Синът на скулптора Крум Дерменджиев: Плочите от паметника на Христо Ботев не са "паднали сами"!

ИНЦИДЕНТЪТ

От няколко дни в Благоевград се коментира инцидентът с паметника на поета Христо Ботев, който се намира до Регионалния исторически музей. 

Всичко започна в социалната мрежа фейсбук, след публикация на снимки с "отлепени от студа плочи" на постамента и дискусия как да се залепят правилно, за да не се отлепват повече. 

Часове по-късно всички водещи медии вече разпространяваха новината, че три седмици след честванията по случай 174 години от рождението на Христо Ботев, е осъществен опит за кражба на паметника с колани и МПС, защото бюстът е бил леко завъртян.  
    
ИСТИНАТА

Искам да помогна на полицията и на Общината с това, което знам за бюста на Ботев, защото и аз самият неведнъж съм подавал сигнали през годините, за извършени кражби на скулптури на баща ми, поставени на обществени места.

Разбиването на облицовката на паметника, според мен, със сигурност е извършено умишлено. Причината да смятам така е, че дори и да приемем, че три от мраморните плочи са паднали поради недобро залепване преди повече от 15 години, то за останалите две плочи е видимо, че е упражнен натиск или удар, едната част е останала залепена, а другата се е отчупила. 

А както знаем: Една плоча, ако ще пада - пада цялата, а не само половината...

Мраморните плочи пречат на крадците и сега, когато ги няма, изначално съществуващото леко завъртане на бюста настрани е станало по-видимо. 

Когато паметникът се поставяше през 2005 година, монтажът беше възложен на друга организация, но все пак аз присъствах и настоявах за поставянето на това допълнително подсигуряване във вътрешността на бюста на Ботев, за да се затрудни един евентуален опит за кражба. 

Много хора смятат, че ако паметникът на Христо Ботев не беше поставен спешно през 2005, такава възможност в следващите години нямаше да има. И може би се оказаха прави. Защото след построяването му се започна с клеветенето и измислиците на противниците на баща ми, които смятаха че с медийните си изяви ще могат да затрият авторитета на един доказал се преподавател по скулптура в Националната Художествена Академия. 

АВТОРСТВО 

Авторът на бюста, баща ми Крум Дерменджиев, от години се бореше за определяне на място за паметника, но всяко от предлаганите места беше отхвърляно. Имаше и други проблеми, но така и не доживя да види паметника си реализиран на място, може да се каже, че се беше отчаял. 

Паметникът на Христо Ботев беше поставен четири месеца след смъртта на автора му, като тук трябва да благодарим и на професор Любен Лазаров от ЮЗУ „Неофит Рилски“, който пръв припомни на отговорните фактори за желанието на Крум Дерменджиев преди смъртта му, градът да не остава без бюст на поета.