Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Изложба "Тoчки на пресичане. Художници рисуват художници" в СГХГ
Платна, създадени в периода 1898-2010 г., част от които за първи път стават публично достояние
Вихрони Попнеделев - Портрет на Греди Асса, 80-те години на 20. век, ХГ Пловдив
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия представя
Точки на пресичане
Художници рисуват художници
Куратор: Даниела Чулова-Маркова
29 юни – 26 септември 2010
Откриване: 29 юни, вторник, 18.00 ч.
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко" 1, София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Експозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта.
В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения.
Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик, нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот.
В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898-2010 г., част от които за първи път стават публично достояние. Експозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори.
Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции.
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия представя
Точки на пресичане
Художници рисуват художници
Куратор: Даниела Чулова-Маркова
29 юни – 26 септември 2010
Откриване: 29 юни, вторник, 18.00 ч.
Софийска градска художествена галерия
ул. "Ген Гурко" 1, София 1000
(вход откъм ул. „Княз Ал. Батенберг”)
Изложбата включва портрети от края на 19. век до началото на 21. век, от различни поколения творци. Широкият времеви обхват позволява да се проследят промените, които настъпват във взаимното възприемане на художниците.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Експозицията отразява популярността на портрета като жанр, качеството на художествената продукция и интереса към художника и критика като модел. Тя би могла да се разглежда като част от поредица изложби, започнали с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” през 2006 в СГХГ. Докато „Автопортретът” акцентира върху погледа на художника към себе си, настоящата изложба показва живота на една творческа общност „отвътре” посредством смисловите модификации на отношението художник-художник и художник-критик в полето на живописта.
В традициите на българското изобразително изкуство портретът се отличава с относително устойчиви композиционни схеми и формални постановки. В изложбата се открояват няколко типа портрети, които отразяват посоките на артистичен диалог. Става дума за портрети, разкриващи лични отношения (интимна връзка, съпружески контакт), портрети, фиксиращи взаимоотношенията родител-дете в контекста на приемствеността, портрети, маркиращи неформални артистични кръгове и приятелски общности и портрети, документиращи реално събитие от художествения живот или институционализиран тип комуникация. Портретирането като форма на контакт се открива и в двойките взаимни портрети на творци от едно или различни поколения.
Портретът е начин да се овеществи едно общуване. Когато това се случва между художник и критик, нещата стават многоаспектни и сложни. Ролята на критиката през годините е различна. Вписването на образите на изкуствоведи и художествени критици, популярни в различни периоди от историята на българското изобразително изкуството, разкрива още един пласт от художествения живот.
В изложбата са събрани платна, създадени в периода 1898-2010 г., част от които за първи път стават публично достояние. Експозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM, който съдържа 165 платна от 98 автори.
Произведенията са притежание на СГХГ, НХГ, Ателие-колекция Светлин Русев, НХА, ХГ Варна, ХГ Видин, ХГ Димитровград, ХГ Пазарджик, ХГ Плевен, ХГ Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Стражица, ХГ Търговище, ХГ Разград, ХГ Русе, ХГ Шумен, Общински институт „Старинен Пловдив”, СБХ и частни колекции.
Автор:
Петър Димов, PR на СГХГ
Публикация:
25.06.2010 г. 13:21