Изложби
"Докосване до сянката" в СГХГ
Опит за докосване до темата в творчеството на тридесет български художници от различни поколения
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска галерия представя втората си изложба за месеца -
"Докосване до сянката"
Куратор Красимир Илиев
15 септември – 9 октомври 2011
Откриване: 14 септември, сряда, 18.00 часа
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко" 1, София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
◊ ИЗЛОЖБАТА
Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ един времеви диапазон от близо сто години в творчеството на тридесет български художници от различни поколения – Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Иванов, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Атанас Пацев, Никола Терзиев, Петър Дочев, Иван Георгиев-Рембранда, Томас Кочев, Стоян Цанев, Ангел Станев, Димитър Лалев, Димитър Кулев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова, Красимир Илиев, Зиятин Нуриев, Димитър Илиев, Надежда Карапенчева, Антония Ангелова и Мина Ангелова.
За тях мракът и сянката носят различни смислови значения: покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача, неговия час за екстатична молитва, открехваща портата между смъртта и живота. Сянката може да бъде деликатно оръжие на женското кокетство. Тя може да танцува заедно със светлината и да е неин контрапункт. Сянката е концентрирана духовност, а формата, за да е вечна, трябва да съдържа сянка. Сянката на човека е не само негова същност, но и неговата цялостност. Мракът е тъканта на дявола, но и лоно на красотата. Мрачна е тъгата от познанието на човешкото несъвършенство. Мракът е утроба, но и примка за човеците. Той тъче своята нишката, която оплита светлината в стремежа си да я погълне, но е и нейния създател.
Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнския възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е – с времето, особено след 70-те години на 20. век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа. Осъзнавано или не, този процес го доближава до онази част от далекоизточното изкуство, която е резултат от дзенския възглед за изобразяване - внезапното постигане на онзи извлечен от мрака разтърсващ миг, който е породен от просветление.
Автор:
Петър Димов, PR на СГХГ
Публикация:
10.09.2011 г. 22:50
Етикети:
Посетено:
1731
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/13100-dokosvane-do-syankata-v-sghg