Дарения
"За майсторите, цветорезците и зографите" при своите тревненски почитатели
Издателство „Безсмъртни мисли” направи дарение от книгата на Христина Милчева на културните институции в град Трявна
В тържествена обстановка на 12 май, деня, в който Христина Милчева - авторката на книгата „За майсторите, цветорезците и зографите”, щеше да навърши 97 години, издателство „Безсмъртни мисли”, чиито дългогодишен стопанин бе тя, направи дарение от нейната книга на културните институции в град Трявна.
На церемонията, която се състоя в прочутата възрожденска Даскалова къща, един от осемте музейни обекта в града, освен синът ѝ Асен Милчев, редактор и издател на произведението, присъстваха и: г-н Марин Маринов, зам. кмет на общината, доц. Цветан Колев, художник, бивш директор на Музея в града и преподавател в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”, който лично се е познавал с писателката, г-жа Юлия Нинова, директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство, г-жа Стефка Тодорова от градската библиотека при читалище „Пенчо Славейков 1871”, уредници в Музея, резбари и други представители на местната културна общественици.
Но каква е връзката между писателката Христина Милчева, книгата ѝ „За майсторите, цветорезците (самите тревненски резбари са се наричали така) и зографите” и град Трявна? През 50-те и 60-те години на миналия век една съвсем млада журналистка се заема с на пръв поглед непосилната задача да даде нов живот на историите на нашите възрожденски майстори в занаятите строителство, каменоделство, дърворезба и зографство, които са осеяли страната ни с шедьоври на архитектурата, строителството и украсата. Обикаля страната, за да се срещне с последните живи следовници на възрожденските майстори. Трябва да се бърза, защото историята на техните творения, вкусът на епохата си отиват заедно с тях. И така след дългогодишни усилия се ражда нейният в известен смисъл уникален труд – художествен разказ по изкуствоведски теми. (Първото издание е на издателството на ОФ през 1967 г.).
Книгата е разделена на няколко части, свързани със селища, станали огнища на възрожденското ни изкуство и носещи поетични заглавия: „Гнездо в буря” (Копривщица), „Пирински повеи” (Банско), „Пръстенът с ахатовия камък” (Пазарджик), „Празник в Жеруна” (Жеравна), „Гривна от златни коси” (Самоков), „Родопска книга” и най-значителният дял - ”Под каменните покриви цъфтят ружи” – разбира се, за Трявна. Авторката хвърля най-много сили да разказва именно за Трявна. Тук научава тънкостите на църковната и битовата дърворезба и нейните символи от може би последния голям майстор – Цаньо Антонов. Той става неин наставник. Посвещава я в тайните на тревненската резбарска школа. И тя обрисува проникновено делото и образите, изваяни от талантливите ни предци.
С течение на годините книгата „За майсторите, цветорезците и зографите” постепенно стана библиографска рядкост. А идват нови поколения, които също искат да се докоснат до историите и наследството на техните прадеди. Затова две години след кончината на авторката, през 2011 г., се появи новото подобрено луксозно издание на книгата. Само че не е тайна колко трудно се разпространяват специализираните издания. И на молбата на тревненци да получат дори и ограничен брой от книгата издателството отговори с тази дарителска акция. Така „цветорезците” се озовават в ръцете на хората, които жадуват за тях. И това стана на може би най-подходящото място – под грейналите дърворезбени тавани на уста Димитър Ошанеца и калфата му Иван от Бочуковци, които сключват облог (всъщност може би първият художествен конкурс у нас) кой ще направи по-красиво творение. И чрез работата си обезсмъртяват Даскаловата къща в Трявна.