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий” I ст. (1974), наградата на СБХ на името на Владимир Димитров-Майстора (1979, 1982 г.), наградата на името на Захарий Зограф (1984 г.), наградата на името на проф. Илия Петров (1985), наградата на фондация „Пиер Франчески Микети“, Италия (1988). Лауреат на Димитровска награда (1985 г.). Почетен гражданин на Ловеч и Самоков. Негови творби се намират в НХГ („Възпоменание”, 1969 г.), СГХГ, в ГХГ Русе, Варна, Велико Търново, Плевен, Габрово, Кюстендил, Бургас, Ловеч и др., както и в частни художествени сбирки в Русия, Франция, Турция САЩ, Германия, Великобритания. По искане на папа Йоан Павел ІІ, рисува на платно мотива от Централната абсида на Патриаршерската църква във Велико Търново.