Изложби
Юбилейна изложба "100 години Дона Бояджиева" в Стара Загора
Поклон на старозагорци пред живота и творчеството на Дона Бояджиева
Дона Бояджиева. "Женска глава", железобетон, 35х20х20 см (Арт Площад)
◊ СЪБИТИЕТО
На 21 юни 2011, вторник, от 18.00 ч. в Художествена галерия - Стара Загора ще бъде открита юбилейна изложба, включваща 40 скулптури и рисунки „100 години Дона Бояджиева”.
„Тя е сред онези жени в българската скулптура, без които представата за националната ни пластична школа през 20. век би била непълна. Работи с някои нетипични и до днес материали за ваeне. Създава впечатляваща галерия от портрети на видни интелектуалци и приятели” – пише Марин Добрев, директор на Художествена галерия - Стара Загора.
◊ ЗА ДОНА БОЯДЖИЕВА
„Дона Бояджиева е родена на 28 април 1911 г. в Стара Загора. Първите й стъпки в света на изкуството започват в гимназията на родния град. Една година следва в Софийския университет, но интересът към творчеството я отвежда в Художествената академия. Завършва общия отдел при професорите Цено Тодоров и Никола Ганушев и продължава в скулптурното ателие на проф. Иван Лазаров. Отношението й към пластиката се формира от вече изградените взаимоотношения с Иван Фунев, Васил Радославов и от изявите на малко по-големите от нея Мара Георгиева и Васка Емануилова. Още в най-ранните си произведения Дона Бояджиева проявява пиетет към портрета. Сред тези студентски творби са главите на артиста Стефан Киров, балерината Мария Димова, писателя Кръстю Белев, които респектират със силата на пластичната си изразителност и въздействие. По това време тя е впечатлена от особеното драматично излъчване на железобетона, материал, свързван единствено със строителството. А това, че именно жена е решила да го използва, за творчество, буди недоумение у мнозина. Голяма част от произведенията, които създава тогава и десетилетия след това, са именно в този материал. За бързата изява на нейния талант изиграва роля посещението в художествените галерии на Виена, Будапеща, Париж, Мюнхен и особено срещата й с творбите на Огюст Роден. През 1937 г. завършва Академията и се завръща в Стара Загора да стажува. Тук тя открива първата си самостоятелна изложба и получава първото си публично признание. През следващата година то се утвърждава и с първото участие в Общата художествена изложба в София. В Стара Загора, с малки прекъсвания, Дона Бояджиева живее и твори до края на 1944 година. Установяването й в София се предхожда от няколко предложения за участие в колективи за монументална украса. Тя е сред основателите на Националната художествена галерия и първи неин уредник на отдел “Съвременно българско изкуство”. Следват редица пътувания из страната, посещения на кооперативи, мини, металообработващи предприятия, бригадирски обекти и т.н., които са неотменна част от характерната за онова време идея за същинската мисия на изкуството. Десетилетие и половина тези теми ще съставляват другата част от нейното творчество. Чужда на адмирирания патетизъм, Дона Бояджиева създава поредица от изображения на селянки, миньори и работници, част от които ще останат като едно от измеренията на българското изкуство през този драматичен период. В началото на 60-те години Дона Бояджиева отново отправя взор към мнозина от личностите, които я впечатляват с богатството на своята душевност. През 1961 г. моделира главата на поета Дамян Дамянов, 1962 – на проф. Мичо Мичев, на Димитринка, 1964 – на арх. Сирма Йончева, 1965 – на художника Веселин Стайков, 1966 г. – Васил Стоилов, 1967 г. - Рая и т.н. Творбите й не са израз на съзерцание. В тях няма ранната класическата мекота и фина заобленост. Специфичната смела и артистична форма на Дона Бояджиева излъчва жизненост и вътрешна енергия. Това е нейното пластично присъствие. Дона Бояджиева създаде значима поредица от образи, в които умението й да разкрива в дълбочина характера на своите модели я нареди сред майсторите на портрета в българската скулптура на изминалото столетие. Зад тези популярни пластики стои една малко известна поредица от стотици рисунки, които разкриват дарбата й на рисувач. Паралелно с пристрастието си към този жанр, Дона Бояджиева е известна и с множеството творби, посветени на майчинството. В тази тема тя проявява лиричните измерения на своя талант. Десетките й ескизи в началото на 70-те години водят към по-емоционални сюжети, които бележат нови посоки на моделиране и въздействие. Съдбата ще попречи на тяхната публична поява.
Дона Бояджиева умира на 17 ноември 1975 г. в София.
За принос към българската художествена култура е удостоена през 1962 година с орден “Св. св. Кирил и Методий” I степен. Нейни произведения се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, в галериите на Стара Загора, Пловдив, Видин, Плевен, Горна Оряховица, Шумен, Добрич и редица държавни институции.
Настоящата изложба е поклон на старозагорци пред живота и творчеството на Дона Бояджиева.
Градска художествена галерия Стара Загора благодари на наследниците на Дона Бояджиева, без чиято помощ експозицията не би била възможна.”
Марин Добрев, директор на Художествена галерия Стара Загора
◊ СЪБИТИЕТО
На 21 юни 2011, вторник, от 18.00 ч. в Художествена галерия - Стара Загора ще бъде открита юбилейна изложба, включваща 40 скулптури и рисунки „100 години Дона Бояджиева”.
„Тя е сред онези жени в българската скулптура, без които представата за националната ни пластична школа през 20. век би била непълна. Работи с някои нетипични и до днес материали за ваeне. Създава впечатляваща галерия от портрети на видни интелектуалци и приятели” – пише Марин Добрев, директор на Художествена галерия - Стара Загора.
◊ ЗА ДОНА БОЯДЖИЕВА
„Дона Бояджиева е родена на 28 април 1911 г. в Стара Загора. Първите й стъпки в света на изкуството започват в гимназията на родния град. Една година следва в Софийския университет, но интересът към творчеството я отвежда в Художествената академия. Завършва общия отдел при професорите Цено Тодоров и Никола Ганушев и продължава в скулптурното ателие на проф. Иван Лазаров. Отношението й към пластиката се формира от вече изградените взаимоотношения с Иван Фунев, Васил Радославов и от изявите на малко по-големите от нея Мара Георгиева и Васка Емануилова. Още в най-ранните си произведения Дона Бояджиева проявява пиетет към портрета. Сред тези студентски творби са главите на артиста Стефан Киров, балерината Мария Димова, писателя Кръстю Белев, които респектират със силата на пластичната си изразителност и въздействие. По това време тя е впечатлена от особеното драматично излъчване на железобетона, материал, свързван единствено със строителството. А това, че именно жена е решила да го използва, за творчество, буди недоумение у мнозина. Голяма част от произведенията, които създава тогава и десетилетия след това, са именно в този материал. За бързата изява на нейния талант изиграва роля посещението в художествените галерии на Виена, Будапеща, Париж, Мюнхен и особено срещата й с творбите на Огюст Роден. През 1937 г. завършва Академията и се завръща в Стара Загора да стажува. Тук тя открива първата си самостоятелна изложба и получава първото си публично признание. През следващата година то се утвърждава и с първото участие в Общата художествена изложба в София. В Стара Загора, с малки прекъсвания, Дона Бояджиева живее и твори до края на 1944 година. Установяването й в София се предхожда от няколко предложения за участие в колективи за монументална украса. Тя е сред основателите на Националната художествена галерия и първи неин уредник на отдел “Съвременно българско изкуство”. Следват редица пътувания из страната, посещения на кооперативи, мини, металообработващи предприятия, бригадирски обекти и т.н., които са неотменна част от характерната за онова време идея за същинската мисия на изкуството. Десетилетие и половина тези теми ще съставляват другата част от нейното творчество. Чужда на адмирирания патетизъм, Дона Бояджиева създава поредица от изображения на селянки, миньори и работници, част от които ще останат като едно от измеренията на българското изкуство през този драматичен период. В началото на 60-те години Дона Бояджиева отново отправя взор към мнозина от личностите, които я впечатляват с богатството на своята душевност. През 1961 г. моделира главата на поета Дамян Дамянов, 1962 – на проф. Мичо Мичев, на Димитринка, 1964 – на арх. Сирма Йончева, 1965 – на художника Веселин Стайков, 1966 г. – Васил Стоилов, 1967 г. - Рая и т.н. Творбите й не са израз на съзерцание. В тях няма ранната класическата мекота и фина заобленост. Специфичната смела и артистична форма на Дона Бояджиева излъчва жизненост и вътрешна енергия. Това е нейното пластично присъствие. Дона Бояджиева създаде значима поредица от образи, в които умението й да разкрива в дълбочина характера на своите модели я нареди сред майсторите на портрета в българската скулптура на изминалото столетие. Зад тези популярни пластики стои една малко известна поредица от стотици рисунки, които разкриват дарбата й на рисувач. Паралелно с пристрастието си към този жанр, Дона Бояджиева е известна и с множеството творби, посветени на майчинството. В тази тема тя проявява лиричните измерения на своя талант. Десетките й ескизи в началото на 70-те години водят към по-емоционални сюжети, които бележат нови посоки на моделиране и въздействие. Съдбата ще попречи на тяхната публична поява.
Дона Бояджиева умира на 17 ноември 1975 г. в София.
За принос към българската художествена култура е удостоена през 1962 година с орден “Св. св. Кирил и Методий” I степен. Нейни произведения се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, в галериите на Стара Загора, Пловдив, Видин, Плевен, Горна Оряховица, Шумен, Добрич и редица държавни институции.
Настоящата изложба е поклон на старозагорци пред живота и творчеството на Дона Бояджиева.
Градска художествена галерия Стара Загора благодари на наследниците на Дона Бояджиева, без чиято помощ експозицията не би била възможна.”
Марин Добрев, директор на Художествена галерия Стара Загора
Автор:
ХГ Стара Загора
Публикация:
21.06.2011 г. 11:44
Етикети:
Посетено:
1719
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/12776-yubileyna-izlozhba-100-godini-dona-boyadzhieva-v-stara-zagora