Общество

Яков Крайков - 440 години от излизането на неговия "Часослов"

От Каменица до Венеция

Яков Крайков - 440 години от излизането на неговия "Часослов"
"Часословец" (1566 г.) - екземплярът, който се съхранява в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София



Ако при залез слънце, в юлската омара, слизаш от Дервена към Каменишката котловина, ще усетиш омаята на лятото и лекия повей на невидим вятър... Последните слънчеви лъчи лягат на запад зад Деве баир и внезапен, като стон, отнякъде многогласен хор от щурци се втурва към теб, донася далечна, незвана, неясна тръпка на нещо неизживяно, на нещо така кратко като въздишка, и без да искаш, се замисляш за нетрайността на мига... Скоро ще уловиш уханията на билките - и най-вече опияняващия мирис на див джоджен и мента. Котловината потъва в небитието на призрачната вечер, може да отпуснеш морни рамене и да зарееш поглед във вече изпъстреното небе...

...И сякаш от небитието дочувам стъпките на дедите си - войводи, поборници и радетели за благото на този мил край. Сякаш улавям и жетварските песни на бабите ми, които ехото блъска в скатовете на планината и те стават протяжни и тъжни... Долу в ниското бягат белите камъни на река Бистрица (Каменча) към Велбъждкия проход, към Струма, а водата тихо мие топлите им гърбове и запечатва спомените си от планината Осогово.


Навярно преди четири века и половина един млад мъж, гонейки Христовата възраст, е присядал на високото и е реял поглед към котловината, търсейки своя път... Планината Осогово, Каменната река, обраслите гърбове на планинските скатове с дървета, малките хълмове пак са същите, променили са се само хората.

От онзи ден, когато синът на свещеника напуска  поробеното си отечество и поема на запад, са минали векове!...



За себе си, много скромно и лаконично, Яков Крайков споменава, че е роден близо до града Колосия (днес Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река. Това намираме в края на първата му книга „Часослов”, издадена във Венеция. Споменава още, че произлиза от древен свещенически род и че отдавна се занимава с изработването на църковно-богослужебни книги. Точната година и мястото на раждането му не са известни. Преполага се, че е роден някъде между 1520-1530 година, според някои изследователи в днешното село Каменишка Скакавица, където минава река Каменица.

Йордан Захариев, един от най-добрите изследователи на този край, в книгата си "Каменица", издание на БАН от 1935 г., пише:

„За пръв път Каменица се споменава с това име от сръбския летописец Данило по време на битка при Велбуждь (Кюстендил) между българите и сърбите, станала на 28 юлий 1330 година. Сръбският крал Стефан Дечински тръгнал с войската си срещу Михаил Шишман, отбил се в манастира „Св. Йоаким Осоговски” за молитва и спрял с войската при Каменна река на лагер. Главната река на котловината е Бистрица, осеяна от едри гранитни блокове, разположени в широкото корито на реката. И гледана от западните склонове на Лисец планина, представлява широка и бяла като снег ивица, тогава, може би, тя се е казвала Каменча река.”

Наистина в котловината има река с името Каменица, но тя е малка и напълно поддържам тезата на Й. Захариев, че някога сегашната Бистрица е носела името Каменча (Каменна река). А да се твърди категорично, че Яков Крайков е роден в днешното село Каменишка Скакавица, както пишат някои изследователи, също е наивно, защото в този край хората са строели домовете в имотите си. В махали – да, от един род, но села в днешния им вид не е имало. Навярно и затова Яков Крайков казва, че се е родил край Каменна река. България е под османско робство. Колосия (Велбъжд) е заселен с турци. Българите бягат в околните планини, идват и в Каменица. Тук турци не живеят, те имат само имоти, а земите им са обработвани от местното население.  

Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската паланина са били разположени още две богомилски селища - Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора, тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (днес той е в пределите на Македония).

Вероятно дядовците и бащата на Яков са служили в някои от тези манастири. В "Часослов" той казва, че е потомък на стар свещенически род. Още от дете Яков е имал възможност да се запознае с църковните богослужебни книги. По стените на църквите е откривал свят на евангелски и житийни сцени, от иконите са го гледали изпитите лица на светиите, а неговото въображение им е вдъхвало живот.

В мигове на размисъл Яков ще да е присядал в градината да наблюдава катадневната манастирска суетня край себе си и си е мислил
може би: „Каква голяма е разликата от онова, което виждам в книгите старопечатни. Рисунките с изпитите лица на божиите хора повече приличат на смъртни. Нима е така в живота, нима това е природата? Ето в този красив мак - колко са прости нещата и колко живот има... И ако някога правя книги - как мечтая за това, - трябва да намеря примирие между тези две начала!”...

Вече поотраснал, натрупал опит и придобил самочувствие, Яков Крайков е преписвач на църковни книги в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски”. Много полезен за творческото му израстване е престоят  му в Софийската книжовна школа, където задълбочава познанията си по старобългарска литература, а също чете и гръцки книги. Школата, получена тук, в нашите земи, по-късно ще му помогне да направи първите  печатни книги - да бъде печатар, илюстратор и книжар. Той вече е готов за великото си дело и един ден, преметнал торбата със скъпи на сърцето му книги, тръгва към великата си Мисия на запад.

По пътя навярно е продължавал да изучава книгопечатането. През 1539 г. в манастира Грачаница край Скопие се отваря печатница. Преполага се, че Яков е работил там като печатар, редактор, словослагател. Но сърцето му го е теглило към Венеция. Знаел е, че там има славянска печатница, познавал е много книги, отпечатани там.
     
Само 80 години са изминали от откритието на германеца Йохан Гутенберг от Майнц и българинът Яков Крайков отваря печатница във Венеция, в която издава първите печатни книги на български език.

Някъде в средата на XV век Крайков вече е във Венеция. Трябват му няколко години да натрупа опит и знания, за да купи и обнови печатницата на сърбина Винченцо Вукович. Сред венецианските печатари се ражда едно ново име - Яков Крайков - българин от покрайнините на Османската империя, млад човек със силен характер и никакво чувство за малоценност сред венецианската печатараска гилдия.

През 1566 г. (от 15 май до 30 август) Яков Крайков отпечатва своята първа книга – „Часослов” - двуцветен печат с 31 гравюри. "Часослов" съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, авторът е прибавил и слова за Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други. Книгата е малък формат с 286 листа. Само след три години Яков Крайков, в съдружие със сръбския издател Йеролим Згурович, опечатва
Псалтир - с 274 листа. Въпреки, че книгата има строго богослужебен характер, Яков добавя и тук жития на светии, има тропари, кондаци.

На следващата година, през 1570, отново с Й. Згурович, Яков Крайков издава една голяма книга -
Молитвеник, съдържащ 281 листа.
        
В послеслова на Молитвеника (Требника) Яков се определя като „Крайков син” от Македония – София. Защо? - възниква веднага въпрос. Просто и обяснимо. София е големият град, там е и Софийската школа, а защо Македония? - защото всичко под Дунава някога се е наричало Македония. Разбира се, кой ще знае къде е  Каменна река и т.н...

По този повод наши и чужди изследователи подхвърлят тезата, че има двама Яковци - единият от Каменна река, близо до Колосия, а другият от София. Извършените сравнителни изследвания на специалистите доказват, че има само един Яков Крайков от Каменица.
        
В Требника Яков Крайков се проявява и като страстен редактор - сваля стари думи, прави нововъведения в езика, премахма съкращения на думи в името на говоримия средовековен език.
   
Яков Крайков за пръв път в славянските книги пренася думите на срички от един на друг ред, въвежда еднаквата разредка между думите, точката и запетаята вече имат своето граматично значение.

Последните две книги са отпечатани с нов шрифт, направени са някои полиграфски подобрения. По използването на едни и същи гравюри ясно личи, че това е почеркът на Яков Крайков от Каменица.

През 1572 г. излиза четвъртата, последна книга на Яков Крайков - „Различни потреби”, която съдържа 128 листа. Това е най-рядката срещаната негова книга. В сборника са поместени молитви, мецесловът е преработен и в съкратена форма, в книгата има и отделни разкази.

В сборника "Различни потреби" Яков помества и  староробългарска апокрифна литература, което за времето е било твърде смело. Може да се каже, че Яков Крайков е познавал много добре апокрифната литература, защото каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мнението на много историци и изследователи, че именно от тукашните манастири „Тайната богомилска книга” тръгва към Италия, че имненно тук, в каменишките манастири, се ражда Видение Исаево в българския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков”, издадена през 1980 г., една отлична монография, единствена засега, за живота и творческия път на Яков Крайков. А защо да не предположим, че именно Яков е пренесъл към Италия „Тайната богомилска книга”...

Каква е по-нататъшната съдба на Яков Крайков от Каменица не се знае, неговата прекалена скромност ни лишава от възможността да знаем повече за издателя, печатаря, илюстратора, гравьора, художника, шрифтолееца и книжовника Яков Крайков. Но безспорно делото му в „ползу роду” ще остане и пребъде!

В църковните регистри на каменишкия край, в книгите за този край името Яков не се среща. Крайков може да е псевдоним. Напълно възможно е да е бил записан някъде по църковните регистри и книги, и сигурно е така, но към ХVІІ век целият каменишки край е опожарен, не е останала нито църква, нито хижа - всичко е било сринато, а населението избито или побягнало към планината и Колосия. Тук по-късно идват българи от южна Македония.

    
...Нощта неусетно се изсипва от планината - мастиленосиня, и потапя в тайнство и призрачни сенки смълчаната котловина. И сякаш чувам тихите стъпки на монасите и виждам крехките им силуети, които притичват по манастирския път и потъват зад дебелите зидове на Кутугерския манастир. Навярно Яков броди отново по този край и буди със словото си българите-християни, нарамил торбата с книгите. Внезапен вик на сова раздира тишината, магията рухва в тихите води на Бистрица и я понася надолу към Струма...
Автор:
Благой Ранов
Публикация:
26.12.2006 г. 17:42
Посетено:
5463
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/3270-yakov-kraykov-440-godini-ot-izlizaneto-na-negoviya-chasoslov