Изложби
Изложба на Чавдар Чакъров (1977-2005)
Самостоятелна изложба живопис
Чавдар Чакъров. Автопортрет.
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия “ЛИК”
представя
Чавдар Чакъров – “Послания”
(1977-2005)
Самостоятелна изложба живопис
От 28 юли до 17 август 2011
Откриване на 28 юли, четвъртък, 18.30 ч.
Галерия “ЛИК”, ул. ”Лайош Кошут” № 37
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Чавдар Чакъров е роден през 1977 година в град Лом, България. През 2001 година завършва ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, специалност "Живопис" в курса на проф. Николай Русчуклиев. Специализира композиция на живописта през 2002 година.
Загива на 24 април 2005 г. На 27 години.
“Чавдар се стреми към съзерцание и невизуалистко конструиране на реалността. Интересува се от пластичния диапазон на различните материали и съзнателно търси парадоксалния ефект от съчетаването им.
Резултатът е странен.
Творбите пресичат границата на визуалния комфорт.”
“Драматичен сблъсък между рационално и интуитивно начало. Мое лично мнение – изберете интуитивното.”
Кратка хронология на творческите изяви:
Самостоятелни изложби:
. 2002 “Доказателство за форма”, Изложбени зали “Рафаел Михайлов”, Велико Търново
. 2001 “Еволюция на мъжкото его”, Изложбени зали “Рафаел Михайлов”, В. Търново
. 2000 Изложба живопис, съвместно с Гълъбин Христов (скулптура), галерия “Катержина”, Велико Търново
Колективни изложби, биеналета, проекти:
. 2004 Второ биенале на малките форми, ХГ “Илия Бешков”, Плевен, България
. 2004 Национална изложба “Пейзаж”, ул. "Шипка" 6, София
. 2004 Единадесети международен биенален фестивал на портрета, Тузла, Босна и Херцеговина
. 2004 Изложба “Водни техники”, историческата къща на Васил Главинов, Велес, Македония
. 2003 Национална изложба “Фигуративната картина”, ул. "Шипка" 6, София
. 2002 Първо биенале на малките форми, ХГ “Илия Бешков”, Плевен, България
. 2001 Проект “СВЕЩИ”, Галерия “ХХL”, София, България
. 2000 Проект “СВЕЩИ”, Галерия “Рафаел Михайлов”, В. Търново, България
. 1999 Изложба “Дунав – море”, Галерия “Неси”, Бургас, България
Пленери:
. 2004 Международен пленер “Николае Григореску”, Корну, Румъния
. 2004 Международен пленер “Дойран – Дудин”, Стар Дойран, Македония
. 2004 Международен пленер “Поломие”, Лом, България
. 2004 Международен пленер “Радецки – Дунав арт”, Враца, България
„Аз не се определям чрез принадлежност към конкретна формално–пластична насока. Различните параметри, които си задавам всеки път, когато започна нова работа или нов проект, генерират силна емоция, която носи живот и интуитивно насочва пътя на търсене на собствената логика на художественото тяло. Разбира се, много и различни фактори също влияят пряко или косвено върху работния ми процес. Един от тях е социалната и лична среда, в която съм поставен. Присъствието или отсъствието на известен личен комфорт също влияе на работата ми, дори понякога определя и сърцевината й. Във всеки случай обаче това не се отразява върху качеството й.
Смятам, че стойността на работата обективно се определя освен от професионалните натрупвания, то и от автентичното и неподправено творческо поведение.
Резултатът, наречен “завършеност”, не е функция на очакванията, а единствено на своята парадоксална цялост.
Пластични платформи, метафори, медия, нива на комуникация – това са само различни палитри, с които си служи мислещият артист. Това правя и аз.
Можете да разгледате резултата от моята работа и свободно да изразите своето положително или отрицателно мнение за нея. И в двата случая съм Ви благодарен.”
„Деликатен, чувствителен и неспокоен, Чавдар Чакъров, независимо от младостта си, е зрял и завършен в следването на Пътя. А Пътят е колкото непредвидим, неочакван и труден, толкова и изпълнен със светли илюзии и непостигнати надежди. Къде, защо и как Чавдар е прозрял измамната красота на илюзиите, какво е видял отвъд света на картината, може би днес, само чрез нейното тайнство, можем да постигнем. А това е и утеха, и надежда, че авторът е между нас.”
„На една практика в Ахтопол той ми нарисува най-хубавия портрет, който друг художник ми е правил и който и досега е изложен на почетно място в ателието ми. Той направи и много хубави работи по време на следването и специализацията си и се справяше много добре като уредник във Видинската художествена галерия...
Нашето утешение е, че той живя като художник и си отиде като такъв, а делата на духовните аристократи, между които беше и Чавдар, не могат да се обясняват с общоприетите понятия за добро и лошо, за разумно и глупаво, за логично и безсмислено...”
Едно закъсняло писмо
Не се срещнахме. Закъснях, а ти избърза. Отиде си завинаги. Открих те в акварелите ти. Те говорят със своята тишина и спокойствие, с уморените „Лодки", спрели на брега да си починат и да се огледат във водата. Акварелите, едно нежно спокойствие, потопено в хармонията на багрите. Гледам ги и се заслушвам, за да чуя твоя глас, гласа на душата ти. „Истинският Лом". Навярно точно тук на самотния бряг си имал усещането за истинска принадлежност и истинска привързаност към нещо само твое. Пастелните тонове от ведросиньо до тъжно лилаво, вплетени в голите клони на дърветата, настройват лирично. А синьото, твоето Синьо, толкова хубаво като чистия поглед на детски очи, струи и сред бялата пухкава пелена на „Зимно дворче", и от „Вършец", и от самотното „Дръвче". Твоята „Нощ" е притихнала кротко и не е ни тъмна, ни тъжна. Приседнах до „Река Видима" и чух музика, нежна музика, като да е от Вивалди. Реката и зиме е хубава. Така си я видял с чувствителните си сетива и си я изваял с талантливата си ръка. Минавам през „Велико Търново" и спирам. Изведнъж се сепвам от „Дървета без корени". Накъде са тръгнали тези странници? Много къщи наоколо и все хубави, но с ледени висулки по тях. Студено е, на сърцето е студено. Кои са, откъде... въпроси, въпроси..., философия на една тъжна човешка съдба. Замислена, усетих, че „Нергюл" ме гледа. Гледа някъде далече, в очакване някой отнякъде да се завърне. И пита ще дойде ли. Не посмях да й отговоря, а и тя знае, знае, но чака...
Дълго се задържах пред „Девинско ждрело". Пропуснала съм да гo видя някога на място. Защо ли? Не знам. Но ще отида. Често се завръщам с мисъл и спомен. Там остана двайсетгодишната ми младост. Девин е моето учителско кръщение. Обичам го.
Знам, че си малкият син на моя ученик от Девин Димитър Чакъров. Баща ти се учеше отлично, четеше много книги и знаеше повече от другите. Очевидно ти е дал щедро от своето духовно богатство.
Сега вече те познавам. Толкова много научих за теб от всичко, което си сътворил. Прочетох някои от есетата. И словото ти е хубаво.
Благодаря ти за тази акварелна разходка. Тя ме изпълва с нежно докосване, с усещането, че си до мен и ми обясняваш, разказваш, споделяш...
Погледнах отново нежните „Фунийки". Те пак се усмихват и тихо шепнат: „Тук съм. Има ме". Да. Има те. Тук си.
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия “ЛИК”
представя
Чавдар Чакъров – “Послания”
(1977-2005)
Самостоятелна изложба живопис
От 28 юли до 17 август 2011
Откриване на 28 юли, четвъртък, 18.30 ч.
Галерия “ЛИК”, ул. ”Лайош Кошут” № 37
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Чавдар Чакъров е роден през 1977 година в град Лом, България. През 2001 година завършва ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, специалност "Живопис" в курса на проф. Николай Русчуклиев. Специализира композиция на живописта през 2002 година.
Загива на 24 април 2005 г. На 27 години.
“Чавдар се стреми към съзерцание и невизуалистко конструиране на реалността. Интересува се от пластичния диапазон на различните материали и съзнателно търси парадоксалния ефект от съчетаването им.
Резултатът е странен.
Творбите пресичат границата на визуалния комфорт.”
Проф. Костадин Денев
“Драматичен сблъсък между рационално и интуитивно начало. Мое лично мнение – изберете интуитивното.”
Проф. Николай Майсторов
Кратка хронология на творческите изяви:
Самостоятелни изложби:
. 2002 “Доказателство за форма”, Изложбени зали “Рафаел Михайлов”, Велико Търново
. 2001 “Еволюция на мъжкото его”, Изложбени зали “Рафаел Михайлов”, В. Търново
. 2000 Изложба живопис, съвместно с Гълъбин Христов (скулптура), галерия “Катержина”, Велико Търново
Колективни изложби, биеналета, проекти:
. 2004 Второ биенале на малките форми, ХГ “Илия Бешков”, Плевен, България
. 2004 Национална изложба “Пейзаж”, ул. "Шипка" 6, София
. 2004 Единадесети международен биенален фестивал на портрета, Тузла, Босна и Херцеговина
. 2004 Изложба “Водни техники”, историческата къща на Васил Главинов, Велес, Македония
. 2003 Национална изложба “Фигуративната картина”, ул. "Шипка" 6, София
. 2002 Първо биенале на малките форми, ХГ “Илия Бешков”, Плевен, България
. 2001 Проект “СВЕЩИ”, Галерия “ХХL”, София, България
. 2000 Проект “СВЕЩИ”, Галерия “Рафаел Михайлов”, В. Търново, България
. 1999 Изложба “Дунав – море”, Галерия “Неси”, Бургас, България
Пленери:
. 2004 Международен пленер “Николае Григореску”, Корну, Румъния
. 2004 Международен пленер “Дойран – Дудин”, Стар Дойран, Македония
. 2004 Международен пленер “Поломие”, Лом, България
. 2004 Международен пленер “Радецки – Дунав арт”, Враца, България
„Аз не се определям чрез принадлежност към конкретна формално–пластична насока. Различните параметри, които си задавам всеки път, когато започна нова работа или нов проект, генерират силна емоция, която носи живот и интуитивно насочва пътя на търсене на собствената логика на художественото тяло. Разбира се, много и различни фактори също влияят пряко или косвено върху работния ми процес. Един от тях е социалната и лична среда, в която съм поставен. Присъствието или отсъствието на известен личен комфорт също влияе на работата ми, дори понякога определя и сърцевината й. Във всеки случай обаче това не се отразява върху качеството й.
Смятам, че стойността на работата обективно се определя освен от професионалните натрупвания, то и от автентичното и неподправено творческо поведение.
Резултатът, наречен “завършеност”, не е функция на очакванията, а единствено на своята парадоксална цялост.
Пластични платформи, метафори, медия, нива на комуникация – това са само различни палитри, с които си служи мислещият артист. Това правя и аз.
Можете да разгледате резултата от моята работа и свободно да изразите своето положително или отрицателно мнение за нея. И в двата случая съм Ви благодарен.”
Чавдар Чакъров
„Деликатен, чувствителен и неспокоен, Чавдар Чакъров, независимо от младостта си, е зрял и завършен в следването на Пътя. А Пътят е колкото непредвидим, неочакван и труден, толкова и изпълнен със светли илюзии и непостигнати надежди. Къде, защо и как Чавдар е прозрял измамната красота на илюзиите, какво е видял отвъд света на картината, може би днес, само чрез нейното тайнство, можем да постигнем. А това е и утеха, и надежда, че авторът е между нас.”
Светлин Русев
„На една практика в Ахтопол той ми нарисува най-хубавия портрет, който друг художник ми е правил и който и досега е изложен на почетно място в ателието ми. Той направи и много хубави работи по време на следването и специализацията си и се справяше много добре като уредник във Видинската художествена галерия...
Нашето утешение е, че той живя като художник и си отиде като такъв, а делата на духовните аристократи, между които беше и Чавдар, не могат да се обясняват с общоприетите понятия за добро и лошо, за разумно и глупаво, за логично и безсмислено...”
Проф. Николай Русчуклиев
Едно закъсняло писмо
Не се срещнахме. Закъснях, а ти избърза. Отиде си завинаги. Открих те в акварелите ти. Те говорят със своята тишина и спокойствие, с уморените „Лодки", спрели на брега да си починат и да се огледат във водата. Акварелите, едно нежно спокойствие, потопено в хармонията на багрите. Гледам ги и се заслушвам, за да чуя твоя глас, гласа на душата ти. „Истинският Лом". Навярно точно тук на самотния бряг си имал усещането за истинска принадлежност и истинска привързаност към нещо само твое. Пастелните тонове от ведросиньо до тъжно лилаво, вплетени в голите клони на дърветата, настройват лирично. А синьото, твоето Синьо, толкова хубаво като чистия поглед на детски очи, струи и сред бялата пухкава пелена на „Зимно дворче", и от „Вършец", и от самотното „Дръвче". Твоята „Нощ" е притихнала кротко и не е ни тъмна, ни тъжна. Приседнах до „Река Видима" и чух музика, нежна музика, като да е от Вивалди. Реката и зиме е хубава. Така си я видял с чувствителните си сетива и си я изваял с талантливата си ръка. Минавам през „Велико Търново" и спирам. Изведнъж се сепвам от „Дървета без корени". Накъде са тръгнали тези странници? Много къщи наоколо и все хубави, но с ледени висулки по тях. Студено е, на сърцето е студено. Кои са, откъде... въпроси, въпроси..., философия на една тъжна човешка съдба. Замислена, усетих, че „Нергюл" ме гледа. Гледа някъде далече, в очакване някой отнякъде да се завърне. И пита ще дойде ли. Не посмях да й отговоря, а и тя знае, знае, но чака...
Дълго се задържах пред „Девинско ждрело". Пропуснала съм да гo видя някога на място. Защо ли? Не знам. Но ще отида. Често се завръщам с мисъл и спомен. Там остана двайсетгодишната ми младост. Девин е моето учителско кръщение. Обичам го.
Знам, че си малкият син на моя ученик от Девин Димитър Чакъров. Баща ти се учеше отлично, четеше много книги и знаеше повече от другите. Очевидно ти е дал щедро от своето духовно богатство.
Сега вече те познавам. Толкова много научих за теб от всичко, което си сътворил. Прочетох някои от есетата. И словото ти е хубаво.
Благодаря ти за тази акварелна разходка. Тя ме изпълва с нежно докосване, с усещането, че си до мен и ми обясняваш, разказваш, споделяш...
Погледнах отново нежните „Фунийки". Те пак се усмихват и тихо шепнат: „Тук съм. Има ме". Да. Има те. Тук си.
За Чавдар Чакъров
От Гергина Тончева
От Гергина Тончева
Автор:
Галерия "ЛИК"
Публикация:
26.07.2011 г. 16:57
Етикети:
Посетено:
3925
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/12941-izlozhba-na-chavdar-chakarov-1977-2005