Изложби

Парижки арт салон от 1842 г. в София

GreenCat Gallery представя 35 френски художници от първата половина на 19. век

Парижки арт салон от 1842 г. в София
"Лечителят свещеник" от Клод Жаканд (1803-1878)


◊ СЪБИТИЕТО

GreenCat Gallery има честта да представи, за първи път в София, експозицията, първоначално организирана в Лувъра, на участвалите в Парижкия Салон от 1842 г. оригинални творби. 

Заповядайте в “Римски Амфитеатър” на Арена ди Сердика Резиденс хотел - ул. "Будапеща" 2-4, София 1000

22 февруари 2011 г. – 30 март 2011 г.

Свободен достъп


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

35 са творците, които участват в този най-престижен културен салон на света през 1842 г. – година, която отбелязва времена на промени – кръстопътя между Класицизма, Романтизма, новият Реализъм, и изгряващото направление на Импресионизма. Този салон отбелязва също и началото на последната значима революция в изкуството, която превръща Париж в световен център на изкуството – титла, която градът лелее и до днес. Своите нови произведения представят имена като Камий Коро, Франсоа Франсез, Александър Декамп, Александър Гилемен и много други автори, които днес са с международна репутация.

Участниците в Салона от 1842 г. представят не само своите нови картини, но същевременно са задължени да създадат и предоставят специално за Салона литографии на участващите творби. Тези литографии биват изложени в отделна, самостоятелна експозиция в Лувъра, а впоследствие – обединени в том и съхранени.
 
За първи път в България ще бъде представен целият, пълен том на Салона от 1842 г.


◊ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ

Александър-Габриел Декамп (1803–1860)
„На излизане от училище”,

Роден в Париж на 3 март 1803 г. и починал във Фонтенбло на 22 август 1860 г., Декамп е създава живопис, рисунки, гравюрати и литографии. Важна част от неговото творчество е запазена в Лувъра, както и в музея Конде в Шантийи и в колекция Уолъс, Лондон.


Южен Луи Габриел Изабе (22 юли 1803–27 април 1886)
„Изглед от Диеп”

Изабе пътува с френската експедиция до Алжир през 1830 г. като илюстратор. Картините от експедицията нямат голям успех на пазара и това го подтиква да се пренасочи към създаването на наративни и исторически картини. По-късно той бива избран да стане един от придворните художници на Крал Луи-Филип.


Анри Леман (1814–1882)
“Chiarruccia”

Роден Карл Рудолф Хайнрих Леман в Кийл, Германия, Анри Леман е известен като портретист и художник на исторически сцени. Той започва кариерата си като ученик на баща си – Лео Леман, а по-късно продължава обучението си при Ангре в Париж. През 1847 г. Леман открива свое ателие, заедно с брат си Рудолф. Творбите му включват голямата зала на Съдебната палата в Париж, Таваните на тронната зала в Пале дьо Люксембург, както и портретът на Ангре.


Рудолф Леман
“Mariuccia”


Франсоа-Едуар Бертен (1797–1871)
„Изкушението на Христос”

Творец, работещ в областта на живописта и рисунката, на 30-годишна възраст той е приет за ученик в ателието на Ангре. Бертан добива известност като художник–пейзажист и пътешества из Италия, Белгия, Холандия, Германия, Гърция, Турция и Египет. Бертан се връща в Париж и през 1854 г. оглавява „Журнал де Деба” (прев. ‘Вестник за дебати’), собственост на баща му. Бертан участва във всички Салони на Париж, чак до смъртта си през 1871 г., оставяйки след себе си внушителна колекция от 3500 картини, графики и рисунки, повечето от които днес могат да бъдат видени в музеи из цяла Франция, в това число и Лувъра.


Жан-Батист-Камий Коро (17 юли 1796–22 февруари 1875)
„Пейзаж на зазоряване”

Жан-Батист-Камий Коро е френски художник–пейзажист, както и гравьор, работещ в областта на ечинга. Коро е водещият художник на прочутата Барбизонска школа на Франция от средата на 19-ти век. Коро е централна фигура в пейзажната живопис, а неговият широк принос едновременно оказва влияние върху традицията на неокласицизма, както и е предвестник на иновациите на импресионизма в рисуването в ‘пленер’ (прев. ‘на открито’).


Жан-Луи Ернест Мезоние (21 февруари 1815–31 януари 1891)
„Млад мъж, свирещ на бас”

Мезоние е френски художник и скулптор на класицизма, прочут със своите изображения на Наполеон, неговите армии и картини с военна тематика. Той документира военни обсади и маневри, и става учител на Едуар Детай.


Южен Лейг
(Тулуза, 1813 – Париж, 1877)
“Aglae de phalere”


Александър Мари Гийеман
(1817–1880)
„Два часа преди бойния повик”


Франсоа Луи Франсе (17 ноември 1814–1897)
„Пътека”

Франсоа Луи Франсе участва за първи път в Парижкия салон от 1837 г., а през 1890 г. е избран за член на френската Академия за изящни изкуства. Сравнително малко на брой негови картини могат да бъдат открити в публични галерии, но неговият „Италиански залез” се намира в колекцията на Люксембург музей в Париж. Други значими негови творби са „Дафни и Клое” (1872), "Bas Meudon" (1861), „Орфей” (1863), „Свещената гора” (1864), „Езерото Нми” (1868).


Клод Феликс Теодор Каруел д’Алини
(1798-1871), наричан Алини
„Херкулес в битка с Хидра”

Алини произхожда от семейство на артисти и художници. На 10-годишна възраст се премества в Париж, където започва да рисува и нахвърля пейзажи. Първите му произведения са създадени за една порцеланова фабрика, а малко след това Алини започва да се обучава в ателието на Жан-Баптист Рено. Скоро се насочва към жанра на историческите пейзажи. За първи път взема участие в Парижкия салон през 1822 г.


Мишел Жулиен Гюе (1789–1843)
„Реймонд VI, Граф на Тулуза”

Роден 2 дни преди Френската революция, на 12 юли в Кап, остров Свети Доминик, Гюе пристига във Франция на 5-годишна възраст, след убийството на баща му от черни революционери, и на много млада възраст е приет в ателието на Давид. През 1814 г. Гюе печели голямата награда на Рим с картината си „Смъртта на Патрокъл”, която днес се намира в Лувъра. Близък приятел със Сисери, Нодие и Виктор Юго, той се утвърждава като прочут артист, а през 1834 г. е удостоен с почетното звание на Легиона на честта. Салонът в Париж през 1842 г. е неговият последен салон.


Жан Мари Оскар Гюе (1809–1877)
„Луи Бурбонски”

Роден в Брюксел, Оскар Гюе започва кариерата си като колега на Ало льо Ромен за изпълнението на големи поръчки за Версай. Той участва във всички Салони на Париж от 1833 г. до 1855 г. Творбата, с която се представя на Салона от 1842 г. печели златния медал, а днес картината се намира в Музея за изящни изкуства в Лисю. През 1866 г. Оскар Гюе е избран за член на Брюкселската академия.


Адолф Лелю (1812–1891)
„Корол” (Бретонски танц)

Адолф решава да стане художник едва на 25-годишна възраст. Той не получава формално обучение по изкуство, с изключение на чиракуването си по гравюра при графика Александър Венсан Сиксдение (1795-1846). В началото на 1838 г. Лелю се обръща към Бретан в търсене на вдъхновение. Критици на Парижкия салон като Теофил Готие откриват в творбите му честност, която прави сцените, които Лелю рисува ‘почти реални’. Готие възхвалява творбата „Работници на пътя” (изложена в Салона от 1844 г., непроследима), наричайки я една от главните творби на школата на реализма.


Клод Жаканд (1803-1878)
“Лечителят свещеник”


Адриен Дозатс (1808–1868)
„Интериор на Абатството на Свети Бернар де Команж”

Един от най-реномираните и прославени ориенталисти, Дозатс придружава Барон Тейлър до Кайро и из целия Близък Изток в периода от март до септември 1830 г. Той донася обратно със себе си внушителна колекция от рисунки и скечове и се посвещава на ориенталската картина. През 1839 г. той придружава Орлеанския Херцог в неговата експедиция до Алжир. Виктор Юго, Теофил Готие, Проспер Мериме, Йожен Дьолакроа питаят огромно възхищение от него. Дозатс поддържа много продължителна кореспонденция с Александър Дюма, в периода между 1834 г. и 1851 г., а Дюма цитира името му в няколко от своите книги ("Граф Монте Кристо", "Капитан Памфил"...).


Жан Луи Пети (1795–1876)
„Изглед от пристанището на Шербург”


Шарл Октав Бланшар
(1814–1842)
„Четенето на Евангелията в Рим”

През 1826 г., само на 21-годишна възраст, Бланшар печели ‘Гран При дьо Ром’ в Парижката академия. Той става член на ателието на Шарл Гуно, а през 1841 г., прекарва близо една година във Вила Медичи в Италия, за да се завърне за своя първи и последен Салон на Париж през 1842 г. Бланшар умира преждевременно, само няколко дни след официалното откриване на Салона в Лувъра.


Огюст Борже (1808–1877)
„Пожарната Кула в Калкута”

Запален по живописта, Борже учи при Теодор Гуден, официалния френски художник–маринист. За първи път Борже участва в Парижкия салон през 1836 г., и продължава да излага свои творби в Салоните чак до 1859 г. Той обикаля света и след пътуване из Индия се посвещава изцяло на ориентализма. Именно на Огюст Борже Оноре дьо Балзак посвещава своята новела “La Messe de l'Athée”, а Шарл Бодлер възхвалява таланта му по време на Парижкия салон от 1846 г. Огромен брой негови рисунки, скечове и ръкописи биват експонирани в дома на Балзак през 1980 г.


Хенаро Перес Вийаамил (1807–1854)
„Арабска кула до Алмериа”

Този испански художник неоспоримо е създателят и основният представител на Романтическата пейзажна живопис на Испания.


Виктор Мари Русен (1812–1903)
„Изглед от Двореца на По”


Едуар Хостейн (1808–1884)
„Долината на Дюшер”


А. Матю
„Интериор на църквата Св. Никола в Бру”


Емил Шарл Жозеф Любон (1809–1863)
„L’abreuvoir”

Любон е роден в Екс и учи при Франсоа Мариус Гране. През 1829 г., той пътува, заедно с Гране, до Рим, а през 1845 г. става директор на Училището по практически дизайн в Марсилия. През 1855 г. е удостоен с наградата на Легиона на честта.


Шарл-Едуар Елмерих (1813–1889)
„Ловна сцена”


Елоаз Сузан Люлоар КОЛЕН (1820–1873)
„Семейство”

Елоаз Колен е един от големите артисти – създатели на гравюри, посветени на модата от 19-ти век. Тя принадлежи към семейство на изтъкнати творци. Дъщеря на художника Александър Колен, тя се омъжва също за художник - Жан-Баптист Огюст Люлоар (1809–1892), а синът й – Морис Люлоар, е творец, който впоследствие става филмов продуцент в Холивуд.


Анаис Тудуз КОЛЕН (1822–1899)
„Светото семейство”

Колен е определена в ‘Бенезит’ като миниатюрист и акварелист, но е най-добре известна с творбите си, предназначени за модната индустрия в Париж. Тя е по-младата сестра на Елоаз Колен.


Иполит Гарнере (1787–1858)
„Пейзаж”

Гарнере е третият син на художника Жан-Франсоа Гарнере. Той е активен в областта на историческата и морската живопис, гравюрата, пейзажното изкуство и акварелизма. Негови произведения включват:  „Un perron époque Louis XIII”, намираща се в Musée de Douai.


Шарл-Теодор Фрер (1814–1888)
„Караван Сарай при Хюсеин Дей”


М. Алес
„Изглед от Монако”
Автор: Надя Манева
22.02.2011 г. 00:03
Посетено: 2592
Етикети: София
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/11725-parizhki-art-salon-ot-1842-g-v-sofiya