Общество

Вие победихте – които и да сте!

Пирова ли е победата?

Е, успяхте. Честито! Бойко си отиде. Площадите и улиците са ваши.

И сега какво следва?

Политическите партии ще изчезнат?

Няма да стане.

Ще има национализация на ЧЕЗ?

Няма да стане.

Ще има народовластие – някакви групи хора ще се събират на площада, ще обсъждат и ще решават държавни въпроси?

Няма да стане.

Доходите ни веднага ще започнат да растат?

Няма да стане.

Бившите управници ще бъдат изправени пред съда?

Няма да стане.

Благодарение на вас Станишев и Овчаров ще затвърдят позициите на енергийните монополисти. Благодарение на вас етническо-криминалната партия на Доган отново ще участва в коалиционно правителство. Благодарение на вас ЕС ще спре проектите ни за милиони левове.

Но важното е, че демокрацията победи. Някои от вас, най-кресливите и с най-окървавените глави, ще успеят да се докопат до някакви управленски кресълца, за да заявят след време, че са направили живота ни много по-хубав, токът и парното по-евтини, храната направо без пари, а мъжете – още по-потентни. Едни омразни лица ще бъдат подменени от други – може би още по-омразни. Такава е поне нашата, българската политическа традиция.

А като си помисли човек – откъде тръгна, докъде стигна. Токът бил скъп! Че той от доста години всяка пролет все се вдигаше – това ни бе съобщавано от Семерджиев, председателя на ДКЕВР, и чак през зимата усещахме истинския разход. Защо още тогава не протестирахме? Защо точно сега, само месеци преди редовните избори, го направихме?

Спомням си учителската стачка. В продължение на 45 дни 80 000 хиляди души митингувахме за по-достойно заплащане на учителския труд. И нито веднъж Станишев не поиска да се срещне с нас. А Орешарски подигравателно нарече преговорите „седенката”. Синдикалните лидери ни предадоха. Много други съсловия ни нападаха и злословиха. Откъде-накъде даскалът ще взима колкото чистачката в банката! А ние какво правехме? Хвърляхме към полицаите хартиени стрелички! Ама то наистина сме си били за подигравка. Вместо да хвърляме бомбички, кошчета за смет, да се бием и после да показваме на жадните телевизионни репортери (а и публика) как сме бити и как кръвта тече по бузите ни... Абе каквото заслужавахме, това и получихме.

А иначе това трябваше да се случи. Натрупваният години гняв трябваше да намери израз. Надявам се този гняв да постигне поне няколко неща: радикално редуциране на депутатите в народното събрание, намаляване на министерствата по брой и състав, закриване на областните управи, 50-процентов мажоритарен избор, ефективна реформа на българската съдебна система и полицията, повече права на местното самоуправление...

Е, казах го.
Автор: Георги К. Спасов
20.02.2013 г. 18:47
Посетено: 1691
Етикети: Бойко Борисов, демокрация, протести, държава, ЧЕЗ, недоволство, шествия, митинги, ДКЕВР
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/16399-vie-pobedihte-koito-i-da-ste