Изложба Кръчмарска – Грозданов

◊ СЪБИТИЕТО

Изложба "Кръчмарска – Грозданов"
галерия „Сезони”
17.02.–02.03.2011


От 17 февруари галерия „Сезони” представя съвместна изложба на Ива Кръчмарска (р. 1985 г.) и Димитър Грозданов.

Преподавател и негова бивша студентка, разделени възрастово от няколко десетилетия, се представят в съвместна изложба. Работите на Ива Кръчмарска се наричат "Начало", а работите на Д. Грозданов "По средата". Дотук сякаш анекдотът преобладава, а всъщност става въпрос за една изложба, която е пределно лаконична, опростена и концептуално ясна. Именно в нея се срещат нейните автори - в строгостта, безусловността и чистотата на черното и бялото. И оттук започват неизвестните, състоящи се в индивидуалните подходи и вплетени във всяка една творба.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА И НЕЙНИТЕ АВТОРИ

Зад заигравката с имената стои друга по-съществена причина, която събира авторите и тя е трайна насока в практиката на Д. Грозданов. Дали в разнообразните си акции, дали във фестивала в Балчик, или в колективните проекти за Националната галерия, той от години включва в активностите си студенти от Националната художествена академия и Нов български университет. Благодарение на този демократичен педагогически метод, специалностите „Текстил” и „Керамика” в Художествената академия излъчват възпитаници с много по-динамично и универсално мислене, които се реализират далеч извън границите на тясната специалност. Сред тях е и Ива Кръчмарска, която завършва „Текстил” през 2010 г. и още в дипломната си работа демонстрира необичайна склонност към монументалната форма и първичните структури на текстилното изкуство.

Естетизирайки такъв основен елемент като текстилната нишка, младата художничка създава пространствени обекти със самостойно пластическо въздействие и метафорична образност. В галерия „Сезони” Ива Кръчмарска представя най-новата си серия необичайни обекти – своеобразни гнезда, изплетени от безконечни ленти със саморъчно изписани послания. В епохата на електронните медии младата авторка мобилизира именно класическия текст, който чрез играта на невъзможното разчитане отпраща зрителя към основите на човешкото познание и опит.

От години възприел информалния език като своя творческа стратегия, Димитър Грозданов представя два нови цикъла черно-бели платна, изградени с типичната за него техника на епоксидна смола и оловни инкрустации. В тях многократно е интерпретирана символиката на кръста, заложена като вечна образна метафора на човешките изпитания и съдба.