На рамо със залеза

Стиховете ѝ носят очарованието на отминалото време, опитват се да разкажат живота на Илияна през много по-различен поглед, да ни покажат каква е била тя и да я покажат в една много по-различна и много искрена светлина.

Дългогодишният директор на училището в Брегово – Илияна Кръстева, представи първата си стихосбирка „На рамо със залеза” в Културен център „Жул Паскин” във Видин.

Хората, които пишат предговор на една книга, имат сложна задача да накарат читателя, слушателя, ползвателя да я прочете по-нататък и да преоткрие в тези написани страници нещо, което да му хареса и да продължи да чете. И понеже нямам майсторството на литературен критик и притежавам съвсем бегъл опит в писането на предговори, изпитанието да напиша критика или предисловие за подредените думи на Илияна Кръстева, се оказа нещо доста сложно. Постарах се да пресъздам това, което мисля и чувствам за срещите, които се случиха покрай голямата река и да споделя мислите си за онези думички от подреден стих, които може би най-бързо дават отговор защо трябва да си купим или да намерим в библиотеката да прочетем тази книга. Сложността на писането на предговор се свърза и с това, че познанието за индивида и неговата същност е от особено значение. Понякога написаните предговори са твърде различни от написаните думи и стихове на самите автори. Ние познаваме Илияна Кръстева като ръководител на едно от най-старите училища в този край и първите ни срещи бяха случайни, но както често казвам, оказаха се с неслучайни хора. Случиха се във Видин на една изложба, на която местният художник Петър Дарковски показваше поредица от картини на стари сгради във Видин и забележете –  не къде да е, а в музикалната зала на турската поща, която сега носи името: „Библиопоща“. Иияна Кръстева дойде с една цветна картичка, в която беше написала мили думи, които по някакъв начин предвещаваха следващите ни срещи в Брегово и във Видин. За съжаление  до този момент моят път, кръстосвал на много места в държавата ни, не беше ме отвеждал в Брегово. Отивайки в разноцветното средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ ние попаднахме в място, което е съхранило духа на миналото, настоящето и това, което ще се случва с нашата държава и нашата родина занапред. Аз не знаех, че тя пише добри стихове, не знаех, че пише добри текстове в проза. Всичко онова, което тя ни казва с подредените думи в мерена реч, не са просто думи, които са наредени, за да изглеждат граматически и литературно правилно. Това са думи, които носят своите искрени послания към хората около нея, към хората, които не могат да стигнат до нея, а трябва да прочетат това, и един много интересен образ на събрани души от времето и пространството. Тя казва много интересни неща и отправя послания, които са събрани в нейните стихотворенията. В краткия текст трябва да бъдат събрани много чувства и мисли и много послания. Умението да го прави един историк е забележително и това трябва да бъде отбелязано. Още повече, че това е учител, който влиза в рамките на един учебен час, и най-вече – на един директор, който е свързан с управлението на такъв сложен организъм, каквото е училището. Илияна го прави с по странно вълшебен начин. Тези нейни стихове дават на читателите странна среща със залеза или тя просто продължава да мечтае с неговите последни искри.  В тях тя е съхранила онази любов на майката, към майката, към хората около себе си и ни я разказва чрез тях. И всичко това го твърдя с пълната убеденост на човек, имащ необичайната привилегия да чета онова, което тя е написала и което дори още не е публикувала, преди всички останали. Сега те имат друга същност. Те са пораснали, те са забогатели със своята душевност и са станали по-остри и по текстове са по-различни. Днес текстовете ѝ звучат много, много по-различно.

Радвам се, че тези нейни творби се появиха в различни литературни списания преди да се появи на бял свят тази книжна стихосбирка, защото си мисля, че стиховете най-удобно и най-добре се четат в едно книжно тяло. Както мирис има Голямата река, която ни заобикаля тук във Видин и не само, така и стиховете, прочетени от една книга, имат по-добро звучене за читателя. Та днешната нейна проза, колкото и добре и романтична да изглежда, тя е доста по-чувствителна, по-остра  и с много по-тежки послания за това, което се случва в тежкото време, в което живеем и за това, което тя очаква да се случи.

Често си повтарям  една мисъл на Павел Матев: „Всяка дарба се оспорва, а бездарието е безспорно“. Тук имаме една дарба, макар и появила се в по-късния етап на житейския път. Аз изповядвам тезата, че тя не би могла да се появи по-рано поради една проста причина – натрупаните радости и тъга естествено могат да бъдат споделени искрено и когато си на петнадесет, и когато си на двадесет или на тридесет години. Но тогава те ще бъдат споделени по различен начин. Когато встъпваш в онази смислена и съществена възраст, когато умееш много неща, когато знаеш много неща, тогава можеш освен да ги споделиш, но и да отправиш смислени послания към околните. Тогава имаш смелостта да ги казваш истински. Ето, това е Илияна Кръстева, това е богатството на Видин, това е богатството на тези хора, които творят в този град. И не е романтично само нашето запознанство, защото аз често казвам, че случайни срещи със случайни хора няма. А тя се е случила тогава, когато моят житейски път ме е отвеждал до Видин и често на различни изложби, на различни събития и поради служебните ми ангажименти в годините, но едва сега успяхме да се срещнем истински. И може би така се получи и затова написах предговора за тази книга. Написах го и поради още една причина. Преди година време, една от големите поетеси и преводачка от унгарски език – Иванка Павлова, написа книга и когато тя ме помоли да напиша предговор към нейната поредна стихосбирка, доста боязливо и несигурно подходих. Но, когато видях, че в сборника с критика за нея присъстват и мои два текста, свързани с поезията на Иванка Павлова, реших, че още едно предизвикателство не е излишно в тоя живот.

И още повече подкрепящ довод за това е изданието, в което са публикувани последващите творби на Илияна Кръстева, а именно – е едно литературно списание, което носи доброто име „Картини с думи и багри“ – списание за литература и визуални изкуства и забележете, издание на една забележителна авторка и издателка – д-р Габриела Цанева.

По някакъв начин този живот се подрежда, подрежда се въпреки или заради нас. Подрежда се от нашите взаимоотношения с хората, техните бъдещи начинания следват от тези  срещи.

Бих искал да ви разкажа  за едно много интересно начинание в това бреговско училище. В последно време прочетох много за този район и за този град. През 1934 година той е почти пет пъти по голям като население от сегашните му размери и самото училище е имало хиляди ученици. Ние решихме, с помощта на Илияна, да правим едни различни, но мисля интересни открити уроци за учениците и хората от този град и този район, в който не толкова често ходят известни и не толкова известни хора, които да споделят как живеят, как се усещат, как минават през различните периоди на живота си. Тези малчугани имат едно такова интересно светоусещане за света, различно от градските деца. Те са много искрени. Първото нещо, което ми казаха в края на предната учебна година беше, че искат всички да напуснат Брегово и района и да си намерят друго място, където да живеят по-добре. Този отговор ме смути, защото всички без изключени, заявиха желанието си да се махнат от този край. И се замислих, колкото и тежко да звучи, че ние имаме на разположение само една България. Тя е такава и ние трябва да се опитваме да я запазим. И ако ние, по-възрастните, по-големите не им покажем, че това е част от тяхната същност и не отидем при тях колкото е възможно по-бързо, ние ще ги загубим. Те ще тръгнат по други пътеки и пътища и тогава още по-безлюдна ще бъде тази държава и по-бедна от хора, а това е най-страшното. Затова се опитваме да идваме почти всеки месец във Видин и региона, а и не само във Видин. Просто се опитваме да покажем, че има смисъл в това начинание.

Според мен Илияна Кръстева дълго отбягва да пише за себе си. Дълго отбягваше да се охарактеризира чрез  писаното слово. Вътрешното познание за самия човек понякога го плаши. Мисля, че сега вече не е така. Тук няма да намерите нейното лично олицетворение. По-скоро тя го е пренесла в третото лице. В третото измерение, в различното нещо. Ако прочетете сегашните неща, защото тези книги се обработват графически дълго време, а самите издателства ги подготвят около половин година преди да видят читателите този продукт, то сега тя е по-различна в своето писане. Тя е по-откровена с читателя, по-сърдечна с него и му казва повече неща. Нейната цветност е нейната същност. Всяка среща с нея е цветна. Тя е различна. Тя е насочена и е съпроводена с цвета на косите и от цвета на дрехите. Скоро имах възможността да я слушам на една национална кръгла маса, която се проведе в Бургас. Тя беше единствения видински представител  и със своя дори и монотонен изказ, който употребява без специфичните за една жена усилвания или намаления на гласа, успя да завладее аудиторията. Тя бе като един разказвач на приказки за онова, как се пресътворяват културните коридори и традиции сега и в миналото в едно българско училище. Нека отбележим, че това българско училище има освен българчета и деца, които се определят със своя влашки произход, което е историческа даденост. Дори ако отворим справочните книги ще видим, че в този край 80 % от населението в началото на миналия век се определя като влашко. Тя е успяла да им покаже дори и на тях по един много характерен начин, че тук е България.

Може би когато влизаш или излизаш в това училище и минеш през училищния параклис, идва време да се замислиш за това, което ти се е случило. За да я подчертае по-силно слага онези пастелни оттенъци на бижутата, на косата си. Просто е различен човек. И тя обича да показва своята различност. Може би сега е подредила част от старите си неща, а в последно време, дали  заради житейските неволи и тегоби, които се случват в живота и най-вече защото срещата със смъртта, срещата с неочакваното предизвиква в човека много сериозни трусове. Забелязах, че тя написа най-много неща в периода, в който се разделяше с най-близкия си човек, което е отдушник или по-скоро сила, която ти идва, за да компенсира загубата, която ти се е случила в този период от време. Тези текстовете са викащи силно, със силен крясък, макар че думите по някой път са по-силни, отколкото гласът ни.

Видинският митрополит Негово високопреосвещенство Даниил споделя:

Тези стихове, които до този момент са били само твое лично достояние, основно изживяване, търсения, споделяния, споделени в словото, радости, скърби, от днес вече имат своя живот и ще живеят във всички онези, които ги четат и които ги съпреживяват. Който е имал удоволствието и радостта да посети училището „Св. св. Кирил и Методий“ в град Брегово неминуемо е усетил това и се е докоснал до един силен дух, който в едно място, където запустяването, стихването на живота е така забележимо. Но  в такова място виждаш един дух на творчество, виждаш един дух не само на непримиримост, на една твърда вяра, най-напред вярата в светите братята Кирил и Методий, във вярата, че надеждата умира последна, във вярата, че сме родени за красота и сме родени да се радваме и нищо не може да препречи пътят пред оня човек, който Господ е дал и обещал вечността. Изключително с приятна изненада, разбрах това, че тя пише и стихове. Случайна среща в Митрополията по съвсем други въпроси я доведе при мен, но сега става ясно, че нейният интерес към просветата, тази мисия, която носи със себе си – да ни направи съпричастни на радостта от живота, да ни направи съпричастни на стремежа към добро, стремежа към красиво.

Хората около теб, особено децата, които са ти поверени в училището е подплатен с едно много силно отношение към словото. В стиховете, които прочетох се вижда много човечност, много искреност, много смелост, да се заяви това, които човек изживява, това към което се стреми, това за което се бори, това, което иска да постигне. Макар, съгласно служението, което все пак изпълнявам, да не съм съгласен с всичко, всички онези творчески прозрения, поетични виждания, философски размишления, до които достигаш, изключително се радвам, че си заявила и че си споделила всичко това в едно прекрасно общуване и аз се радвам, че в епархията имаме такива директори на училища, които имат такива интереси, които се грижат за образованието, възпитанието на нашите деца и молитствам, щото Господ Бог да подкрепя всички тези твои творчески търсения, стремежи и да ги оплодородява с вярата в светите братя Кирил и Методий, на всички наши светии, които се изобразени в предверието на параклиса в твоето училище. Убеден съм от личен опит, че Господ има за нас возвишение, което търсим, очаквани и жадувани върхове и като сподели това, тази енергия, този творчески плам, с която ти си се устремила, нека Господ да я окрили, още повече и да я просветли със светлината на вярата ни, защото още повече вярата, която спасява човешкото сърце от незнание, от разврат, от отчаяние, от небитие. Вярата, тази, която ни дава творчески сили да се радваме на даровете от живота и да се радваме не само за едно определено време, а да се докоснем до вечността, която Господ Бог ни е донесъл. На добър път и за много и благословени години!

Атанас Йончев от Издателска къща „РИВА“:

Много се радвам да видя толкова много хора на този прекрасен празник. Аз съм Атанас Йончев от издателство „ Рива“ – второ поколение издател. Освен че тук се познаваме с някои от вас, в качеството ми на издател, издаваме учебници, както разбрахте. Освен учебници и учебни помагала, вече повече от 34 години издаваме художествена литература, история, документалистика и лирика. Много се радваме, че Илияна Кръстева ще бъде сред нашите автори. Искам да ви призова всички да четете нейните сърцати стихове и да я поздравя за това. Желая щастие, радост, вдъхновение и успех!

Илияна Кръстева споделя:

Моята душа дълго търси пътя към себе си и откри само три неща, които дадоха смисъл на това пътуване. Първото е литературата, която обожавам от дете, заради възможността да възпитам в себе си усета за красивото и доброто. Второто е вярата и религията, заради възможността да намеря смисъла на това, което не може да се види и докосне, но въпреки всичко то съществува, независимо от нас. И третото е любовта, заради възможността да обичаме себе си като част от света и като част от цялото. Да даряваме себе си на някого, който има нужда от това, за да бъде цялостен.

Многократно награждаваният български актьор Симеон Владов представи пред събралите се десетки приятели и колеги на Илияна Кръстева предговора на стихосбирката и изпълни две песни по музика на видинския композитор Николай Антов. Актрисите от видинския драматичен театър „Владимир Трандафилов“ Ирина Флорова-Капелова и Финадка Рангелова изпълниха част от стиховете в поетичната книга. Етюди изигра мимът Десислава Цветкова.

На корицата на книгата е поместен портретът на поетесата, нарисуван от художника Владимир Атанасов.