"Нежна е нощта" с Атанас Маринчешки, Васил Генчев, Димитър Войнов-син, Ивайло Петров, Стефан Темелков

Стефан Темелков, "Сън"


◊ СЪБИТИЕТО

Арт галерия "Ларго" представя сборна изложба живопис

Нежна е нощта

с Атанас Маринчешки, Васил Генчев, Димитър Войнов-син, Ивайло Петров, Стефан Темелков

18 февруари – 09 март 2011,
Откриване – петък, 18 февруари 2011 г., 17.00 – 20.00 часа  
Варна, ул. "Св. Климент" 16, Арт галерия "Ларго"


В петък, 18 февруари, от 17.00 до 20.00 ч. се открива четиридесет и първата поред експозиция в Арт галерия “Ларго” под наслов “Нежна е нощта”. В изложбата са включени 15 маслени платна на 5 автори – Атанас Маринчешки и Васил Генчев от Пловдив, Димитър Войнов-син и Ивайло Петров от София и Стефан Темелков от Варна.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

След “Фаталната жена” през 2009-та и “Загадъчна и нежна” през 2010-та, за трета поредна година през февруари галерия “Ларго” организира изложба, чиято тема е вечната жена и нейната непреходна красота. Експозицията спокойно би могла да бъде озаглавена и “Голо тяло” или “Еротично”, защото всички картини, включени в нея,  разработват темата за жената чрез красотата на нейното тяло. Авторите рисуват в картините си различни състояния.

Докато женските образи на Димитър Войнов-младши както винаги са нежни, безплътни, целомъдрени и търсят повече като че ли детето у жената, то напротив – жените в картините на Стефан Темелков са чувствени, страстни, позите и погледа им излъчват дяволитост, подканват към горещи фантазии и събуждане на желания.

Мадоните, които обикновено рисува Ивайло Петров, тук са представени само чрез картината “Муза”. В останалите си платна художникът е погледнал жената по по-различен начин – с очите на мъж, който боготвори и се преклонява пред олтара на женската красота. Героините му са изобразени с неповторимо майсторство, четката му сякаш е изваяла образите на един дъх, с едно безкрайно и нежно движение, предаващо извивките на женската фигура така, сякаш тази фигура е вечна и безкрайната й красота е божествен дар за сетивата на зрителя. Този ефект на жени-богини в картините на Ивайло Петров идва може би от нежните воали, с които е обгърнал прекрасните си модели, а може би и от специалната техника на рисуване, която авторът използва, пулверизирайки боята върху платното по начин, който е негова тайна.

Красотата на жената е представена чрез беззащитността и уязвимостта на нейната голота. Но тази беззащитност е само привидна. Авторите като че ли до един искат да ни внушат, че беззащитната голота на нейното тяло е най-силното оръжие на една жена. И може би са прави... ще кажем с усмивка ние. Действително, откакто свят светува тялото на жената е било нейното оръжие – за добро или за лошо. С него тя е печелела любовта и благоразположението на мъжа, с него тя е изкарвала прехраната си, но с него тя е давала живот и е защитавала и приласкавала децата си.

По различен начин и в различни състояния на духа ще видим жената в платната на участниците в експозицията. Тръпнеща в тревожно очакване е тя в картината на Наско Маринчешки “На терасата”, потънала в съзерцателна мечтателност – в платната на Митко Войнов, обзета от чувствена страст – в картините на Стефан Темелков (“Сън”, “Сезони”), изпаднала в екзалтация в платното на Ивайло Петров “Еротично”, затворена в своя вътрешен мир и обсебена от своите страхове и надежди – в картините на Васил Генчев. Но в каквото и състояние на духа или тялото да я откриваме в петнадесетте платна, едно е общото в тях – тук жената е нежна като цвете, красива като богиня, вълнуваща като еротичен блян. Във всички картини жената е центърът на вселената и нищо друго не е добавено в платната – тя е нарисувана като в олтар и това е олтарът на преклонението и любовта на мъжа, олтар, който никой не може да й отнеме и с който тя е благословена откакто свят светува.

Експозицията може да бъде разгледана до 09 март 2011 г.
    

◊ ЗА ХУДОЖНИЦИТЕ

Атанас Маринчешки е роден на 03.04.1965 г. в село Костиево, Пловдивско. Работи в областта на живописта. Има няколко самостоятелни изложби в пловдивски галерии – ГХГ - Пловдив, “Лукас” и др. Негови платна са собственост на колекции в България, Германия, Италия, Франция, Холандия, Израел, Гърция, Турция, Белгия и др.

Васил Генчев е роден през 1969 г. Завършва НХА „Николай Павлович” през 1997 г. в класа на проф. Валентин Колев. Има реализирани няколко самостоятелни изложби в България. Участва в многобройни съвместни изложби и арт проекти. Член на групата Art Box 69. Живее и работи в с. Ягодово, Пловдивско.

Димитър Войнов–младши е роден през 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Художественото училище “Ил. Петров” в София, а през 1997 – магистратура по стенопис в НХА, София. От 1998 г. досега има над 60 участия в групови изложби в България и Европа и повече от 30 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Трявна, Фрайберг и Берлин - Германия, Франция, Люксембург. Димитър Войнов е лауреат на годишна награда за живопис на галерия “Триадис” (2004), галерия “Възраждане”, Пловдив (2005), фирма “Красная линия”, София (2008). Негови картини са собственост на колекции в България, Швейцария, Австрия, Гърция, Германия, Франция, Испания, Англия, Италия, Холандия, Португалия, САЩ. Живее и работи в София.

Ивайло Петров е роден на 15.12.1965 г. в София. През 1984 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1995 г. се дипломира със специалност “Илюстрация и дизайн на книгата” в НХА – София. Има реализирани 14 самостоятелни изложби в няколко престижни софийски галерии, както и в галерия “Възраждане” в Пловдив и в галерия “Маловат”, Чикаго, САЩ. Ивайло Петров има повече от 30 участия в национални и международни изложби живопис, графика и рисунка, както и участия в Международното биенале за рисунка в Ла Коруня, Испания, Международното биенале на графиката, Варна, представителни изложби на съвременно българско изкуство в Дюселдорф, Германия и Чикаго, САЩ. Живее и работи в София.

Стефан Темелков е роден във Варна. Завършва живопис при проф. Ивайло Попов в Института по изобразителни изкуства. Специализира живопис при проф. Добри Добрев в НХА. Има повече от 20 самостоятелни изложби, по-важни от които в Краков, Полша (1980), в Братислава (1986), Солун, Гърция (1990), Венеция, Италия (1991), Хановер, Германия (2003), галерия “Агора”, София (2007, 2008, 2009), галерия “Феста”, София (2010). Негови картини присъстват в колекция “Херберт фон Караян” - Залцбург, колекция “Имеджън – Йоко Оно”, Ню Йорк, както и в множество части колекции по света. Живее и работи във Варна.