"Пламтящи метеори" на Никола Манев в галерия "Жорж Папазов"

Свършат ли тайните, свършва животът...

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия „Жорж Папазов” представя

изложба живопис на художника Никола Манев

Откриване: 23 юни 2010 г. от 18.30 ч.
Галерия „Жорж Папазов”, бул. „Христо Ботев” 92, Рилон център, Пловдив

◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

Наистина Никола Манев е космополитна личност. Най-вече в мисленето, не само заради безбройните си пътешествия и познанства.

Иначе е родом от Пазарджик, но търси своите корени в Чирпан, откъдето е баща му – архитект Стефан Манев. Стефан Манев бил влюбен в света и още повече в Париж. От Париж донесъл подарък на малкия Никола френско таке, на което пишело, че не пропуска вода. Бъдещият художник го нахлупвал на главата си, заставал пред огледалото и се виждал на Монмартр.

Вече 48 години наистина е там: в ателието на площад „Едит Пиаф”. И както обича да казва: „Отидох във Франция и, слава Богу, няма да се върна”. Връща се, но за да замине пак и да рисува.

Отгръщам луксозния каталог на Маестрото с твърди корици, издаден във Франция от Editions Van Wilder. В него са поместени две забележителни студии. На белгийско-френския писател с руски произход Ален Боске, чието семейство, странствайки, е минало и през Варна. И на испанеца Джерард Ксиригуера, който се смята всъщност за френски изкуствовед и куратор на многобройни изложби: „Творбите на Манев достигат пълна зрялост и предлагат квинтесенция на изкуството – от начало и до края винаги с един и същи плам.”

Ален Боске нарича творчеството на художника „лирична геология”: „Цветовете са нереални, така че създават илюзия за съновидение. Формите – гъвкави и в същото време направени сръчно, са напоени с виртуозност във всяко отношение. Това е изкуство, което не дължи нищо на никого и което винаги може да бъде прието като трептяща екстраполация” (метод за намиране на нови стойности).

И все пак! Всеки артист има своите учители.

Никола Манев е ученик на двама художници от голяма величина – Васил Стоилов в България и Морис Брианшон (1899-1979) във Франция.

Брианшон завършва Ecole des Arts Dеcoratifs в Париж и дотолкова се изявява, че на 23 години влиза в комисията на прочутия „Есенен салон”. На 24 става носител на наградата Блументал, с чиято стипендия отпътува за Испания и се повлиява силно от Веласкес. През 1950 г. получава международно признание. Три години по-късно, по покана на британското правителство, присъства на коронацията на Елизабет Втора, а през 1959 пето поколение галеристът Дейвид Финдли му прави изложба в своята галерия в Ню Йорк. Морис Брианшон е един от групата, известна като „художници на поетичната реалност”. Той се дистанцира от авангарда и свързва с френската традиция на Пусен, Коро, Курбе и най-сетне Дерен. Сценограф, илюстратор, живописец - за него казват, че остава единственият наследник във Франция на интимния Бонар. Търсач на таланти, оказва дълбоко влияние на следващото поколение художници като Guy Bardone, Andre Brasilier, Bernard Cathelin, Paul Guiramand…

Тази скоба е необходима, за да разберем по-добре думите на Никола Манев, че за него е много важно да има нещо, което те издига, а не отчайва и унижава. Както и заслугата му в изграждането на мощния монументален стил, изпълнен със светлина и оптимизъм.

Освен мистични пейзажи, вдъхновени винаги от съвсем конкретни обекти – пустини, каньони, планини, камъни, скалисти местности, пясъци и облаци, любима тема на Маестрото, както се знае, са парижките покриви и комини. Коминът бил контактът с небето, по него си можел да узнаеш много за една къща. Също като художника, светкавица между небето и земята, с очи, които не само гледат, но и виждат.

За Никола Манев са изписани стотици страници, интернет бъка от интервюта с него, той е винаги под светлините на прожекторите, любимец на всички медии, необичайно сладкодумен за човек на четката. Може да се припомни, че в обществен аспект през 2008 г. е отличен със званието академик към Българската академия за наука и изкуство. Факт, който убедително твърди, че пренебрегва. В същото време издава пословичната си суета с друга реплика: „За мен всяко откриване на изложба е Бермудски триъгълник. Надявам се и този път да мина успешно от другата страна. И да знаете, че моята максима за успех е тази на Чърчил – с нестихващо усърдие да преминаваш от неуспех към неуспех.”

Автор:

Ина Мирчева

Публикация:

23.06.2010 г. 20:39

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Жорж Папазов галерия Никола Манев

Посетено:

3718

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/10345-plamtyashti-meteori-na-nikola-manev-v-galeriya-zhorzh-papazov