Общество

Ряховското теке – символ на религиозна и етническа толерантност

Християни и мюсюлмани празнуват заедно на свещеното място

Ряховското теке – символ на религиозна и етническа толерантност


◊ СЪБИТИЕТО

За пореден път празникът Хаджет байрам отново събра над 2 000 мюсюлмани и християни до гробницата на лечителя Гаази Баба, намираща се край севлиевското село Ряховците. Традицията бе уважена не само от хора от близките региони, но и от Карлово, Казанлък, В. Търново и дори от изселници в Турция и Белгия. 49 овни и 530-килограмово теле бяха дарени за курбан и над 800 лв. за организирането на празника. Сред официалните гости бяха зам.-министърът на Държавната администрация Гюнер Рамис и Сабри Ведат – зам.-главен мюфтия.


◊ ЛЕГЕНДАТА

През 1854 г. започва Кримската война. В нея участва и онбашията от Севлиевския край Балабан Мехмед. Турците наричат „балабан” хората с огромно телосложение. Впечатлявал не само с това, но и с красотата и храбростта си, заради която го нарекли Гаази – герой. Бил ранен в крака, но тръгнал към родното си село Малкочево, днес Буря. Паднал в низината на с. Кормянско, където го намира Чобан Вълко – благ овчар, известен със знахарските си качества. Два месеца християнинът бди над Гаази Баба, но успял да го излекува. След известно време двамата се побратимили и станали неразделни. Решили да се преместят със стадата си край Ряховците и не след дълго и мюсюлманинът усвоил знахарските умения. Минали години и побратимите вече са считани за Божии хора. Научили за лечителските им качества, при тях се стичали хора от всички краища. Не връщали никого и за всекиго намирали лек. Оттогава хълмът край Ряховците се превръща в свещено място, не само заради лечителските качества на двамата побратими, но и заради посланието, което се предава на поколенията – етническата и религиозна търпимост.

Сега на свещеното място се издига тюрбе (мавзолей) на Гаази Баба. Основите му са от дялани камъни и имат седмоъгълна форма, а самата сграда е направена от плет. Над входа й има надпис на арабски, че там е погребан Балабан Мехмед – скромен и чист като ангел, светец, предан на исляма. И сега в малкия му дом продължават да влизат и мюсюлмани, и християни, за да се докоснат до неговите мощи и да намерят лек за своята болка.


◊ ПРАЗНИКЪТ

В подготовката на Хаджет байрам всяка година джамийските настоятелства на Севлиево и на близките села Ряховците, Петко Славейково, Градница и Кормянско ангажират доброволци, които помагат за приготвянето на обредната храна и за раздаването й на дошлите да почетат традицията и да предадат на поколенията посланията на двамата побратими Гаази Баба и Чобан Вълко. Дни преди празника не само мюсюлмани, но и християни са се включили в приготовленията - в изравняването на пътя, в даряването на жертвените животни, в прекарването на електричество и във водоснабдяването.

Пътят
И пътят до свещеното място съдържа символика – 5-километровият стръмен участък всяка година изисква поправяне. Три дни багерите на ВиК „Бяла” - Севлиево го изравнявали, но трудността и на изкачването, и на слизането не може да се премахне. Другият път обаче е още по-сложен - единението на хората, принадлежащи към различните религии. Това е и посланието на двамата побратими, това беше отбелязал и областният управител на Габрово Цветан Нанов в поздравителния си адрес – „свещеното място е символ на религиозната и етническата толерантност”.

Всяка година хора от различни краища на страната търсят лек на свещеното място за душевната и физическата си болка. От ранни зори се редят до гробницата, за да се докоснат до мощите на лечителя Гаази Баба.

Традицията
Традицията е възродена през 1992 г. от Сабри Джомерт – един от големите дарители в Севлиево. Оттогава обикновени мюсюлмани и християни, политици и бизнесмени даряват не само жертвени животни, но и средства за организирането на празника. Тази година сред тях бе и зам.-министър Гюнер Рамис.

Като традиция приемат приготвянето на обредната храна тримата готвачи Алейдин Ломчалиев, Сюлейман Хасанов и Иван Пенев от П. Славейково. „Вчера сме започнали и още не сме свършили”, казва бай Иван и посочва деветте казана на огнището. Всеки път 80-годишният бай Сюлейман казва, че му е за последно, но всяка година го намираме там. Не могат да кажат колко души са им помагали, защото едни идвали, други си отивали. Не са спали през нощта, но са доволни, че имали и ток, и вода.

Свещеното място събира различни хора. Сред тях винаги е Сабри Ведат – зам.-главен мюфтия, който всяка година спазва традицията да се изкачи на върха. „Похвално е това дело, защото днес можем да навлизаме в дебрите на света, но забравяме за добрите взаимоотношения. От 500 г. това място търси единението и приятелството ни”, каза в проповедта си той. „Още се чува и ще се чува гласът на Гаази Баба, но още не можем да вникнем в посланието му как да обичаме Бога, как да му вярваме. Направим ли това, ще знаем как да обичаме и ближния. Сега идвате като на събор, но ако не вземете от това място човеколюбието и човешките взаимоотношения, напразно сте си губили времето”, добави зам.-главният мюфтия и призова да се търси духовната връзка с Бога, защото в противен случай човек се износва и физически.

По традиция на Хаджет байрам ученици от Ряховците и П. Славейково пеят религиозни песни, отправят се молитви за благополучие и плодородие, прави се молебен за дъжд.

Автор: Ани Русева
13.07.2008 г. 23:15
Посетено: 3467
Етикети: символ
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/6240-ryahovskoto-teke-simvol-na-religiozna-i-etnicheska-tolerantnost