Изложба текстил "Ангелски струни"

◊ СЪБИТИЕТО

За отбелязването на 100 години от рождението на София Камбурова на първия етаж на "Шипка" 6 е подредена изложба текстил, която представя творческото участие на София Камбурова в българския художествен живот и по-специално в приложното ни изкуство през почти седем десетилетия. Впечатляващата колекция от ръчно тъкани платове и уникални облекла, която обхваща времето от средата на 30-те години до 1992-ра, е съпътствана от документална част, осветляваща житейската и творческата история на художничката.

Изложбата може да бъде видяна до 29 септември на ул. "Шипка" 6, ет. 1


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И ЗА АВТОРКАТА

Камбурова е сред онези феномени в изкуството, които изумяват не само с изключителна продуктивност или с многобройни приноси в собствената художествена област, но и със способността да поддържат високо равнището на своите търсения през продължителен период от време. Чрез отделни акценти изложбата проследява основните етапи, през които се формира артистичният характер на нейните тъкани и облекла.

От най-ранния етап - 30-те и 40-те години, когато става самостоятелна майсторка бродеристка (малко по-късно - и майсторка на ръчно тъкани платове), са показани изискани бродерии в "български стил" - покривки, карета, блузи, както и три изключителни везани копринени рокли, за които предварително е изтъкала и плата. Още тогава тя и нейното ателие "Родно изкуство" във В. Търново получават признание (бронзов и сребърен медал на Мострени изложения, Варна, 1935 и 1937 г.), а за представянето си в Международната изложба във Варна през същата година е наградена с участие в Лайпцигския панаир.

50-те години пък оживяват пред нас с наложеното идеализиране на селските занаяти и патриархален живот, но и с проникновеното им тълкуване, което художникът може да извлече от тях. Макар че Камбурова успява да лансира елегантни младежки рокли в градски маниер (две от тях са в изложбата), които държат връзка с времето "отпреди Девети", още по-интересни са ранните й интерпретации на селска риза - от тях тя ще извлече някои основни принципи, които с успех ще прилага и по-нататък.

Преходното десетилетие на 60-те години прозвучава в оформящото се двугласие в нейните търсения. От една страна, това са тъкани и мостри, които отговарят на оформящото се индустриално текстилно производство - платове за мебели и за горни дамски дрехи, фини копринени и памучно-копринени платове (награди "Златни ръце" на Мострения панаир в Пловдив, 1962, 1968). Тук са и моделите от малкосерийните производства на Ателието за ръчен текстил при Творческия фонд на СБХ, на което тя е пожизнен ръководител - постилки и завеси, малък интериорен текстил. От другата страна обаче стоят вариациите на ръчно орнаментирани тъкани, от които тя проектира и шие ефектни рокли (няколко от показаните са представителни за търсенията й по това време).

През 70-те и 80-те години София Камбурова е в творческия си апогей. На самостоятелните си изложби в София през 1975, 1980, 1990 тя показва зашеметяващи с новия си подход колекции от дамски рокли (в изложбата е представена малка част от тях). Някои са графично решени или са в богато нюансирани цветни оркестрации. Други са разточително орнаментирани, или обратно - с пестелив орнамент и засилени фактури. Те ни представят въплътената мечта на София Камбурова за образ на съвременната българка - лъчезарна, женствена, елегантна, свободна. Те са и "ангелски нишки", които свързват прагматичността на обличането с енергии от по-висш порядък.

Може да се твърди, че за дълъг период Камбурова зададе стандартите на интелектуалното обличане - не случайно нейните рокли и блузи  бяха търсени и купувани особено от писателки, актриси, интелектуалки, а някои намираха в тях вдъхновение за собствената творческа работа.                  

Преди средата на 70-те години Камбурова се обръща и към гоблена - най-ранния е от 1974-та, последният - от 1992 г. (показани са в изложбата). Нейното  гобленно творчество очертава самотна пътека в нашия стенен текстил. Защото тя не се приобщи към онези "а ла фолклорни" търсачи, които опоетизираха патриархалното живеене. Нито се изкуши да следва младите в преобразяването на текстила (към пластифициране, тематизиране, изобразително третиране, деструктуриране). Изострената й художническа чувствителност, формирана както от традиционното наследство, така и от модерното  градско живеене, я отведе до знакови решения - за нея гобленът беше колкото знак за напомняне на минали съдържания, толкова и белег на комфорт в съвременното градско обитаване. 

Трудно могат да се измерят творческите приноси на художник, който в продължение на седем десетилетия е работил за българското изкуство и за българската публика. Наградата на Фонд "Поддържане на изкуството в България" за цялостно творчество през 1995 г. и наградата "Присъствие`97" на същата институция за значителна творческа дейност (получена малко преди смъртта на художничката) са само скромни опити да се почете едно вдъхновено творческо дело. Защото създаденото от София Камбурова в дългия й творчески живот има значим принос за изкуството, а работите й през 70-те и 80-те години са апотеоз на творческите й търсения. Днес с пълно основание можем да кажем, че те обществено са затвърдени в признанието за завършен и неповторим авторски стил, или казано по днешната терминология - че гордо могат да се назовават с името "Българска марка София Камбурова".