Изложби
"Извън времето" - изложба на Цветан Лазаров в галерия "Минерва"
Картината е миналото на художника и бъдещето на зрителя
◊ СЪБИТИЕТО
"Извън времето" - една изложба на Цветан Лазаров представена в галерия "Минерва", Гранд хотел София - ул. "Гурко" 1.
Изложбата може да бъде видяна от 25.06. до 22.07.2013.
Извън времето
Картината е миналото на художника и бъдещето на зрителя.
Цветан Лазаров
Времето… Какво е време?
Основно понятие във физиката и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум?
Философско понятие?
Метеорологична прогноза?
Бягството на стрелките по циферблата на часовника, откъснатите от календара листа?
Тъгата по отминалите дни, трепета на очакването или тържеството на настоящия момент?
Повод за всички тези въпроси е заглавието на най-новата изложба на художника Цветан Лазаров „Извън времето”.
◊ ИЗЛОЖБАТА
В нея той показва картини, развиващи творческите му търсения и идеи от предишните негови изложби. В тези колекции той разкрива своите философско-естетически възгледи чрез изящния си рисунък и богатството на живописта си. Всяка една от тези картини е напуснала времевите параметри на реалността и живее в свой собствен свят, в свое време, подвластно единствено на въображението на зрителя.
Картината като фокус във който се срещат минало и бъдеще, мит и блян, материя и дух, образ и слово, ритъм и цвят.
„Картината принадлежи на автора и живее с неговия ритъм и време докато е само идея, нереализирана върху бялото платно. След като бъде завършена – тя става обект за възприемане от зрителя.
Авторът не може да контролира мислите и емоциите на зрителя, двата свята на твореца и на потребителя се срещат чрез произведението. Картината е миналото на художника и бъдещето на зрителя. И двете страни с удоволствие разсъждават как би реагирал другият, какво би помислил или почувствал.”
Цветан Лазаров
(Хоризонт на събитията)
(Хоризонт на събитията)
„Световете, които Цветан Лазаров ни представя са изящни микрокосмоси, в които доминира женската фигура, красива като видение и изтъкана от ефирната прозрачност на мечтанието.
И може би тук е точката на пресичане между творчеството на Цветан Лазаров и необичайното "физично заглавие", което той е избрал за своята изложба. Енергията на вакуума е хармонично балансирана до съвършенството на нулата, но и енергията на затворената вселена (картината) е равновесна – безкрайна и безначална като Необята. "Трепналото" съвършенство застива в друго съвършенство, без това да противоречи на закона за съхранение на енергията. И тогава идва великият миг на зрителя: дали в него ще се случи друго "трепване", което да пресъздаде нова, този път лично негова Вселена?”
Румен Йонков
(Флуктуация на вакуума)
(Флуктуация на вакуума)
„В картините на Цветан откриваме много от постоянните знаци на неговото творчество, все по-майсторски предавани с годините на узряване и шлифоване на един безспорен талант, с мащаби далеч отвъд домашните граници и разбирания, с всяка година все по-космополитен и универсален като символика и изразност.
Посягайки с четката към платното, художникът посяга към далечината на хоризонта. А в същото време погледът му е насочен навътре, към хоризонтите на неговата душа. И може би това е имал предвид древният мъдрец Платон, когато говори за „отражение на отражението” – нима можеш да откриеш и да изобразиш мащаба на необята, ако не го носиш в себе си? Така творбата се превръща в своеобразен хоризонт на своя автор, хоризонт до който достигаме и ние, зрителите-почитатели на изкуството, ние, които заедно с автора се опитваме да погледнем и по-далеч и по-надълбоко в един и същи миг.”
Румен Йонков
(Отвъд хоризонта)
(Отвъд хоризонта)
„Онези, които познават по-отблизо творчеството на Цветан, харесват неговия топъл колорит, вещото му боравене с цвета, бродещ най-често по ръба на нещо, което познавачите сравняват с „цветна магичост”. В новата си изложба авторът не се разделя с него, но го противопоставя на бялото и така, в контраст с абсолюта на бялото се раждат нови цветове и нова трепетност, които карат изкушените от изкуството да се върнат към платното за още един поглед – поглед който им дава ново и различно усещане, защото както е невъзможно да нагазиш два пъти в една и съща река, така е и невъзможно два пъти да видиш една и съща картина – светлината вече е различна, нещо преминало е оставило своята цветна сянка, ние се озоваваме в същата градина, но вече по залез, а птиците, които пеят вече са други...
Онова, което е постигнал авторът в своето търсене, е придаването на нова стойност на цветовете, съпоставяйки ги с абсолюта на бялото. Обратното също е валидно – изненадващо бялото приема цвят от околните предмети, населва се с нюанси и страст, забравило за абсолюта и статута си на „нищо”. Така бялата птица порозовява, а в бялото на прозореца провиждаме синьо врабче...
А не е ли самото ни съществувание паунска опашка от цветове, между две призми – едната, която разтваря бялата светлина, раждайки всичко видимо, и другата, която поглъща всичко, за да го превърне в сноп бяла светлина в края на тунела...
Пуснете си за няколко минути „Бяла тишина”, порадвайте се на живота с чаша бяло вино в ръка и намерете собствен отговор на белите въпроси, които ни поставят картините на Цветан...”
Румен Йонков
(Бяло)
(Бяло)
Автор:
Галерия "Минерва"
Публикация:
20.06.2013 г. 14:57
Етикети:
Посетено:
1450
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/17260-izvan-vremeto-izlozhba-na-tsvetan-lazarov-v-galeriya-minerva