Изложби

Агапит Борас в VII биенале "Август в изкуството" – Варна 2010

Архифакти от Голямата вълна

Агапит Борас в VII биенале "Август в изкуството" – Варна 2010


◊ СЪБИТИЕТО

На 9 август от 19.00 ч. в Галерия САБ, Дом на архитекта, Варна, ул. „Мусала” 10, в рамките на VII биенале "Август в изкуството", се открива изложбата „Архифакти” на испанския архитект и визуален артист Агапит Борас.

Куратор е арх. Станчо Веков. Пресконфереренцията е насрочена в 12.00 ч. същия ден.


◊ ИЗЛОЖБАТА

Архифакти от Голямата вълна

Агапит Борас, архитект и председател на Съюза на архитектите в Каталуния, е едно от познатите имена на визуалната артистична сцена в Барселона (където живее) и в Испания. Независимо дали са експонирани в интериорно галерийно пространство или в екстериора на естествената среда, неговите обекти и инсталации провокират различни гледни точки към познатото и създават нови смисли. Художникът има специално отношение към предметите, търси в тях проекцията на човека и епохата, обича да ги докосва и сам да ги създава, харесва примитивните култури, глинените изделия и простите оръдия на труда. Роден във фабрика за играчки, създадена от дядо му (там работели и баща му, и брат му), той израства сред дърво, картон и хартия. По-късно в Архитектурния институт научава реда и мярата на нещата, но в целия процес на архитектурното проектиране изборът на материали, графики и цветове и досега си остава за него най-вълнуващото занимание. То го зарежда с една специална чувствителност за света, несравнима с нищо друго, по собствените му думи.

„Има един магазин на улица Тallers в Барселона зад La Vanguardia, в който се продава картон. Често ходя там, за да вдишвам аромата на предметите, да ги докосвам, да усещам текстурата и цветовете им. Това възбужда въображението ми”, споделя Агапит Борас. Неслучайно любимият му архитект е Mис ван дер Рое, известен с крилатата фраза "По-малкото е повече". Цитира още иконата на германската архитектура Kaрл Фридрих Шинкел, който карал студентите си да рисуват сгради, след което изисквал да нарисуват втори път същите сгради, но вече разрушени и превърнати в отломки. Това насочвало бъдещите архитекти не само към душата, но и към преходността на материалното, които са най-добре изразени в изяществото на калиграфията и съвършената простота на предмета в източното изкуство, смята Агапит Борас.

Зареден с енергията на своите испански корени и пречупвайки разнородни културни влияния през личното си светоусещане, Агапит Борас задава в своите творби въпросите на съвремието - за отдалечаването от същността, за осквернената красота и фетишизираното забавление, за консуматорското общество и замърсяването на природата. Тревожният подтекст достига степен на саркастичност в инсталациите с куклата-нимфетка, еротично възседнала лопата, или в забучените щеки за голф в тоалетната чиния, напомняща за хилядите км² плодородна земя, унищожена заради скъпите голф игр/ища/ачки, символ на висок обществен статус днес. Буквалният прочит за изхвърлянето на природата като отпадък и за подмяната на ценностите носи не само необходимата доза провокация, но ни връща и към онази брюкселска изложба, в която прословутото клекало на Давид Черни бе закрито с черен креп, по волята на фарсово обидилите се български политици.

Испанецът Агапит Борас не знае за чеха Давид Черни и българската му връзка, но пък се е потрудил да открие любопитен исторически паралел между Испания и България. Испания: 40 години диктатура (1939-1979) и 30 години демокрация (1980-2010) срещу България: 45 години дикатура (1945-1989) и 21 години демокрация (1989-2010). Темповете на планиране и урбанизация след Втората световна война, както и неимоверното хотелско застрояване, особено по крайбрежието, особено в годините на демокрация, причиняват и в двете страни сходен екологичен, климатичен, демографски и териториален дисбаланс, заради който пренаселените градове и маргинализираните села в еднаква степен, макар и по различен начин, губят идентичността си. И в този – не само испански или български, а глобален процес устойчивостта на развитието и качеството на живот като най-висока мярка за съвременна държавна политика опират отново до ценностите.

Идеята за тях присъства най-напред в оригиналната словесна конструкция „Архифакти”, дала заглавието на изложбата. То отваря пътя на разсъждението (и съмнението) за фактите от архитектурата като културни артефакти, асоциативно подсказва връзката с архетипа и дори с натурфилософското архе като първоначалото на света. Посоката на мислене отвежда до Вавилонската кула и необходимостта от смяна на съществуващата парадигма пред алтернативата на Библейския потоп и Голямата вълна... Но Голямата вълна, както уточнява кураторът на VII биенале „Август в изкуството” Мария Василева, освен научно понятие с катастрофична визия, е и метафора за необятното и фантазното, за преодоляването и себенадмогването. „Архифакти”-те на Агапит Ботас артикулират тъкмо тази семантика, обогатявайки я с елегантно чувство за хумор и интелектуална ирония. Изведени в стилов знак, хуморът и иронията характеризират монасите, приведени в естествената извивка на мотиките или предизвикателния дамски крак, излязъл нерегламентирано от стената, прозират в ефирните висящи обекти, превзели с лекота галерията в Дома на архитекта и т.н. Навсякъде в подбора, използването на материали (дърво, метал, картон, пластмаса) и при самото изграждане на инсталациите преобладава дълбоко премислен минимализъм, чиято конкретика освобождава мисълта и формулира послания. Това е начинът на Агапит Борас за случване на онази комуникация, която наистина превръща малкото в повече.

Автор: Виолета Тончева
08.08.2010 г. 11:22
Посетено: 1338
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/10545-agapit-boras-v-vii-bienale-avgust-v-izkustvoto-varna-2010