Изложби
"Моите чужди лица" - изложба на Юлия Станкова
Изложба живопис в галерия "Астри"
Юлия Станкова. Портрет на Б.М.
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Астри" представя
Юлия Станкова
Моите чужди лица
живопис
21 април - 14 май 2011
Откриване: 21 април, четвъртък, от 19 часа
Галерия 'Астри", ул. "Цар Самуил" 34, София
◊ ДУМИ НА АВТОРА
Чуждото лице
Човекът е процес. Той непрестанно се променя не само заради възрастта. Променливи са неговите чувства и желания. Той има най-малко две лица, едното от които гледа към миналото, а другото – към бъдещето. Духовността му е обемна, многостранна, обагряща се в различни сияния, калейдоскопична.
Всичко това поставя под съмнение възможността да се нарисува най-достоверният портрет.
Портретуването на чуждото лице за мен представлява търсене на невидимата спойка, която обединява това раздвижено многообразие в единствена, незаменима човешка личност.
Налага се да надникна отвъд чертите на лицето, каквито са те в конкретния отрязък време, да се запозная с “вътрешния” невидим човек и да го помоля да излезе и да се представи.
Понякога съпротивата е дълга, но това винаги се случва, навярно заради Скритото неизменно желае да излезе на дневна светлина, да придобие форма и да стане видимо. Тогава вътрешният човек някак се намества в чертите на лицето и то се превръща в сакрален съд - обиталище на Духа.
За мен портретуването е пътешествие едновременно в две посоки - към чуждото лице и към мен самата. Когато се забравя напълно, за да се потопя изцяло в личността на другия, тогава сякаш се намирам най-близо до себе си.
В онзи забележителен миг, в който се изпълвам с увереността, че Другият се е превърнал в мой Ближен, настъпва краят на пътуването.
Юлия Станкова
януари, 2011
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Астри" представя
Юлия Станкова
Моите чужди лица
живопис
21 април - 14 май 2011
Откриване: 21 април, четвъртък, от 19 часа
Галерия 'Астри", ул. "Цар Самуил" 34, София
◊ ДУМИ НА АВТОРА
Чуждото лице
Човекът е процес. Той непрестанно се променя не само заради възрастта. Променливи са неговите чувства и желания. Той има най-малко две лица, едното от които гледа към миналото, а другото – към бъдещето. Духовността му е обемна, многостранна, обагряща се в различни сияния, калейдоскопична.
Всичко това поставя под съмнение възможността да се нарисува най-достоверният портрет.
Портретуването на чуждото лице за мен представлява търсене на невидимата спойка, която обединява това раздвижено многообразие в единствена, незаменима човешка личност.
Налага се да надникна отвъд чертите на лицето, каквито са те в конкретния отрязък време, да се запозная с “вътрешния” невидим човек и да го помоля да излезе и да се представи.
Понякога съпротивата е дълга, но това винаги се случва, навярно заради Скритото неизменно желае да излезе на дневна светлина, да придобие форма и да стане видимо. Тогава вътрешният човек някак се намества в чертите на лицето и то се превръща в сакрален съд - обиталище на Духа.
За мен портретуването е пътешествие едновременно в две посоки - към чуждото лице и към мен самата. Когато се забравя напълно, за да се потопя изцяло в личността на другия, тогава сякаш се намирам най-близо до себе си.
В онзи забележителен миг, в който се изпълвам с увереността, че Другият се е превърнал в мой Ближен, настъпва краят на пътуването.
Юлия Станкова
януари, 2011
Автор:
Вихра Пешева, галерия "Астри"
Публикация:
19.04.2011 г. 17:41
Етикети:
Посетено:
2345
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/12194-moite-chuzhdi-litsa-izlozhba-na-yuliya-stankova