милкопавловголемитерисунки 2012-2030

◊ ВРЕМЕ И МЯСТО Откриване: 25 ноември (петък) от 18.00 часа Продължителност: 25 ноември – 16 декември 2005 г. Софийска градска художествена галерия, ул. "Гурко" № 1 ◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА През 2056 заедно с отбелязването на 100 години Милко Павлов бе направен и опит за реконструкция на милкопавловголемитерисунки 2012-2030 от ноември 2005 в СГХГ в София, България. Първите разминавания в реално време датират от есента на 2004 година. Още през декември се появяват образи от 2019 и 2026, а през януари 2005 изплуват картини от 2012 и други, датирани от 2016 и 2029. Така се появяват Resentimenti и Navigare. Освен тях се показват и части от цикъла Anamnesia от 2003. Колкото и да звучи невероятно, това е опит да изтеглим в настоящето едно предварително заявено събитие. Художникът задава въпроси относно отношението настояще-бъдеще, които във физическия свят са трудно пробиваеми, но за сметка на това имаме свободата да ги манипулираме в света на идеите. Методът “разминаване на бъдеще и настояще” се прилага широко във фантастиката, от която авторът е бил впечатлен като дете, а и съвременната физика не намира решение на фактора време. Една част от човешкото мислене изобщо е опит да конструира неописуемото и недостижимото – мотор за развитие на homo sapiens, за разлика от homo shopping. Предизвикването на събития в бъдещето е волно или неволно човешка тактика и в настоящата изложба авторът осмисля относителността на подобно начинание. Техниката фротаж е известна от 30-те години на 20-ти век, а и в училище почти всички ние, драскайки с молив върху хартия по остърганите чинове сме се забавлявали като откопираме оставените от предишни наши съученици следи. Изведена в голям формат същата техника дава съвършено различен резултат. ◊ ПОВЕЧЕ Първата изложба графит-фротаж “Границите на рая” е през 1998 г. в галерия XXL, София, последвана от “Имитации” в АТА център за съвременно изкуство, 2000 г. и “Анамнезия” в галерия ОМЦ, Дюселдорф, 2003 г. Настоящата изложба е четвърта в тази посока. Показват се 10 голямоформатни рисунки, изпълнени с графит върху хартия. Те се заиграват с кадри от непроизведен черно-бял филм и художникът целенасочено употребява формата на широкия екран. За зрителя остава да се запита кой е филмът. Този, който започва от ръба на листа или този на ежедневния свят. Листовете могат да бъдат разглеждани и като взети назаем парчета бъдеще, показани днес. Това се потвърждава от датировката на рисунките, която е отнесена във време, съществуващо все още само на теория. Не си мислете, че всичко това е просто шега. В процес на придвижване е договор, който регламентира от днешна правно-юридическа гледна точка факта, че такава изложба ще бъде направена през 2056 година, за което и рисунките ще бъдат оставени в Софийска градска художествена галерия. ◊ ЗА ХУДОЖНИКА Милко Павлов е роден през 1956 г. в Айтос. След кратко колебание решава да не кандидатства в Художествената академия. От 1983 г. участва в изложби в България. 1988 – диплом от Четвърти международен конкурс за млади художници, София. 1998 – награда Фонд ПИБ, София и награда ТАМА, Университетски музей за изкуство, Токио. 2000 – Награда на президента на ФРГ. От 1996 член на Международното дружество за графика, Краков, Полша. Работи по покана на: Фондация BINZ 39, Цюрих, 1991, Фондация Хайнрих Бьол, Кьолн, 1993, Кюнстлерпаус Ворпсведе, Германия, 1997-1998, графичен център Неаполи, Солун, 2000. Някои самостоятелни изложби: Живопис, галерия Озе, Бремен, 2004, Анамнезия, галерия ОМЦ, Дюселдорф, 2003, Графит фротаж, Дрохте Керк, Балум, Холандия, 2002, Тибет, галерия Ирида, София, 2001, Имитации, АТА център, София, 2000. Живее и работи в Бремен, Германия.