Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Изложба "Кръговратът на живота" в Национален етнографски музей
Традициите, българският стил и идентичност, отворени към днешния ден
◊ СЪБИТИЕТО
На 29.09.2010 от 17 ч. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей открива изложба „Кръговратът на живота”.
Идеята за кръговрата на живота е стара колкото човечеството. Тя неизменно вълнува хората и влияе върху тяхното светоусещане, непреходни ценности, етика и морал.
Денят и нощта; изгревът и залезът; появата и разсипа на месечината; промяната на сезоните; покълването, цъфтежа и узряването на плода; раждането и смъртта; детството, младостта и старостта са свързани с представата на българина за кръговрата на живота – както в природата, така и при хората. Нашите деди анализират, обобщават в понятия, въплъщават представите и вярванията си в образи, които кодират в митове и ритуали, и така подчиняват живота си на Космическия ритъм.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Наследили европейския културен архетип на светоусещане, българите опазват чувството си за принадлежност към семейството, рода, народността, нацията. Поколение след поколение, създаденото от предците се повтаряло, запазвайки свещения ред, който поддържал живота в делника, празника, обреда, ритуала. Чрез езика на културата той съхранявал паметта и традицията.
Българският прочит на идеята за неотменимия кръговрат на живота имал два стожера: плодородието и продължението на рода. Тяхното съхраняване се поддържало от традиционната обичайно-обредна система, наследила езически и християнски по своя произход и съдържание мирогледни представи. Дори в модерното и постмодерно време, те влияят на светогледа, празниците и ежедневието на българина.
Изложбата представя тази идея чрез произведения на народното изкуство, в които са кодирани основни знаци и символи, определени от българския народен мироглед; чрез експонирането на обичаи, ритуали и ежедневни практики, подчинени на цикличните периоди в природата и обществото; чрез артефакти, показващи развитието на традиционните представи и вярвания до наши дни.
Основният фонд от артефакти в експозицията са от колекциите на Етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН. Тематично те са структурирани в подтеми, свързани с календарния и семейния цикъл, а са представени чрез изкуството на метала; изкуството на везбата; пастирската дърворезба; керамиката; изкуството на облеклото и пр. За по-широкото представяне на идеята в изложбата са включени експонати от колекцията на Музея за история на София – ОП “Стара София” и произведения на майсторки-везачки от Клуб “Росица Чуканова” – гр. Пловдив.
Посланието, което носи изложбата, е насочено към широката публика. Подтекстът е насочен към младите и към възпитаване в непреходните ценности на българина, в които са съхранени традициите, българския стил и идентичност, отворени към днешния ден.
Вратите на музея са отворени от 10 до 18 часа всеки ден без понеделник. Откриването на изложбата е на 29.09.2010 от 17 ч. в Етнографския музей (ул. "Московска" 6А).
На 29.09.2010 от 17 ч. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей открива изложба „Кръговратът на живота”.
Идеята за кръговрата на живота е стара колкото човечеството. Тя неизменно вълнува хората и влияе върху тяхното светоусещане, непреходни ценности, етика и морал.
Денят и нощта; изгревът и залезът; появата и разсипа на месечината; промяната на сезоните; покълването, цъфтежа и узряването на плода; раждането и смъртта; детството, младостта и старостта са свързани с представата на българина за кръговрата на живота – както в природата, така и при хората. Нашите деди анализират, обобщават в понятия, въплъщават представите и вярванията си в образи, които кодират в митове и ритуали, и така подчиняват живота си на Космическия ритъм.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Наследили европейския културен архетип на светоусещане, българите опазват чувството си за принадлежност към семейството, рода, народността, нацията. Поколение след поколение, създаденото от предците се повтаряло, запазвайки свещения ред, който поддържал живота в делника, празника, обреда, ритуала. Чрез езика на културата той съхранявал паметта и традицията.
Българският прочит на идеята за неотменимия кръговрат на живота имал два стожера: плодородието и продължението на рода. Тяхното съхраняване се поддържало от традиционната обичайно-обредна система, наследила езически и християнски по своя произход и съдържание мирогледни представи. Дори в модерното и постмодерно време, те влияят на светогледа, празниците и ежедневието на българина.
Изложбата представя тази идея чрез произведения на народното изкуство, в които са кодирани основни знаци и символи, определени от българския народен мироглед; чрез експонирането на обичаи, ритуали и ежедневни практики, подчинени на цикличните периоди в природата и обществото; чрез артефакти, показващи развитието на традиционните представи и вярвания до наши дни.
Основният фонд от артефакти в експозицията са от колекциите на Етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН. Тематично те са структурирани в подтеми, свързани с календарния и семейния цикъл, а са представени чрез изкуството на метала; изкуството на везбата; пастирската дърворезба; керамиката; изкуството на облеклото и пр. За по-широкото представяне на идеята в изложбата са включени експонати от колекцията на Музея за история на София – ОП “Стара София” и произведения на майсторки-везачки от Клуб “Росица Чуканова” – гр. Пловдив.
Посланието, което носи изложбата, е насочено към широката публика. Подтекстът е насочен към младите и към възпитаване в непреходните ценности на българина, в които са съхранени традициите, българския стил и идентичност, отворени към днешния ден.
Вратите на музея са отворени от 10 до 18 часа всеки ден без понеделник. Откриването на изложбата е на 29.09.2010 от 17 ч. в Етнографския музей (ул. "Московска" 6А).
Автор:
Кристин Спасов, Национален етнографски музей
Публикация:
28.09.2010 г. 18:20
Етикети:
Посетено:
1733
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/10783-izlozhba-kragovratat-na-zhivota-v-natsionalen-etnografski-muzey