Общество

Сърцето на поета

166 години от рождението на Иван Вазов

Сърцето на поета


◊ СЪБИТИЕТО

Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.

Къщата музей „Иван Вазов” ще бъде отворена от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.

На 9 юли, рожденият ден на поета, каним всички да поднесат венци и цветя в 11 часа пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г. С. Раковски” в столицата.


◊ СЪРЦЕТО НА ПОЕТА

Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.

„Безкраят Вазов” ни позволява всяка година да откриваме красиви или печални, житейски или книжовни поводи, за да се вглеждаме в необозримостта на словесния му необят, да си припомняме знакови и знаменателни събития от недалечната история на България, защото и литературните творби, и житейският път на Иван Вазов са вградени в тази всеобща памет. На 9 юли т.г. се навършват 166 години от рождението на поета, съвсем неюбилейно число за разлика от годишнината на неговия музей, най-първият, най-старият български литературен музей, открит преди 90 години. Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите, остава си такова и до днес – тук идват стотици деца, родени с благословията на стихотворението „Аз съм българче”, стотици хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера на духовна патина и посветено слово, или просто мълком да се поклонят на националния ни писател.

Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов. Мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица.

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П. И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя” от 24 до 28 септември.

В навечерието на 9 юли и в годината на музейния юбилей искаме, макар и за преброени дни, да удовлетворим и това любопитство.

Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект” и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя”.

В есето си „Смъртта на Вазов” поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник на къщата музей на националния ни писател в София, казва: „Вазов умира от инфаркт на 71-годишна възраст, пръска се сърцето му, побрало всичките български епохи, които е провидил, описал и изстрадал. Затваря се кръгът от “Тъгите на България” до “Не ще загине”, макар и доста по-рано поетът да е обзет от страшното си прозрение - ”разгром на своя свят дочаках” – и дори да го е приел. Обожаван и ненавиждан, средоточие на народното упование, духовна държава в държавата, Вазов побира във високата си, изправена и монолитна фигура всевъзможните противоречиви български енергии. Той има толкова невъзможно сгъстен и напрегнат живот, умножен поне по две от писателския му кръст, не спира да работи, не спира да обича – и как да издържи сърцето му? Как да понесе народното признание? Как да понесе погрома подир националните катастрофи? И едновременно любовта в залеза на дните си? И да ги възпее...“.


Автор: НЛМ
30.06.2016 г. 15:43
Посетено: 603
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/23892-sartseto-na-poeta