Общество

За живота и делото на проф. Михаил Дихан

Патриарх на българите в Украйна

◊ ЗА МИХАИЛ ДИХАН

За професор Дихан (25.08.1925 г. - 06.07.2006 г.) е писано много и още много ще се пише. Преди повече от 20 години в монографията на зав. отдел на ЦК на КП на Украйна Л. М. Кравчук проф. Дихан е отбелязан като един от водещите обществоведи на Украйна. В 1985 г. списание “Исторически преглед” (България) публикува статия, посветена на 60-годишнината на Михаил Дихан, в която го нарича “един от бележитите съветски историци-българисти”.

Приживе Михаил Дмитриевич казваше, че се е появил на този свят, за да се усъвършенства и обогатява своя вътрешен свят, което неотменно спазваше през целия си почти 81-годишен живот.


◊ ХРОНИКА

25 август 1925 г. — Михаил Дихан се ражда в с. Благоево, Ивановски район, Одеска област, в семейството на българи. В родното село завършва 7 класа с обучение на български език, като негови учители са български политемигранти, участници в Септемврийското въстание в 1923 г.

1939 г. — постъпва в Бобринецкия селскостопански техникум в Кировоградска област.

5 юли 1941 г. — в непълни 16 години доброволно постъпва в редовете на Олшанския изтребителен баталион и взема участие в боевете. Участва в отбраната на Кавказ, в освобождението на Украйна в състава на 1-ви и 4-ти Украински фронт. Два пъти е ранен. Ампутират му крака. За участие във войната е награден с 5 ордена и 16 медали.

След войната с отличие завършва Одеския културно-просветен техникум.

1946 г. — постъпва в Юридическия факултет на Лвовския държавен университет “И. Франко”.

От 1951 до 1954 г. — работи като адвокат в Одеска област и като учител по история в едно от одеските училища.

От 1956 г. — М. Дихан започва да се занимава с научни изследвания.

1961 г. — успешно защитава кандидатска дисертация на тема “Участие на трудещите се българи и гагаузи на Южна Бесарабия във Великата Октомврийска революция и в борбата с интервентите в 1917-1920 г.” в Института по история в Академията на науките на Украйна.

От 1965 до 1972 г. — работи като доцент в катедра по научен комунизъм на Одеския държавен университет “И. И. Мечников”.

1969 г. — правителството на България го награждава с орден “Кирил и Методий” Втора степен за принос в българската историческа наука.

1972 г. — успешно защитава докторска дисертация на тема “Участие на българските интернационалисти в гражданската война и в социалистическото строителство в СССР”.

От 1975 до 1990 г. — оглавява катедра по научен комунизъм в Одеския институт за народно стопанство.

1987–1988 г. — работи като професор в Софийския електротехнически институт в България.

От 1960 до 2004 г. — посещава България 30 пъти с цел събиране на архивни материали.
 
1987 г., 1991 г. — един от създателите на документалните филми на българската телестудия “Забравени българи” и “Българските политемигранти в СССР”.

1993 г. — по семейни обстоятелства емигрира в САЩ. Не прекъсва връзките с Одеса.

2005 г. — за принос в българското национално възраждане в Украйна и по случай своята 80-годишнина от рождението е награден с паметен медал “Иван Вазов” — най-високото отличие на Държавната агенция за българите в чужбина.

2005 г. — за голям принос в процес на национално възраждане на българите в Украйна получава наградата “Човек на годината - 2005” - отличие на Асоциацията на българите в Украйна.

6 юли 2006 г. — тежко болен почива в Одеската градска болница “Водников”.


◊ ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА

От 1952 г. – изнася повече от хиляди лекции в българските села на Одеска област на роден език, където привлича вниманието на своите слушатели, увлича ги и пробужда в тях национално самосъзнание.

60-те години на ХХ век – Михаил Дихан заедно със своите близки съмишленици Петър Недов, Иван Мещерюк се обръщат с писмо в ЦК на КПСС по повод асимилацията на българите в СССР, загубата на родния език, културата и традициите, националната самобитност.

1989 г. – заедно с Валентин Кирязов М. Дихан основава Одеското българско дружество и става негов почетен председател.

1989 г. – по инициатива на Михаил Дихан и негови съмишленици се създава вестник “Роден край”.

1991 г. – представя българите от Украйна в Първия конгрес на българите от цял свят, преминал в София, България.

1991 г. – участва в работата на Първия конгрес на българите в СССР в Болград, където подкрепя кирилометодиевците в делото за по-последователна и резултатна програма на възраждането на българите в Украйна.

24 май 1999 г. участва заедно с цялата българска диаспора в Украйна в откриването на Всеукраинския център за българска култура в Одеса.

От 1993 до 2006 г. участва почти във всички културно-просветни акции на Асоциацията на българите в Украйна.


◊ ТВОРЧЕСТВОТО НА ПРОФ. ДИХАН

Творческата дейност на Михаил Дихан, неговите монографии, научно-популарни книги и очерци са събрани в повече от 23 издания. Сред тях са книгите:

“Дай руку, другар” (в съавторство с А. Бачински), Одеса;
“Никак не ми се умираше, София, 1987 г.;
“Писатели-българи в Украйна”, Одеса, 1998 г.;
“Преселване на българите в Южна Украйна”, Одеса, 2001 г.;
“Двеста години – Благоево”, Одеса, 2002 г.;
“България – моя светиня”, Одеса, 2004 г.,
“Българските национални райони”, Одеса, 2004 г.;
“Под родната стряха”, Одеса, 2004 г.,
“Студенческая рапсодия”, Одеса, 2006 г. и др.

Михаил Дихан е написал лично и в съавторство повече от 120 статии, прегледи и разкази, рецензии.

От 1950-те до 2006 г. над 200 статии на Михаил Дихан са публикувани във вестници и списания на Украйна, Молдова, България и САЩ.
Автор:
17.07.2006 г. 18:25
Посетено: 709
Етикети: Михаил Дихан
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/2551-za-zhivota-i-deloto-na-prof-mihail-dihan