Българският “Луцифер” - най-невероятното постижение на сатанизма от края на 19 в.

Само една картина от България – “Луцифер” на Франц фон Щук, е включена в грандиозната изложба „Меланхолията - геният и лудостта на Западния свят” в парижкия “Гран пале”. Националната галерия “Гран Пале” бе открита официално преди месец след 12-годишна реконструкция и това е първата голяма изложба там. Платното на Щук е сред 284-те картини, рисунки, гравюри и скулптури събрани от цял свят, в които големите майстори от няколко епохи интерпретират темата за меланхолията. В изложбата са включени творби на Дюрер, Гоя, Фридрих, Дьолакроа, Роден, Ван Гог, Пикасо. “Луцифер” е единствената картина на големия немски символист Франц фон Щук, която България притежава. Купена е от княз Фердинанд през 1890 г. През 1930 г. е дарена на Народния археологически музей, а от 1985 г. е в постоянната експозиция на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Преди да замине за Париж платното бе застраховано за 1 млн. евро. Франц Фон Щук е един от големите майстори на сатанизма от края на XIX в., коментира кураторът на изложбата Жан Клер, който е директор на музея “Пикасо” в Париж. Щук обожавал да изобразява ада и Луцифер. Той е бил обсебен от „сатанинската вълна” в живописта през този период, подготвена в литературата от автори като Виктор Юго. Сред всички изображения на Сатаната от края на XIX в., тези на Щук остават ненадминати и най-впечатляващи. А от всички негови произведения има едно, което аз определям като невероятно и това е „Луцифер”, добавя кураторът. „Луцифер” принадлежи към така наречения „тъмно-монументален” период от живописта на немския символист и представя едно от често срещаните в творчеството му изображения на „човека-демон”. За монументалното въздействие на картината допринасят и внушителният формат на платното 161/152 см, и композицията, и мрачните сиво-сини тонове. Щук (1863-1928), когото наричали “Принцът на художниците”, е един от основоположниците на Мюнхенския сецесион. Той е сред знаковите фигури в западноевропейската живопис от края на 19 век. Бил е особено пристрастен към религиозно-мистични сюжети и представянето на герои и божества от античната митология. Сред най-известните му картини, освен „Луцифер”, са „Грехът”, „Войната”, “Пророкът”, „Изкушение”, „Разпятие”. Негови картини притежават Националната галерия за модерно изкуство в Рим, музеят „Ван Гог” в Амстердам, Мюнхенската пинакотека, „Ермитажа” в Санкт Петербург. Някои историци твърдят, че Адолф Хитлер, който бил почитател на Щук, е имитирал с прическата и мустаците си картина на художника. Хитлер казвал, че харесва много „Главата на Медуза” на Щук и твърдял, че тя прилича на майка му. Предполага се, че фюрерът и художникът не са се запознали. Франц фон Щук умира години преди Хитлер да стане канцлер. „Луцифер” ще се върне от Париж в Националната галерия за чуждестранно изкуство през февруари догодина. Мащабният проект за тази експозиция е замислен преди повече от 10 години. В него са включени произведения на изкуството от галериите в цял свят - Атина, Брюксел, Лондон, Мадрид, Москва, Санкт Петербург, Рим, Виена, Цюрих, Стокхолм, Париж, Гренобъл, Монреал, Отава, Ню Йорк. Според критиците „Меланхолията – геният и лудостта на Западния свят” е изложба, изведена до крайност в своята амбиция да проследи връзката между лудостта и меланхолията - от първия й изследовател Аристотел до днес. Няма друго състояние на духа, което да е задържало интереса на Западния свят през вековете, както меланхолията - като причина за страдание и лудост и като свърхчувствителност на великите или както казва Цицерон - „Меланхолията е съдбата на всички гении”.