Pink Fluid

▪ събитието Изложба на Никола Алипиев в „Апартамента”. Куратор: Лазар Лютаков. ▪ време и място Откриване: 16 септември (петък) от 19 ч. Изложбата е отворена за посетители до 30 септември 2005 г. „Апартамента” - София, ул. „Неофит Рилски” № 68. ▪ от автора „През 60–те години Сид Барет и Роджър Уотърс заемат фамилните имена на двама американски блусмени, за да претворят от тях името на една нова група. Полученият резултат се нарича “Pink Floyd” – име, което се превежда като “Розов флуид” след една “невинна” деформация на ”Floyd” във ”Fluid”. За музикантите това име е било навярно сюрреалистичен символ, обвързващ техните новаторски търсения в света на авангардния психеделик–рок. За мен то има друго главно значение, което се проявява най-пълно в едно съседно поле – това на изобразителното изкуство. Розовите флуиди концентрират в себе си идеята за интелектуална, художествена и житейска наивност – от словосъчетания като “розова любов”, “розови сериали”, “розови сънища”, “розови списания”, “розово бъдеще” лъха сладникавост, сантименталност и кич.” ▪ за автора Лазар Лютаков: “Никола Алипиев използва своята живописна дарба и наученото през десетте години обучение в художествена гимназия и академия за създаването на картини, които някои от нас лекомислено биха определили като кич. Всъщност става въпрос за съзнателно изградена живописна стратегия, която, задоволявайки специфичните изисквания на новоизлюпения български богаташ (за когото понякога цветът на стените в хола са основната отправна точка), черпи вдъхновение точно от факта, че така желаната продажба налага някои нещта като "позволени", а други - не. Така контекстуално обогатената живопис на Никола Алипиев придобива съвременно социален характер, превръща този жанр в художествен език, чието изследване и владеене открива безкрайни възможности за изява и художническо удовлетворение.” ▪ за изложбата “Изложените картини представят пътя на едно търсене – стремежът към натрапваща се комерсиалност и максимална продаваемост. Всички работи са плод на един повод – те имаха за цел да угодят на представите за красиво на определен тип заможни българи, “търсещи един по-хубав и по-мирен свят”. Възложителите са мои съавтори – техните лични предпочитания определяха до голяма степен сюжетите, тоналността и не на последно място и срока на изпълнение. В течение на няколко години този диалог освен пари ми носеше и усещането за броденето из нови художествени измерения в съвременната българска живопис. Получи се нещо необичайно - онова, което започна като стратегия за оцеляване, се превърна в естетическа програма. Допадна ми играта на хитруване, в която се налагаше да се съобразя с една наложена клиширана рамка и в същото време имах възможността да я преодолея. Така започнах да осмислям тези творби като вид съвременна битова инсталация, която има възможността да преобразява визуалния заряд на един тип естетическо усещане в друг. Моят влог се състоеше в добавянето на леки красиви поправки, които надграждаха чуждия вкус и причиняваха “неуловими” живописни несъответствия и деформации с почти сюрреалистичен оттенък. Крайният резултат е продукт на симбиозата между моите артистични претенции и потребителските изисквания, между “Pink Floyd” и “Pink Fluid”. Изложбата се осъществява с подкрепата на Ескимо - http://www.eskimo.cult.bg.