Изложби
"През прозореца" на Сирма Сарафова-Ораховац
Юбилейна рестроспективна изложба в Национален арт център "Форум"
◊ СЪБИТИЕТО
Национален арт център "Форум" представя
Юбилейна ретроспективна изложба живопис на художничката Сирма Сарафова-Ораховац
Откриване: 14 февруари 2012 от 18.00 ч.
ул. "Георг Вашингтон" 24, София
„Едно време беше престижно да си човек на изкуството, сега това е страхотна донкихотовщина.”
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
На 14 февруари 2012 г. Национален арт център Форум ще зарадва почитателите на изобразителното изкуство с една изключителна изложба – Юбилейната ретроспектива на Сирма Сарафова-Ораховац по повод нейната 75-годишнина. Уникална като явление и без подобие на родната артистична сцена, Сирма Сарафова-Ораховац привлича вниманието на знаменития български критик Кирил Кръстев и през 1982 г. той пише сбита и проницателна рецензия за нея в списание „Изкуство”, брой 6, по повод първата самостоятелна изложба на художничката в София, зала 'Руски' 6. Определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”.
Самата Сирма Сарафова нарича платната си картини–стихове, а друга една критичка отбелязва, че тя „бленува действителността и създава вътрешно видяна интроспективна вселена от тънки и флуидни петна и черти.”
По онова време Сирма Сарафова е на 45 години.
Едно позакъсняло признание, което бърза да се потвърди при нейно пътуване до Швейцария, когато Сарафова придружава своя съпруг проф. Ораховац при специализацията му като химик в Цюрих. По спомените на художничката в един дъждовен ден през 1987 г. тя прекрачва прага на галерия „Макс Болаг”, чийто собственик Макс Болаг, трето поколение галерист, в началото отказва да види картините, оправдавайки се с напредналата си възраст и натрупаното отегчение на човек, през чийто поглед е минало какво ли не. Но после я хвали за финото й живописно чувство, като настоява тя да остане в Швейцария: „Трябва да знаеш, че тези, които разбират, нямат пари, а онези, които имат пари, не разбират, но търсят да купят име.” Сирма Сарафова, за която семейството е по-важно от всичко, се завръща със своя съпруг в България при синовете си, но нейните платна остават в Швейцария като част от колекцията на Макс Болаг - наредени до Реноар, Сезан, Пикасо, Кирхнер и Паскин. Три поредни години галерията в Цюрих е с постоянна експозиция от нейни платна – 1987, 1988 и 1989 г.
Звездният миг на Сирма Сарафова.
Както възкликнал и самият Макс Болаг, разпитвайки за произхода на художничката: „Това не става за едно поколение”.
Сирма Сарафова е внучка на забележителния български артист Кръстьо Сарафов. „Чувството си за цветове наследих от майка си, а от дядо Кръстьо наследих наблюдателността”, споделя Сирма Сарафова.
Кръстьо Сарафов е категорично против кариерата на Сирма като актриса: „Това е една лотария, в която един билет на хиляда е печеливш, а другите са разбити съдби.”
Но пътят на художника е не по-малко стръмен и непредсказуем. Ученичка на импресиониста Асен Белковски, а после и на професорите Борис Митов и Илия Петров, Сирма Сарафова в началото рисува с фотографска точност и излага реалистични портрети в общи изложби в София и провинцията, но с годините изчиства стила си до степен, определена от Кирил Кръстев като „минимал-арт”. Минимализмът е сравнително младо течение в изкуството, чието официално начало бележи 60-те години на 20. век със седалище Ню Йорк, повлияно от дзен будизма, геометричната абстракция, Пит Мондриан и Казимир Малевич, от руския конструктивизъм. Сирма е упреквана, че работи с едва забележима моливна рисунка, че не нанася достатъчно боя върху платното. Но тя, която се възторгва от експресивния Генко Генков, казва, че всеки творец има свой път в изкуството.
През 2006 г. – 24 години след първата си самостоятелна изложба, за своята 69-годишнина, е поканена от Олимпия Николова, куратор на галерия „Дебют” и на галерия „София” да покаже свои картини в книжарница София-прес: „За мен това са направо музейни неща, защото са абсолютно модерни, а са правени през 1988 г.” Подчертава още: „Нетипична и без аналог в българската пластична култура”. Поканата от Олимпия Николова идва тъкмо когато Сарафова е загубила надежда: „Ей, ще се сетят за мен, когато умра някой път”. Изложбата е широко застъпена в медиите. „Дневник”, „Политика”, „24 часа", „Новинар”, „Всичко за жената” отбелязват с обширни интервюта събитието.
През 2007, една година по-късно, с куратор Ирина Колбасова, Сирма Сарафова се отправя за Севлиево, галерия „Видима”.
На 14 февруари 2012 в обширните зали на арт център "Форум" ще бъдат експонирани картини от различни периоди на художничката. Ще имаме шанса да се докоснем до една учудващо деликатна интерпретация на реалността, видяна с очите на дете, но пресъздадена с мъдрост. Населена с платна-енигми.
В каталога за общата изложба „Прозорецът” в СГХГ през 2005 г., чието мото е вдъхновено от картини на Сирма Сарафова, Мария Василева завършва предговора с думите: „В картините на Сирма Сарафова интересът на художничката е съсредоточен единствено върху прозореца. През него не се вижда нищо и той не отразява нищо. Прозорецът на Сирма Сарафова е затворен свят, самодостатъчен с разнообразието от линии, с играта на видими, но неразгадаеми отражения и нежни рефлексии.”
◊ ДУМИ НА СИРМА САРАФОВА-ОРАХОВАЦ
„Рисувам за себе си, рисувам, за да живея.”
„Дечко Узунов харесваше картините ми, а Илия Петров казваше, че една художничка трябва да не се жени, да се посвети на изкуството.”
„Когато отида на някоя изложба, вкъщи си казвам, че моите картини са по-хубави.”
„Имала съм късмет и за това, че когато съм се обезкуражавала, все отнякъде е пристигала някаква духовна подкрепа, която за мен е била важна.”
„Всеки път, когато се опитвах да пробия, нещо се объркваше, а пък после с времето вече престанах и да искам да правя опити.”
„Моите картини са като стихове, докато на Славка Денева приличат на романи.”
„От много бъбривост изкуството може само да загуби.”
„Когато идваха колеги на моя мъж в дома ни, те винаги казваха: Сирма, колко много картини си започнала! А аз ги имах за завършени.”
„Харесват ми източните философски учения, в които се казва, че нещо е по-добре да е леко недовършено, отколкото да е перфектно, защото и истинският живот е недовършен и в непрекъснато развитие.”
„Едно време беше по-престижно да си човек на изкуството, сега това е страхотна донкихотовщина.”
„Аз никога не съм се старала да бъда модерна.”
„Много колекционери се хвалят колко евтино са купили или безплатно са придобили една картина. Всъщност те купуват цял един живот.”
◊ КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
Сирма Сарафова-Ораховац е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов. Ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София. През 1963 г. се дипломира в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров, специалност "Живопис". Член е на творческия фонд на СБХ от 1963 г.
Нейни творби са притежание на НХГ – София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Силистра, Ямбол, Берковица, Трявна и на частни лица в България и чужбина – Швейцария, Гърция, Аржентина, Франция, Англия, САЩ, Германия и Япония.
На 60-тата си юбилейна изложба в Карлсбад, Калифорния, САЩ (август-септември) получава Втора парична награда, а през октомври-ноември – Трета парична награда.
Автор:
Ина Мирчева
Публикация:
07.02.2012 г. 13:11
Етикети:
Посетено:
2990
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/14051-prez-prozoretsa-na-sirma-sarafova-orahovats