Живописни диалози

◊ ФАКТИТЕ

1. Самостоятелна изложба живопис на Васил Петров от галерия “Роувър” - Пазарджик в галерия “Актив Арт” – Варна, месец август. Голяма част от експозицията е откупена един ден преди откриването.
2. Изложба живопис на Димитър Манолов и Ангел Атанасов от галерия “Актив Арт” - Варна в галерия “Роувър” – Пазарджик. В момента на писане на този текст, т.е. още преди откриването на изложбата, има откупени картини.


◊ ОПИТ ЗА ОБЯСНЕНИЕ

Съвременната европейска култура се гради върху диалогичен принцип. Допускайки съществуването на мултикултуралност на различни нива, в “диалог” се разбират и оценяват различията. Тазгодишното Биенале на съвременното изкуство във Флоренция сътрудничи на ООН в програмата “Диалог между цивилизациите”, и се реализира чрез различни художествени концепции, като критерият, по който са оценявани, е именно културната стойност на всеки артефакт към идеята на проекта. Изобщо “диалогичността” е основен принцип на съвремието ни, който не подминава и културата на регионите. Пример за диалог са разменените гостувания на изложби между галерия от Варна и галерия от Пазарджик.

Първа реплика - това са проблемите, към които ни отвежда Васил Петров, който през август месец подреди традиционно своята изложба живопис в галерия “Актив Арт” – Варна. Експозицията включваше двайсет и едно платна, обобщени под темата “Тайни”. Заглавието се наложи от доминиращия като внушение цикъл от две картини “Тайни” І и “Тайни” ІІ, всяка с размери 120 х 100 см. В цикъла със средствата на театралния спектакъл – декори и фигури, подобни на актьорски пози, се развива сюжет за тайни интриги, за власт, за предателство и любов. Изобразеният в “Тайни” І скулптурен торс е образът, който датира случващото се – една сцена от късно римско време, когато в провинциите са слагали императорски скулптури без глави. Удобна практика, наложила се поради често сменящия се на престола император, тогава на каменния торс са поставяли само главата на новоположения държавник. Тук можем да изведем един първи момент от фикционалния художествен свят на Васил Петров – нусическото (писмено, литературно) начало, изграждащо официалната висока антична култура. Близка до нея е и триптихът, изобразяващ пирова трапеза (от грц. маса), върху която е поставен съд за вино с чаша, колони с надписи на старогръцки и човешки фигури, които водят разговор. Сцената може да бъде разчетена като платонов диалог. Това провокира и работното заглавие на същата изложба да бъде “Диалози” (по Платон). Търсенията на Васил Петров в нусическото продължават с мита за отвличане на Европа, и с митологемите Еднорог и Кентавър. Но в живописта на Васил Петров неизменно присъства и мусическото начало – безписменото, нелитературното, ниското (т.е. случващото се не в двореца на владетеля), неофициалното и най-вече ритуалното. Това е началото на мистите, които биват обсебени и виждат умирането и новото раждане на бога, а оттам и на новия цикъл в природата. Тази именно безмълвна вяра, защото мистите полагат обет за мълчание и за запазване на вселенската тайна, изобразява Васил Петров в своя цикъл “Стихии” – “Огън”, “Вода”, “Въздух” и “Вода” (1999 г.). Изобщо живописта на Васил Петров носи цялата възможна културна информация – литературна и ритуална, водеща към историчното, но в неговото “вечно завръщане”.

Втората реплика в живописния диалог е отправена от гостуващите в галерия “Роувър” Димитър Манолов и Ангел Атанасов. Двамата автори живеят и работят във Варна. Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в гр. Хасково. Завършил е живопис в НХА в ателието на професор Ненко Балкански, след това следва в Московската художествена академия. Повече от трийсет години е сценограф във Варненската опера. Удостоен е с наградата “Кирил и Методий” - І степен, носител е награда “Варна”, отличаван е и в национални изложби на маринисти. Ангел Атанасов е основател на галерията в Долчи Чифлик със шейсет свои работи и с творби на други художници, между който и картини на Константин Щъркелов. Познанието за неговото художествено пространство преминава през един централен образ – морето. “Като студент ходех на практика с Ненко Балкански в Копривщица и в Созопол – разказва авторът в интервю на Елена Владова, поместено в Електронно списание LiterNet – още тогава рисувах морето и наблюдавах рибарите. Но активно се насочих към маринистиката през 1950 г. Когато за първи път влязох във Варна, целият град миришеше на риба.” Морето присъства в платната на Ангел Атанасов чрез свойте метонимии – брегът, водата в различните й състояния, пристаните, рибарските хижи и рибарските мрежи, лодките и хората, които тръгват и се връщат. Сложното и много живописното поднасяне на образа извиква усещане за самопознание, извървяно през образа на морето, нарисувано по законите на класическата живопис – топли и студени цветове, централна композиция, преден и заден план. Човекът и морето е основнота тема, но за разлика от хемингуейския прочит, където човекът живее в морето, тук отношенията са поставени съзерцателно – морето е гледано и мислено от сушата, от брега. “Винаги съм се старал да почувствам състоянието на морето, на това, което го обкръжава. Морето е като човека. То си има своя анатомия и вътрешен живот, но винаги побеждава със свободния си дух. Морето може да се измени взависимост от обкръжението си, но то винаги носи в себе си своите скрити вътрешни състояния. Ето защо художникът трябва първо да го изучи и преживее. Морето трябва да се наблюдава сутрин, на обяд, вечер, при буря и когато вече е в теб, чак тогава да го нарисуваш. Аз го рисувам спокойно, мъдро. То трябва не да бърбори, а да говори. Важно е цветовата гама да бъде подбрана така, че да носи изящно, лирично чувство. Любимата ми тема си остана все пак рибарите - цветята на морето.”

Другият гост на галерия е Димитър Манолов. Роден на 20 октомври 1932 г. във Варна, където живее и работи. Експонирал е свои работи в множество самостоятелни и сборни, национални и международни изложби. За него галеристката Красимира Алексиева казва: “Един необикновен познавач на голото женско тяло в съвременната ни живопис, Димитър Манолов неуморно и неустоимо го разработва”. Живопистта на този автор може да бъде наречена история на Женствеността. От библейския разказ за голотата като естествено непринудено състояние на Жената, през невинността на Мадоната и майчинството, до царствената Жена в кринолин. В картините на Димитър Манолов присъстват всички тези образи и разкази, но развити много интересно и много модерно. Може да се види една естетика на деформацията – хиперболизирани бедра и ханш, извит гръб. Авторът изследва този момент в няколко последователни свои самостоятелни изложби. В първата има повече препратки към кубизма – телата и фонът са поднесени на отделни елементи в много ярки (жълти, оранжеви и червени) тонове, което подсилва усещането от фовизма. В следващата достига до една монохромност, линеарност и цялостност на образите, но отново с подчертани деформации в телата. Голото женско тяло при Манолов не кореспондира с еротизъм и мъжко присъствие, а е оставено само на себе си – представено от различни ракурси в различни пози, едно-единствено или в композиция от няколко тела, но винаги със смислова и художествена стойност само по себе си. И този, който съзерцава, трябва да преживее женското тяло като “ноумен” – нещото само по себе си. Жената е ключовият образ, даващ ни разбирането за тази живопис. Дори натюрмортите – вази с цветя на Манолов, отпращат към женското начало, представено в различни емоции - във фигурите на цветята с техните отпуснати листа може да се види една жена обладана от отчяние. Всеки “феномен” – факт от външния свят, неизменно се свежда до Жената като ноумен.


◊ ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това е едно от многото възможни обяснения на случващите се диалози между галериите. И като всяка теоретична интерпретация е само опит за даване на смисъл. Но всеки зрител има право да формира свое собствено обяснение със свои собствени мисли. И ако вече сме в ситуация, в която ни е омръзнала ескперименталната хуманитаристика без Човек, експерименталното литературознание без Литература и екперименталната живопис, в която няма Живопис, можете да видите изложбата в галерия “Роувър”. Експозицията е подредена по добрите практики на световните галерии – представени са и автопортрети на двамата автори – Ангел Атанасов и Димитър Манолов, които са собственост на фамилия “Актив” – Варна, част от престижната колекция “Автопортрети на варненските художници”, 2005.