Между София и Париж

Национален арт център "Форум" представя

Светозар Маринов на 70 години

юбилейна ретроспективна изложба

(живопис, скулптура, графика, пастели)

Откриване: 26 септември 2011 от 18.30

ул. "Георг Вашингтон" 24, София

◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

В разговор художникът подчертава, че на 70 години това е първата му самостоятелна изложба.

Роден в Ихтиман, завършил Художествена академия в София, през 1975 г. Светозар Маринов емигрира във Франция и завинаги се установява в Париж. На това рисковано пътешествие към неизвестното взима със себе си своята съпруга Малинка, а дъщеря си Моника, по негови думи, оставя като „заложник” в Родината. Не за дълго, разбира се. След мъчителни бюрократични процедури успява да прибере при себе си и детето.

Сега Моника, вече лекар, също като брат си Николай, с наложена практика във Франция, става спонсор на юбилейната изложба на своя баща.

В Париж Светозар Маринов участва в много общи салони. През 1985 година в Салон Велизи – Западен Париж, печели първа награда за живопис и златен медал „Форми и цветове”.

През 2006 г. е поканен да участва в едно изключително събитие. „София-Париж-София” е изложба, представяща творчеството на известни български автори от различни поколения, които от дълго време живеят и работят в Париж и точно там са получили своето признание. Между тях - имена като Боян Райнов, Емил Стойчев, Любен Диманов, Милена Йоич, Никола Манев... Изложбата е част от програмата, която отбелязва присъединяването на България към Европейския съюз. Открива се на 15.12.2006 г. в галерия Академия – НХА – София в присъствието на посланика на Франция по онова време Н. Пр. Ив Сен-Жур (2004-2007). На откриването Ив Сен-Жур цитира паметните думи на покойния президент Митеран: „Човек е винаги от страната, в която е прекарал своето детство”.

И може би не случайно на юбилейната ретроспективна изложба Светозар Маринов показва експонати, които датират кратките години на творчество му след завършването на Академията, преди установяването в Париж.

Именно за тях френският критик Жан-Клод Паскал пише:

„Деликатен познавач на душевността на българина, Маринов ни представя неговия физически образ и присъствието на вътрешното състояние в неповторими репортажи от балканския свят, които ни карат да се замислим за автора. Където и да се намират днес тези платна, те носят непосредствен и топъл контакт с България, доставяйки болка по далечната родина.”

Творби, изпълнени с вътрешен драматизъм. Едновременно сурови и поетични. Преминал през всички техники, през различните предизвикателства на изобразяване, по-късно художникът е завладян и от абстрактното.

В малката книжка със спомени Светозар Маринов изповядва:

„Никога не съм приемал мисълта, че Родината може да бъде там, където човек се чувства най-добре. Невъзможно е да бъде щастлив този, който пререже корена на бащиното си огнище, напусне земята си и отиде на хиляди километри от нея да съхне, ако не осмисли живота си с една голяма идея и свърже цялото си съществуване със съдбата на своя народ”.

Артсъбитието художникът посвещава на своето семейство с пожелание „никога да не забравят родината си, от която баща им с боси крака ги е довел във Франция.”

Бихме могли да означим този юбилей като изложба на дългото завръщане и да опровергаем мисълта, че не е възможно човек да се върне там, откъдето е тръгнал.

Такъв, какъвто е и пътят на мнозина наши творци по света.