Изложби

Изложба на Александър Капричев (1945-2008) в Галерия 8

Акварели от Англия

Изложба на Александър Капричев (1945-2008) в Галерия 8


◊ СЪБИТИЕТО

На 1 април от 16.00 в Галерия 8, Варна, ще бъде открита експозиция от акварели, създадени от Александър Капричев в Англия.

Творбите се показват публично за първи път и са нов поглед върху пластичните концепции на този варненски автор.

• Изложбата е осъществена с любезното съдействие на г-жа Милица Капричева и Александър Капричев-младши.


◊ ДУМИ ЗА ХУДОЖНИКА

Художникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и проекти за монументални творби, стенопис, гоблени, както и текстове с размисли и прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма.

Сашо Капричев, както го „наричахме”, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците.

Структурната  цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление, той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност, в „която присъствието на светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа.  Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност.

Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината.

Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето.

Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи.

Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам  последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му:
 
Повечето неща, които записа
Представляват
Погледът „навън”.
А духът в какво ще се огледа?!
Последва някаква усмивка
И подаването на ръка.
Запомних изражението на
Очите.
За ръката по пръстите
Съдех.

Написах с почит към твореца
Пламена Димитрова, изкуствовед в НХГ



◊ ПОВЕЧЕ ЗА АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ

Александър Капричев е роден през 1945 г. във Варна. Завършва стенопис през 1975 г. в НХА София в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Митко Гановски. Работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан” във Варна. В периода 1976-1978 г. е председател на Ателието на младите художници (AМХ), Варна, а от 1980 г. е член на СБХ. В периода 1999-2006 г. живее и работи във Великобритания, в ателиетата на „Индипендънт Студиос” в Лестър и в Бирмингам.

През 2006 г. се завръща във Варна с нови творчески планове и с намерение за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008 г.

Работи в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на няколко проекта за монументални творби, стенопис, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Черпи от традициите на националното и на световното изкуство, които изучава задълбочено и изгражда свой индивидуален, ясно отличим стил.

Участия в колективни изложби: Изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993); Биенале на графиката, Варна (1997, 1999); Арт панаир „Импресия”, Пловдив (1997, 1999); Мол Галъри, Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000); Годишни изложби на „Индипендънт Студиос”, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005).

Негови произведения са притежание на ХГ „Борис Георгиев” – Варна и на частни колекции.

За повече информация: www.alexanderkaprichev.com

Автор:
Борис Стателов
Публикация:
31.03.2011 г. 16:59
Посетено:
1653
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/12058-izlozhba-na-aleksandar-kaprichev-1945-2008-v-galeriya-8