Изложби
Фотографска изложба "Китай - фрагменти"
Изложба на проф. Десислава Минчева
◊ СЪБИТИЕТО
Изложба "Китай - фрагменти"
Изложба фотографии на проф. Десислава Минчева
9.-19 януари 2012 г.
Откриване - 9 януари (понеделник), 18.00 часа
НХА, галерия "Академия", ул. "Шипка" 1
На 9 януари от 18.00 часа в галерия „Академия“ ще бъде открита изложба на проф. Десислава Минчева "Китай - фрагменти". Експозицията включва уникална колекция от около 60 фотографии, създадени от нея по време на работно й пребиваване в Сиан, Китай, през есента на 2011 година. По време на гостуването си там проф. Десислава Минчева изнесе лекции и серия уъркшопове в Художествената академия в Сиан, както и посети забележителностите на града, и много места извън него като Пекин, манастира Шаолин и будистките скални храмове в Лонгмен. Изложбата показва, макар и фрагментарно, впечатленията на един художник от този тъй необятен и впечатляващ свят.
. Със съдействието на Посолството на Китайската народна република.
◊ ДУМИ НА АВТОРА
Клони надвисват над спокойни води и се допират до повърхността им, почти недоловимо...
Върби и бамбук рисуват графични плетеници като в стари времена.
Камъни сякаш плуват в нереални езера, създадени днес. Зад завеси от движеща се зеленина прозират небостъргачи.
Мъгли крият храмове, градини, обикновени сгради или стъклени, опиращи в небето кули. Мистично сфумато...
Остро октомврийско слънце внезапно огрява будистки обиталища, хорски тълпи, очукани велосипеди и рикши.
Многолюдност и тишина.
Постоянен, миролюбив градски шум и пусти, сенчести, влажни, зелени морави.
Немислимо огромни площади, дворци, разточителност, разкош и цветове, с чиято яркост не сме свикнали.
Внушителни статуи, на които забързаното време не е успяло да отнеме вечността.
Обикновени хора се хранят на улицата, на самите масички със стотици четки, до които стоят бурканчета с вода - не за пиене, а за да потопиш в тях острите им връхчета и да изпишеш на тънка хартия знак за благоденствие.
Съсредоточени в работата си, преследващи рутинно съвършенство калиграфи пишат неразбираеми, красиви думи.
До тях тенджери със супа къкрят в очакване на гладните.
Облаци от благовония пред храмовете... Момичета в джинси и кожени якета са допрели ритуални свещи до главите си и са забравили за света, който ги кара да бъдат по европейски или американски “цивилизовани”.
Възрастни жени със жилести ръце и кръгли като есенни ябълки лица разгръщат книги по време на служенията. Те четат монотонно и напевно текстовете си, изпращайки с поглед монасите в оранжеви дрехи, които излизат навън в ритуална редица.
Край манастира Шаолин минаваш през гора от древни, монашески гробници. Те, монасите, са все още някъде там, отдолу... А децата от школата по бойни изкуства скачат нависоко с хай-тек пружини на краката.
Архаични дървета - повече скулптура, отколкото природа - огромни, със сякаш нарочно преплетени клони, са невероятен свидетел на преображението на този свят.
Не по-малко неправдоподобни са дърветата по площадите, с мънички, розови лампички - цветчета, които биват запалвaни надвечер и се опитват, доста успешно, да имитират цъфнали вишни.
Хора пускат хвърчила пред Храма на голямата гъска. Гледам ги, пиейки еспресо в Starbuck’s, тънейки в спокойния здрач.
Студенти се учат да рисуват като старите майстори въображаеми планини със смърчове по върховете или красиво стилизирани бамбукови клонки. Гледат ги от репродукции и се опитват да имитират неръкотворното с помощта на своя iPhone.
Возиш се на рикша с педали в мюсюлманския квартал на Сиан и летиш с 390 км/ч във влака до провинция Хунан.
Алени свещи капят върху черни, железни свещници. Фонът зад тях е свръхвисока сграда от алуминий.
Разхождаш се по крепостната стена от династия Мин. Отляво - безумен трафик и натрапчиви, светещи реклами.
Надясно - сиви, стари, керемидени покриви, поовехтели фенери пред вратите и тесни улички с магазини за класическа, китайска живопис и скъпоценни камъни. Два свята, които са на не повече от 300 м един от друг.
Миналото и сегашното в Китай са заедно. В напълно осезаема близост. Как се дефинира тази страна? Аз не мога.
Може би повече носталгия по романтиката, отколкото автентичност...
Следи от миналото, съхранени донякъде от настоящето.
Агресивно съвремие, омекотено от традициите.
Очаквани и неочаквани гледки.
Китай - един културен феномен. Енигматичен за европееца, по имперски впечатляващ и по източен маниер непроницаем.
Аз можех само да регистрирам различни негови страни, нищо повече. Сглобяването на мозайката е трудно. Тази мозайка се подрежда бавно и се разгръща като свитък без край...
Единственото, в което съм сигурна - искам да видя този свят отново!
Десислава Минчева
2012
Автор:
СБХ
Публикация:
05.01.2012 г. 14:05
Посетено:
1442
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/13877-fotografska-izlozhba-kitay-fragmenti