Общество
Отворено писмо на Сдружение "Когито"
Във връзка с предстоящото приемане на Закона за академичния състав
ОТВОРЕНО ПИСМО
Във връзка с предстоящото приемане на Закона за академичния състав
Колеги,
Както знаете ще ни реформират...
Не само БАН... а всички учени и преподаватели.
Защо? Защото трябвало да се повиши качеството, чрез конкуренцията и т.н., и т.н.
Колеги, възмутени сме. Общите приказки за качество, конкуренция, „съдбата на парите на данъкоплатците“ и пр., и пр. се превърнаха в повод за нова необмислена реформа в науката и висшето образование, която ще наречем по-просто ректор(е)форма.
Защо?
Защото новият закон за академичния състав определя еднозначно единствената личност, държаща хляба, ножа и критерия за научен напредък – РЕКТОРЪТ (а в БАН – директорът на институт, както и деканът – като междинен играч).
От 14 април (ако се приеме) ще следва следния режим за конкурс за доценти и професори:
Жури (назначено от ректора) определя най-добрия в конкурса. Академичен/факултетен/научен съвет (орган пак зависещ от ректора/декана/директора) утвърждава решението на журито. Членовете на журито са 2-ма вътрешни и 3-ма външни приятел... опс. „избраници“ на въпросния назначаващ. Назначаващият плаща и поръчва музиката на квинтета. Задължителни критерии, методика за сравнение на кандидатурите, препоръки за отличаване на кандидатите? НЯМА. Или има - „по вкус на ректора“ и одобрени пак на местно ниво. Подобни са нещата и при защитата на докторските дисертации – в началното предложение на МОМН те можеха да се защитят дори с неавторски и популярен материал. А какво остава за признаването им между институтите или Университетите! Няма задължителност (защото няма и дефинирано ниво). Няма и мобилност – например, ако си доктор от Софийския университет, могат да не ти признаят доктората за валиден в Бургаския свободен университет и може да не преподаваш там, по този повод.
Какво се получава, когато се подготвя докторант за защита или доцент за професор и т.н.? Изключително важно е да посрещне критериите на бъдещото жури, за да успее. Ако това жури се определя на национално ниво или чрез жребий, или по друг критерий – кандидатът няма избор, освен да се опита да представи най-доброто от себе си като научно/преподавателско ниво. Когато обаче критериите и журитата са по желание на шефа – е... тогава има и други, по-важни неща.
Тези поправки в проекто-закона бяха направени в последния момент в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС. То бе направено така, че да не могат заинтересованите организации на учените да имат време да се подготвят и произнесат, въпреки досега постигнатия консенсус журитата да се определят чрез жребий, независещ от администрацията на научната институция. Това решение бе взето под сериозен натиск от ректори, желаещи да контролират собствената си академична общност – натиск, за който предупредихме чрез информационните агенции.
Започнаха атаки и срещу предложения за промени на новия закон за висшето образование в частта за мандатността на ректорите.
Министърът би се съгласил за много и мно-о-о-го дълги мандати, ако... МОМН определя човека, който ще разполага с касата на съответния Университет. Звучи като търговия... нали? И наистина, Е! По-голямата част от ректорите са във втория си мандат и някои биха се изкушили на още едно дълго продължение, дори ако трябва с касите на образователните институции да разполагат хора, назначени от нашата чиста и неопетнена политическата класа.
Така че приказките за принципи остават за медиите, а пазарлъкът и частните интереси прозират силно отдолу. Ректорът/директорът ще стане феодал пожизнено, ако подари академичната каса на сюзерена.
Дали някой мисли за студента, младия учен и за научното ниво на постижения и приложения на нацията? Рядко. Между два дебата и по повод мотивирането на някой частен интерес.
С такива закони научната ни общност бързо ще се напълни със симпатични на шефовете си асистенти, доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще кадруват, колят и бесят в системата. Ще изпитват студенти и ще преподават материи, които не познават.
Добре дошли нови феодали!
Дали обаче ние, учените и преподавателите, ще го позволим?
Във връзка с предстоящото приемане на Закона за академичния състав
Колеги,
Както знаете ще ни реформират...
Не само БАН... а всички учени и преподаватели.
Защо? Защото трябвало да се повиши качеството, чрез конкуренцията и т.н., и т.н.
Колеги, възмутени сме. Общите приказки за качество, конкуренция, „съдбата на парите на данъкоплатците“ и пр., и пр. се превърнаха в повод за нова необмислена реформа в науката и висшето образование, която ще наречем по-просто ректор(е)форма.
Защо?
Защото новият закон за академичния състав определя еднозначно единствената личност, държаща хляба, ножа и критерия за научен напредък – РЕКТОРЪТ (а в БАН – директорът на институт, както и деканът – като междинен играч).
От 14 април (ако се приеме) ще следва следния режим за конкурс за доценти и професори:
Жури (назначено от ректора) определя най-добрия в конкурса. Академичен/факултетен/научен съвет (орган пак зависещ от ректора/декана/директора) утвърждава решението на журито. Членовете на журито са 2-ма вътрешни и 3-ма външни приятел... опс. „избраници“ на въпросния назначаващ. Назначаващият плаща и поръчва музиката на квинтета. Задължителни критерии, методика за сравнение на кандидатурите, препоръки за отличаване на кандидатите? НЯМА. Или има - „по вкус на ректора“ и одобрени пак на местно ниво. Подобни са нещата и при защитата на докторските дисертации – в началното предложение на МОМН те можеха да се защитят дори с неавторски и популярен материал. А какво остава за признаването им между институтите или Университетите! Няма задължителност (защото няма и дефинирано ниво). Няма и мобилност – например, ако си доктор от Софийския университет, могат да не ти признаят доктората за валиден в Бургаския свободен университет и може да не преподаваш там, по този повод.
Какво се получава, когато се подготвя докторант за защита или доцент за професор и т.н.? Изключително важно е да посрещне критериите на бъдещото жури, за да успее. Ако това жури се определя на национално ниво или чрез жребий, или по друг критерий – кандидатът няма избор, освен да се опита да представи най-доброто от себе си като научно/преподавателско ниво. Когато обаче критериите и журитата са по желание на шефа – е... тогава има и други, по-важни неща.
Тези поправки в проекто-закона бяха направени в последния момент в Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС. То бе направено така, че да не могат заинтересованите организации на учените да имат време да се подготвят и произнесат, въпреки досега постигнатия консенсус журитата да се определят чрез жребий, независещ от администрацията на научната институция. Това решение бе взето под сериозен натиск от ректори, желаещи да контролират собствената си академична общност – натиск, за който предупредихме чрез информационните агенции.
Започнаха атаки и срещу предложения за промени на новия закон за висшето образование в частта за мандатността на ректорите.
Министърът би се съгласил за много и мно-о-о-го дълги мандати, ако... МОМН определя човека, който ще разполага с касата на съответния Университет. Звучи като търговия... нали? И наистина, Е! По-голямата част от ректорите са във втория си мандат и някои биха се изкушили на още едно дълго продължение, дори ако трябва с касите на образователните институции да разполагат хора, назначени от нашата чиста и неопетнена политическата класа.
Така че приказките за принципи остават за медиите, а пазарлъкът и частните интереси прозират силно отдолу. Ректорът/директорът ще стане феодал пожизнено, ако подари академичната каса на сюзерена.
Дали някой мисли за студента, младия учен и за научното ниво на постижения и приложения на нацията? Рядко. Между два дебата и по повод мотивирането на някой частен интерес.
С такива закони научната ни общност бързо ще се напълни със симпатични на шефовете си асистенти, доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще кадруват, колят и бесят в системата. Ще изпитват студенти и ще преподават материи, които не познават.
Добре дошли нови феодали!
Дали обаче ние, учените и преподавателите, ще го позволим?
Автор:
Сдружение „Когито“
Публикация:
12.04.2010 г. 16:24
Етикети:
Посетено:
1953
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/9691-otvoreno-pismo-na-sdruzhenie-kogito