80 години от спасяването на кюстендилските евреи

В изпълнение на Националния план за отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война и с подкрепата на Министерството на културата в Кюстендил се осъществиха няколко представителни и културни прояви.

Както е известно, Кюстендил е градът, от който през месец март 1943 г. тръгва движението за отмяна на депортацията на българските евреи в концлагера на смъртта „Треблинка“, наложена от нацисткия ни съюзник Германия. Когато се разчува, че правителството подготвя такава тайна операция, делегация в състав търговецът Асен Суичмезов, учителят Владимир Куртев, адвокатът Иван Момчилов и народният представител Петър Михалев заминава за столицата, уведомява своя съгражданин Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, който успява да осигури парламентарна подкрепа пред министъра на вътрешните работи да се отмени смъртоносната операция. След войната, за своята смелост петимата кюстендилци са обявени от държавата Израел за „праведници на народите“, наградени са с най-големия наш орден „Стара планина“ и стават почетни граждани на родния си град.       

Тази година за празненството на домакините гостува и министър-председателят Гълъб Донев. Бяха поднесени цветя на паметника на Димитър Пешев и на паметната плоча на Иван Момчилов. В къщата-музей „Димитър Пешев“ бе открита фотодокументална изложба, посветена на кюстендилската петорка. Със снимки и техни лични вещи бе предадена атмосферата на техния живот и връзките им с местната общественост.

В една от залите на Художествена галерия "Владимир Димитров–Майстора“ беше открита изложбата "Кюстендилски художници от еврейски произход“.

Мориц Бенционов е роден на 17 март 1898 година в град Кюстендил в дома на тенекеджия. Несигурността и лишенията са негови спътници през целия му живот – до 30 март 1941 година, когато "жълтата гостенка“ прекъсва жизнения му и творчески път. Умира едва навършил 43 години. През1919 г. и 1920 г. в Кюстендил се организират първите общи художествени изложби. В тях участват млади и талантливи художници – студенти и гимназисти, които по-късно ще формират гръбнака на националното изкуство. Личността на Майстора става своеобразен притегателен център, около когото се сплотява начинаещата творческа група.

Известно е, че именно големият художник е първият, забелязал и насърчил дарбата на младия Мордо. Препоръчал му да постъпи в Художествената академия в София. Мориц Бенционов учи живопис при проф. Цено Тодоров. Завършва с отличие през 1927 г. Тих, скромен, с разклатено здраве, той създава произведения, които се нареждат сред големите постижения на българското изобразително изкуство от 30-те и 40-те години на ХХ в. Преобладаващ жанр в творчество му е пейзажът, вдъхновен от естествения допир с природата – конкретни, реално съществуващи гледки от Кюстендилския край. Критиката ще го нарече "романтичен пейзажист на кюстендилската долина“.

Художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора“, която притежава най-голямата и най-пълна колекция от негови произведения - общо 72 творби, прави всичко по силите си, за да извади името му от забравата – урежда две посмъртни негови изложби през 1973 г. и 1988 г. През 2008 г., по повод 110-годишнината от рождението на Бенционов, директорът на Галерията – Илона Захариева, успява да организира голяма възпоменателна изложба на художника, съвместно с регионалната организация на евреите "Шалом“ – Кюстендил.

Арон Алкалай е роден на 13 декември 1924 година в град Кюстендил. През 20-те години на ХХ в. многолюдното семейство се преселва в Дупница. Арон постъпва в Художествената академия през есента на 1944 г. Учи стенопис при проф. Кирил Цонев. Емигрира в Израел в годината на завършване на Художествената академия – 1948 година. Преподава живопис в Института за изкуство – Бат Ям, в училището за изкуство – Рамат Ган и в държавния институт за учители по рисуване. Специализира стенопис.

С юбилейна Кръгла маса, посветена на паметната годишнина, завърши културната програма, съпътстваща празничния ден.Тя бе организирана от Регионалния исторически музей, Института за исторически изследвания при БАН и община Кюстендил. Сред участниците личаха имената на добри познавачи на тематиката: доцент д-р Ангел Джонев професор д-р Даниел Вачков, Николай Поппетров, доцент д-р Румяна Чукова, главен асистент д-р Сия Никифорова (всичките от Иист.И-Бан) и Слвия Авдала и Георги Боздуганов (двамата от Независимото историческо дружество) и  професор д-р Веселин Вучков (Академия на МВР). Не е чудно, че темите се въртяха около „Кюстендилската акция за спасяване на българските евреи“, „Участието на Димитър Пешев във властта – инициативи и резултати“, „Значение на кюстендилската акция“, както и „Еврейският бежански поток през България към Палестина в контекста на британо-американската военновременна политика“, „Българо-британските отношения през 1943 г. и спасяването на българските евреи“, „Германският съюзник, спасил не само своите...“

                                                    Асен Милчев,
внук на Асен Суичмезов, един от "праведниците"