Дарения

Уникален книжовен дар за Регионалната библиотека в Сливен

Ценно библиофилско фототипно издание на „Царството на славяните” от Мавро Орбини е вече притежание на РБ „Сава Доброплодни”

◊ СЪБИТИЕТО

Ценно библиофилско фототипно издание на „Царството на славяните” от Мавро Орбини е вече притежание на РБ „Сава Доброплодни” в града под Сините скали.

Журналистите можаха да се докоснат до него чрез анотацията и представянето му на пресконференцията, дадена от директорката Росица Петрова-Василева по повод Националната библиотечна седмица (17-21 май 2010 г.) и завършилия преди дни Национален фестивал на детската книга. Издателят и носител на наградата  „Константин Константинов” (в раздел „издателство” ) Дамян Яков подари на Сливенската библиотека екземпляр от книгата (из общо 300 номерирани броя, недостъпни за продажба), която държавните мъже на България връчват на страните при официални посещения. Единственият оригинален екземпляр в България се пази в Столична библиотека - София, която по инициатива на директора Михаил Белчев и на издателство „Дамян Яков” допринася за осъществяване на този важен за съхраняване духовната памет на българите проект. Делото е осъществено и с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Чрез дарението Сливенската регионална библиотека вече притежава (единствена от сродните културни институти от страната) екземпляр от изданието, под № 8. То е вече дар и на папа Бенедикт XVI и на министър-председателите на Русия и Италия. 

В Сливен ще се ползва от читателите при съблюдаване на режима за достъп до редки и ценни книги. Изборът на мястото за дарение не е случаен: с дейността и функциите си средището на книгата тук „покрива” съдържанието на тазгодишното мото на Националната библиотечна седмица: „Модерната библиотека – твое право!” Разширената неотдавна и модернизирана библиотечна материална база, дигитализирането на книжовните ценности и всеотдайността на екипа утвърдиха като стил предоставянето на съответстващи на европейските стандарти услуги с книгата и богатите информационни фондове за различни по възраст и интереси читатели. Вече се утвърждава и иновативната практика за участие на млади хора от училищата като доброволци в осъществяване на разнообразните художествено-творчески прояви. 


◊ КНИГАТА

Сливенци са горди от присъствието на Орбиниевата книга в книжовното богатство на своя град. В духа на тогавашните традиции дългото заглавие на оригиналното издание по своеобразен начин анотира съдържанието, и гласи: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”. Излиза на италиански език в гр. Пезаро, в 1601 г. В своето време творението се е очаквало и възприемало като откровение за историческата памет и съдба, миналото и бъдещето на славянските народи, за чието целокупно „славянско царство” (на общностите от Европа – Източна и Югоизточна), Орбини е ратувал и развил като идея пространно и с убеденост. Читателите му са били духовници от манастирските средища на “Млетската конгрегация на монасите-бенедиктинци”, просветени люде от хранилищата и книжовните центрове, замъците на аристократите от Италия и др.

Дълъг е пътят на съчинението към жадните за просвещение хора – във времето и по света. След превода му на утвърдения тогава за науката език на Европа – латинския, влиянието на творбата се разпростира върху важни направления (балканистика и византинистика, XVII в.), както и върху някои религиозни общности в Австрия и Саксония (XVIII в.). Православните християни и елитът им се запознават с нея чрез компендиума “Книга историография” (1722 г., руско издание, публикувано в Петербург с подкрепата на Петър Велики). С него се снабдява и архиепископийната библиотека в Сремски Карловци (Австрия), където я намира будният взор на йеромонах
Паисий Хилендарски. Неговото апостолско за книжовността дело - по събиране на факти за историята на българите из съчиненията на гръцки и руски автори - получава окриление и идея за систематизиране и структура от Орбиниевото издание на руски език. Отнесъл със себе си в Атонската обител преписа на главата, той може да даде на сънародниците си (1762 г.) най-нужната за националното и историческото им проглеждане книга: „История славяноболгарская”.

По-късно, в 1844 година, в Будим, Христаки Павлович (след редакция на т.нар. „рилски текст”, ще издаде „Царственика” – първото всъщност издание в печатан вид на „Паисиевата книга”, както я наричат българите.  На корицата се чете: „Царственик или история болгарская, която учи от где са болгаре произошли, като са кралевствали, като са царствовали и като са царство свое погубили и под игом подпаднали. Из Мавробира Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Французкаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана”.

Днес съвременниците от славянския свят могат да прочетат откъси от съчинението на сърбохърватски, цялостния текст на хърватски (1999 г.), както  и  поместените откъси на български език в книгата „Царството на славянните” (Божан Христов, Тодор Сарафов и Надежда Драгова, 1983 г.) Ценен за хората, посегнали в миналото първи към „събирането на историята ни”, е разделът, приложен от руското издание (1722 г., факсимиле). 

Отдадеността на Мавро Орбини на славянската идея се прокарва в цялото съчинение, но особено се чувства в частта за „произхода на славяните и преуспяването на тяхното царство”, където твърдението за изконното им гнездо отвежда към Скандинавия и славния път на баталии в няколко континента - за утвърждаване. Авторът е назовал и „идентифицирал” за пръв път всички славянски народи - без пренебрежение към по-малките по брой на население общности или скромната значимост на дирята в историята. Не е пресилено твърдението на изследователите, че съчинението му има принос на „учебник за грамотността на славяните”: с изтъкване ролята на славянската азбука като първооснова на  духовното родство и единението й с паралелното й представяне с глаголическата, както и с акцентите върху развитието на общностите, главно на Балканския полуостров; с използването на житията за дейността на видни държавни и църковни строители (Светопелек, княз Борис Покръстител, св. Климент Охридски) в извеждане на идеята за величието на славянската общност. Чрез първата систематизирана история, написана от Орбини (77 с.), българите с гордост се легитимират пред света като живеещи в земя с „образцова държавност”, предупредени обаче накрая директно, с глоси, за вредите от разединението и гибелта пред силата на османския поробител. Въпреки могъществото на българското царство, поставило „левский знак” върху  герба и печата си! Но знаменателно е и друго: с делото на Орбини и Паисий основите на историзма са поставени, а поуките на историята - валидни повече от всякога и днес.
Автор: Иванка Денева
19.05.2010 г. 14:55
Посетено: 1674
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/19/news/10003-unikalen-knizhoven-dar-za-regionalnata-biblioteka-v-sliven