Общество

Отворено писмо до Министъра на културата

Относно: Комерсиализацията на българските традиции и културно наследство

ДО

Г-н Вежди Рашидов
Министър на културата
 

КОПИЕ ДО

Г-н Симеон Дянков
Министър на финансите

Г-н Недялко Недялков
Областен управител Стара Загора

Г-н Николай Златанов
Председател на Общински съвет Казанлък



Уважаеми г-н Рашидов,

Обръщам се към Вас, за да споделя възмущението си от комерсиализацията на българските традиции и културно наследство в Община Казанлък. В програмата на Фестивала на розата 2012 бяха включени събития със съмнително съдържание и стойност, гръмко обявени като автентични, за които се събираха такси от гостите.

Интересът към българските традиции напоследък расте. Празникът на розата в Община Казанлък, Международният фестивал на маскарадните игри Сурва в Перник, Нестинарският празник в село Българи са събития, които вдъхват нов живот на едни или други традиции, част от богатото културно наследство на България. Същевременно те привличат и много наблюдатели и гости от България и чужбина. Това стимулира местните общности да издирват, съхраняват, възстановят и демонстрират специфичните обичаи на региона, в който живеят. Експонирането на това културно многообразие на България е подпомогнато до голяма степен под формата на финансиране по различни европейски програми. В културния календар на почти всяка община вече фигурира някакъв традиционен фестивал – на розата, черешата, киселото мляко, ягодата, фасула, гроздето, виното и тук идва въпросът за съдържанието и съдържателността на готовия продукт, представен на публиката.

Та думата ми е за розите и розобера. Програмата на Празника на розата 2012 в Община Казанлък беше удивително наситена с много събития и продължаваща в рамките на цял месец. Любопитството ми провокираха събития като автентична демонстрация на ритуала розобер, спектакъл „Розобер” и арт демонстрации на старинни художествени техники - иконопис с розово масло. В действителност обаче нещата не бяха съвсем такива, както бяха представени. Демонстрацията на нечуваната старинна художествена техника в Историческия музей в Казанлък не беше точно „иконопис с розово масло“, ами иконописец, който демонстрира свои графики, рисувани с вино и ароматизирани с розово масло („иконопис“ било печатна грешка в програмата) в атмосферата на дегустация на вино розе... и всичко това срещу 4,00 лв. Дотук добре. В неизвестното казанлъшко селце Ръжена ревностно пазят българските традиции. С трогателен самодеен патриотизъм местните хора демонстрират ритуала розобер. Но... срещу входна такса от 8,00 лв.! И за какво?!? За да се видят „уникални“ предмети от бита на селото, които нямат нищо общо с розобера; да се чуят местните деца и баби, облечени в костюмчета от читалището, как пеят и сами да си наберете гюл от розовите градини край пътя. Какъв розобер, какви 5, пардон - 8,00 лв.!?! Пази боже сляпо да прогледа. Иначе билети за събитията по време на празника предварително се продаваха в... eventim.bg! Пари обаче се дават за съдържание, а не за криворазбрана локална самодейност. Държавата харчи пари да рекламира България като атрактивна туристическа дестинация, за да има повече туристи, Министерството на културата – за програми като "Живи човешки съкровища - България", за да има какво да видят тези туристи. Докато Община Казанлък инкасира културните традиции, в частност Празника на розата. Празникът в действителност оставя само разочарование и натрапчив спомен от входни такси, мускали с гюл, мед от рози, сладко от рози, розе и розова вода – (розова) гола вóда! Съмнявам се, че ще посетя отново празника през следващата година. Скари, кебапчета и сергии с дрънкулки и китайска манифактура, има на много други места в България.

Нематериалното културно наследство е извор на идентичност. Много културни изяви като обреди и събори са в забвение днес. Това се дължи на уязвимия характер на това наследство, крехко и преходно във времето, в повечето случаи съществуващо като факт само в момента на изпълнението. Днешните носители на това нематериално културно наследство превратно интерпретират пътищата за търсене на своята идентичност и споделянето й. И да не искам, се сещам за Бай Ганя и приключенията му с гюла и за - Булгар! Булга-ар!... Прости били българите, а!..

Г-н Министър,

Нито г-н Апостол Терзиев, кмет на село Ръжена, Община Казанлък, нито г-жа Галина Стоянова, кмет на Община Казанлък си направиха труда да отговорят на писмото ми за това безогледно инкасиране на културните традиции в общината. Ако розовото масло струва почти колкото златото, то каква е цената на българските традиции, свързани с розобера? Rosa Damascena е розова, но живота – не, казват хората. Това ли определя цена за демонстрация на „автентичен ритуал розобер“? Ако в момента има икономическа криза, има ли и криза на морала? Защо в собствената ни държава ни третират като будали, които трябва да бъдат изръсени с пари и то за подменени културни традиции? И има ли някой моралното право в България да инкасира българските културни традиции и наследство?


С уважение: М. Милев
София, 24 август 2012 г.

Автор: М. Милев
23.08.2012 г. 16:48
Посетено: 2605
Етикети: традиции, празник на розата, Община Казанлък, демонстрация, комерсиализация, Ръжена, розобер
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/15293-otvoreno-pismo-do-ministara-na-kulturata