Иван Кънев - самоукият дърворезбар от Чирпан

Любовта, с която 58-годишния Иван Кънев от Чирпан, извайва творби на изкуството от дърво впечатляват неговите съграждани и всички докоснали си до неговите произведения. Самоукият майстор, определя заниманието си като дърворезбарство и го определя за най-голямото си хоби покрай другите: фотография, билкарство, туризъм, източна философия, скулптура. Още в училище той е забелязан като даровито дете от учителката си по рисуване, покойната вече Денка Николова, нарисуваните от него картини винаги са впечатляващи на ученическите изложби. Предлагат му да продължи образованието си в Художествена гимназия. Но възможност за това той няма и е принуден да завърши селскостопанския техникум в града, а после да продължи образованието си в Професионалната гимназия за горско стопанство във Велинград. Започва работа като ръководител по дърводобив в Държавното лесничейство в Чирпан, работи и в областта на лесокултурните мероприятия. Между другото любовта му към изобразителното изкуство не го напуска. Опитва с рисуването на пейзажи, отдава му се и портретната живопис, започва да извайва от гипс фигури на голо женско тяло, според него най-трудно като пластика за моделиране. При едно посещение на Рилския манастир е впечатлен от резбования кръст на Рафаил и начина на изработката му. Тайно в себе си дава обет да се опита да работи с игла върху дърво. В това свое дело е подпомогнат от съпругата си Горана, завършила професионално училище за приложни изкуства. За основен материал при дърворезбата ползва чимшира, и като професионалист лесовъд споделя, че най-благодатното дърво за дърворезбаря е чимширът и колкото по-голямо е на години, толкова по-добро е то. Чимширът единствен от дървесните видове има хомогенна дървесна структура, не се чепи и червеи не го нападат - доверява творецът. Първата му творба била изработена през 1979 година и била посветена на дъщеря му. Последвала изработката на по-големи и по-малки творби, както с религиозна тематика, най-често разпятието в много варианти, така и интерпретация на сюжети от реалния живот. Последната завършена творба (през м. февруари тази година) с религиозна тематика е “Неопиващата чаша” и е в чест на празника “Трифон Зарезан”. Тя е прототип на най-древната руска икона “Оранта”. Изображението на Света Богородица е от най-старите, а нарисуваният седящ в чаша за причастие младенец, олицетворя благословията, която се дава на хората, пристъпили с вяра и любов към спасителя на човека - Иисус Христос. Според преданието тази икона лекувала наркомани и алкохолици. Тя вече е притежание на чирпанлията Петър Попдимитров, един от най-големите колекционери на творби на изобразителното изкуство и артефакти. В момента Иван Кънев работи “Тайната вечеря” и с нейните тринадесет фигури ежедневно контактува, но най-трудно при изработката им била тази на лицата и ръцете. Отново майсторът е заложил на чимшировото дърво, то е добре изсъхнало и подготвено от майстора отпреди 30 години. “Тая творба живот и здраве да е, да я завърша!” – споделя майсторът на чудодейни икони, искам да я видя в Рилския манастир, защото нейното място е там. И продължава да твори с любовта, с която е започнал в началото. И това е неговото житейско верую.