Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Изложба "Памет за признанието" - 85 г. къща-музей "Иван Вазов"
В рамките на ХVІ Салон на изкуствата 2011
◊ СЪБИТИЕТО
На 17 юни (петък) в 18.00 часа в Арт галерията на Националния дворец на културата в рамките на ХVІ Салон на изкуствата 2011 ще бъде открита изложбата “Памет за признанието”, посветена на 85-годишнината от откриването на първия български литературен музей, къщата музей на Иван Вазов в София.
• Ще бъде представена и най-новата книга на Катя Зографова “Неканоничният Вазов”, посветена на 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Патриарха.
◊ ДОМЪТ НА ВАЗОВ
Между многоетажните сгради в центъра на София достолепно стои домът музей на Иван Вазов, уникален с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Само няколко дни след смъртта на Вазов, на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. е официално открит първият български литературен музей. Негов първи уредник в продължение на двайсет години е Елин Пелин.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 г. върху наследствено място и с голям заем, изтеглен от писателя. Тук той живее и работи най-дълго време и създава някои от знаковите си книги: “Скитнишки песни” и “Люлека ми замириса", “Драски и шарки”, “Видено и чуто”, написва най-известните си исторически драми “Към пропаст” и “Борислав”, комедията си “Службогонци”.
Днес музеят съхранява неповторимата творческа атмосфера благодарение на документалната и битовата си експозиция. На двата етажа могат да се видят предмети и картини, уникални със своята история. В изложбата “Памет за признанието” са събрани и подредени подаръците, които Иван Вазов е получил за двата си юбилея, сред тях и лични вещи, и картини от Мърквичка и Антон Митов, и поздравителни адреси, и шаржове, и илюстрации, над петдесет експоната от фонда на първия български литературен музей.
В спомените си Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 г. сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било своеобразна мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч своя любим поет. Защото Иван Вазов още приживе се превръща в своеобразен обществен мит, духовна институция, паметник на високата словесност, съизмерим с могъщото, средищно и неотместимо присъствие на Балкана в географския пейзаж на България. Жизнетворческото му дело обраства с легенди, които битуват и до днес в целостта Вазов, създават и рушат едновременно необозримата му същност, разширяват я с предизвикателството, препрочитайки го, да открием високото и ниското у себе си, проекциите на националната си съдба, провидени от любовната несвяст на поета към България. Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 г., тя отваря врати като първия български литературен музей.
Днес, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература – първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в четенията на новите български писатели.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И КНИГАТА
Изложбата “Памет за признанието” е опит присъствието на Иван Вазов да бъде прочетено през знаците на невероятната и почтителна обич, с която съвременниците му отбелязват неговите два юбилея. Показани са повечето, изработени единствено и само за него, уникални подаръци – сребърната лира със сребърен венец и позлатена панделка, картините, пластиките и шаржовете на Иван Мърквичка и Антон Митов, на Андрей Николов и Александър Добринов.
В рамките на откриването на изложбата проф. Николай Аретов ще представи най-новата книга на Катя Зографова “Неканоничният Вазов”, а г-жа Анна Мария-Гюзелева ще прочете избрани откъси от нея.
Изданието е посветено на 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Патриарха. Книгата “Неканоничният Вазов” е спечелила конкурса “Помощ за книгата” на Министерство на културата. Тя излиза и благодарение финансовата подкрепа на Вазовия наследник г-н Григорий Вазов.
На 17 юни (петък) в 18.00 часа в Арт галерията на Националния дворец на културата в рамките на ХVІ Салон на изкуствата 2011 ще бъде открита изложбата “Памет за признанието”, посветена на 85-годишнината от откриването на първия български литературен музей, къщата музей на Иван Вазов в София.
• Ще бъде представена и най-новата книга на Катя Зографова “Неканоничният Вазов”, посветена на 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Патриарха.
◊ ДОМЪТ НА ВАЗОВ
Между многоетажните сгради в центъра на София достолепно стои домът музей на Иван Вазов, уникален с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Само няколко дни след смъртта на Вазов, на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. е официално открит първият български литературен музей. Негов първи уредник в продължение на двайсет години е Елин Пелин.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 г. върху наследствено място и с голям заем, изтеглен от писателя. Тук той живее и работи най-дълго време и създава някои от знаковите си книги: “Скитнишки песни” и “Люлека ми замириса", “Драски и шарки”, “Видено и чуто”, написва най-известните си исторически драми “Към пропаст” и “Борислав”, комедията си “Службогонци”.
Днес музеят съхранява неповторимата творческа атмосфера благодарение на документалната и битовата си експозиция. На двата етажа могат да се видят предмети и картини, уникални със своята история. В изложбата “Памет за признанието” са събрани и подредени подаръците, които Иван Вазов е получил за двата си юбилея, сред тях и лични вещи, и картини от Мърквичка и Антон Митов, и поздравителни адреси, и шаржове, и илюстрации, над петдесет експоната от фонда на първия български литературен музей.
В спомените си Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 г. сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било своеобразна мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч своя любим поет. Защото Иван Вазов още приживе се превръща в своеобразен обществен мит, духовна институция, паметник на високата словесност, съизмерим с могъщото, средищно и неотместимо присъствие на Балкана в географския пейзаж на България. Жизнетворческото му дело обраства с легенди, които битуват и до днес в целостта Вазов, създават и рушат едновременно необозримата му същност, разширяват я с предизвикателството, препрочитайки го, да открием високото и ниското у себе си, проекциите на националната си съдба, провидени от любовната несвяст на поета към България. Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 г., тя отваря врати като първия български литературен музей.
Днес, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература – първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция. Музеят е и живо място, където Словото на Иван Вазов звучи преродено в четенията на новите български писатели.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И КНИГАТА
Изложбата “Памет за признанието” е опит присъствието на Иван Вазов да бъде прочетено през знаците на невероятната и почтителна обич, с която съвременниците му отбелязват неговите два юбилея. Показани са повечето, изработени единствено и само за него, уникални подаръци – сребърната лира със сребърен венец и позлатена панделка, картините, пластиките и шаржовете на Иван Мърквичка и Антон Митов, на Андрей Николов и Александър Добринов.
В рамките на откриването на изложбата проф. Николай Аретов ще представи най-новата книга на Катя Зографова “Неканоничният Вазов”, а г-жа Анна Мария-Гюзелева ще прочете избрани откъси от нея.
Изданието е посветено на 160 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Патриарха. Книгата “Неканоничният Вазов” е спечелила конкурса “Помощ за книгата” на Министерство на културата. Тя излиза и благодарение финансовата подкрепа на Вазовия наследник г-н Григорий Вазов.
Автор:
НЛМ
Публикация:
16.06.2011 г. 15:45
Етикети:
Посетено:
2066
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/12741-izlozhba-pamet-za-priznanieto-85-g-kashta-muzey-ivan-vazov