Общество

Вечер в памет на жертвите на комунизма 

За поредна година почитаме жертвите на комунизма, като разказваме за творчеството на именити български автори, чийто живот е бил осакатен от режима.

Тази година събитието ще бъде посветено на творчеството на виртуозния цигулар и бохем Александър Николов, известен с прякора Сашо Сладура.

1 февруари, Католическа катедрала Св. Йосиф, София, улица „Княз Борис I” 121

18.00 ч. - тържествена литургия
19.00 ч. - концерт

Повече за Александър Николов

Роден е на 19 ноември 1915 г. в Плевен. Баща му инж. Георги Николов завършва декоративно инженерство в Прага и там се жени за майка му Екатерина Ендерс. Александър завършва началното си образование в гр. Мелник (Чехия). По-късно семейството му живее в Пловдив, където баща му е управител на пловдивските паркове и градини. Сашо започва да свири на цигулка от 4-годишна възраст и тя остава негова любов до края на живота му. В Пловдив учи във френския мъжки колеж “Св. Августин” и там усъвършенства цигулката при педагога Христо Ерасти. През годините 1936-1939 учи музика в Държавната консерватория в Прага.

Завърнал се в България като майстор-цигулар, Александър Николов свири в пловдивския ресторант „Париж”, а в годините 1941-1942 - в Царския симфоничен оркестър по покана на именития му диригент Саша Попов. Но военната дисциплина не му допада и той напуска. Към 1951 г. отново свири в оркестъра, реорганизиран вече като Софийска държавна филхармония, но отново напуска. Предпочита да свири в салонни оркестри, в съставите на прочутите Джаз “Овчаров”, Джаза на оптимистите, с оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев, на матинета, забави и балове. Прочут е с изпълненията на френски шансони и танга, които много обича, негови любими композитори са Дебюси, Сарасате, Шопен, Моцарт, Бетовен.

Сашо Сладура изживява тежко масовите убийства, арести, изселвания и концлагери, последвали съветската окупация през септември 1944 г. Неговият протест са вицовете, които разказва открито и непредпазливо. Ненавижда Хитлер заради забраната на джаза и тоталитарния контрол върху изкуството, но същото се случва след установяването на комунистическата власт и в края на 40-те години джазът изпада в немилост, разпадат се най-добрите състави, известни певци и оркестранти са изпратени в лагери и затвори. Съветските песни заливат България.

До този момент Сашо Сладура избягва съдбата на Леа Иванова и Асен Овчаров. Поканен е да състави оркестър за лека и забавна музика в бившия бар “Максим”, превърнат в ресторант “Република” за висшето ръководство на МВР. Най-чест посетител е министърът на вътрешните работи Антон Югов със свитата си. Оркестърът на Сладура изпълнява танга, западна музика, френски шансони, но не и съветска музика.

Сашо Сладура не е само виртуозен цигулар. Той пее, пише стихове и романи, рисува, прави шаржове и остроумно осмива комунистите, нацистите, еснафите, простаците и властта. Неговият приятел Димитър Ганев - музикант и диригент на Биг бенда на БНР, го описва като крайно свободолюбива личност, екстравагантен като човек и музикант. Извор на остроумия и подигравки с властта и руския болшевизъм, бохем, небрежен към парите, винаги готов да помогне на приятел в нужда, забавен, всеотдаен в любовта, Сладура е една от обичаните и забележими личности в мрачните и страшни времена на 40-те и 50-те години в комунистическа София.

През 1959 г. Сашо Сладура е арестуван от Държавна сигурност заради “вражеските си изказвания”, заради “изразеното недоволство срещу редица културни и други мероприятия, провеждани от народната власт”, заради вицовете “по адрес на наши и съветски видни държавни и партийни ръководители” и защото пред чужденци говорел, че в комунистическа България няма свобода, хората живеят като роби и мнозина са изпратени в концлагери. Пред някои чужденци настоявал да пишат писмо на министър-председателя Югов за изпратените в концлагер, за да облекчат съдбата им. Осъден е на 1,5 година затвор. След като излиза от затвора, Сашо Сладура продължава да се среща с чужденци, да говори за положението в България и да разказва вицове. Примката на ДС отново започва да се затяга около него и на 21 септември 1961г. е арестуван. На следващия ден по заповед на зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов е изпратен в незаконния и секретен концентрационен лагер край Ловеч и само за няколко дни е убит с непрестанни жестоки побои. Този лагер е известен като „Слънчев бряг”, защото като причина за смъртта на убитите лагеристи обикновено се е посочвал „слънчев удар”. Според смъртния акт на Александър Николов той умира в 10:15 часа на 26 септември 1961 г. от „ангина пекторис”. Телата на убитите в концлагера не са предавани на близките, а са погребвани тайно на малките острови около Белене. Там някъде почива виртуозният цигулар, влюбеният в музиката и свободата бохем, осмивал комунизма с вицовете си.

......

Събитието е инициатива на Фондация „Остров Белене” и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер”.