Общество

Държавата гони младите от държавните сцени

Становище по повод заповед на Министерство на културата

Със заповед от 3 май тази година, Министерство на културата взе решение да не субсидира билетите продадени от държавните театри за представления, създадени като копродукция или гостуващи на техните сцени. 

Така голяма част от проектите на свободните театрални инициативи, получили финансиране на конкурсен принцип от същото това Министерство и други държавни институти, остават без шанс за реализация. До този момент държавата не поддържа открити сцени, не подпомага тяхното създаване и единственият начин за осъществяване на проекти, насочени към сценични пространства, са залите на държавните театри. От своя страна тази ограничителна стъпка на Министерство на културата обрича и самите държавни театри на застой и културно обедняване.

Въпросът, който Асоциация за свободен театър, Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за свободна театрална инициатива поставят, е: Защо министерството спира разпространението на културните продукти, оценени като притежаващи особена художествена стойност, вместо да ги подкрепя?


СТАНОВИЩЕ

По повод заповед на Министерство на културата РД09-0206 от 3.05.2011

Заповед РД09-0206 от 3.05.2011 е проява на изключително тревожна тенденция в действията на Министерството на културата.
 
Първата крачка на така наречената театрална реформа се ограничи единствено с въвеждане на делегирани бюджети за държавните театрални и музикални организации, което стимулира комерсиалния подход, без да зададе каквато и да било посока за съдържание и културна стратегия, и игнорира всички останали изпълнителски продукти, освен тези на държавните културни институти. Тя за пореден път не уреди официално статута на независимия театрален продукт по никакъв начин.

Сега сме свидетели на следния факт - втора крачка, която променя правилата при заварено положение.

Министърът на културата издаде заповед РД09-0206, с дата 03.05.2011 г., с която държавата започва да санкционира правата на достъп до театрален продукт на театралната публика, като отказва дотации на билети при определени обстоятелства.

Необходимо е да се отбележи, че освен острите противоречия, които се съдържат в самата заповед и могат да бъдат тълкувани според случая, определени нейни точки реално поставят извън нормата важни за развитието на културата практики – копродукциите, груповите посещения на театър (например на ученици и детски градини), разпространението на театралния продукт извън мястото на производство и участието му  във фестивали, като санкционират с лишаване от субсидия всяко едно от тези действия.

Това, което изключително много тревожи нашите организации, е че новата заповед санкционира всеки вид сътрудничество между държавни сцени и свободни театрални субекти. Тя прави още по-трудна и реализацията на театрални проекти, субсидирани на конкурсен принцип.
 
Логично е да предположим, че проектите, реализирани чрез финансиране на конкурсен принцип, са с безспорно високо художествено ниво, след като още на етап идеен проект им е било гласувано доверие за финансова подкрепа от експертна комисия.

Ако въпреки това до този момент билетите, продавани от независими театрални организации, нямаха статут на дотирани, то оттук нататък и държавните театри, предоставили своите сцени за представяне на тези (оценени като притежаващи особено висока художествена стойност и затова подкрепени финансово проекти) ще бъдат санкционирани с лишаване от субсидия за всички билети, носещи приход на организацията автор.

Този параграф от заповедта говори за незаинтресованост от страна на Министерство на културата от реализацията на високооценените творчески проекти. Незаинтересованост дали финансовите средства, отделени от държавния бюджет (отпуснати от самото него и други държавни органи, подкрепящи културата), ще бъдат използвани ефективно.

Този акт води и до демотивация на държавните театрални сцени да обогатяват програмата си с нови изпълнителски форми, текстове, авторски идеи и личности.

За голяма част от независимите проекти държавните театрални сцени са единствен вариант за реализация и устойчиво разпространение, тъй като свободни театрални сцени, които държавата да поддържа, не съществуват.

Ето защо тази заповед всъщност отнема възможността за реализация и разпространение на театрални продукти, които са получили държавни средства, което прави разходването на пари за тях неефективно и обрича този сектор на деградация.

Нашият въпрос е: Защо министерството спира разпространението на културни продукти, оценени като притежаващи особена художествена стойност, вместо да ги подкрепя?

Защо този сектор е особено важен за изпълнителските изкуства и трябва да бъде грижа на всяка държава?
Това е полето за изява на най-младите автори и творци, които иначе не биха могли да се развият; пространството, в което регулярно се раждат новите форми, идеи и текстове – най-новите, съвременни тенденции в изпълнителските изкуства. Това е зоната, където културният обмен е най-активен, където се изпробват нови практики и методологии.

Това поле трябва да съществува и да е активно, за да захранва и развива целия театрален контекст. От него той може да си набавя нова енергия и съдържание, тъй като в противен случай е осъден на постепенно застаряване и безкрайна репродукция на стари образци, които постепенно губят връзка с аудиторията и притежават по-скоро историческа стойност отколкото жива актуалност.

Бидейки по своя характер по-скоро изследователски и експериментаторски, образователен и социален, залагайки на новото и важното в момента, а не на очакваното и гарантирано печелившето, свободният театър има нужда за своето развитие от реална и добре премислена държавна културна стратегия. От това биха спечелили всички.

През последните две години нашите организации развиват своята дейност с цел да допринесат за реална културна децентрализация в България, разработване на нови аудитории, достъп на публиките до разнообразен културен продукт, възможност за професионална реализация на най-младите професионалисти и развитие на нови форми в театъра. За това време те успяха не само да се включат в обществения дебат, но и да осигурят определени регулирани отношения с държавните сцени (досега единствените, на които можеше да се постигне устойчиво разпространение на културен продукт на изпълнителските изкуства).

С настоящата заповед на Министъра на културата, която сменя оповестените преди няколко месеца правила, всички договорености се обезсмислят, а най-младите и инициативни театрални професионалисти (и преди поставени от Министерството в неравностойна позиция) се оказват нежелани на държавните сцени. 


Асоциация за свободен театър
Председател на УС
Ида Даниел

Обсерватория по икономика на културата
Директор
Диана Андреева

Асоциация за свободна театрална инициатива
Председател на УС
Симона Попова

Автор:
21.05.2011 г. 21:39
Посетено: 2869
Етикети: свободен театър, Министерство на културата, театрална реформа, открити сцени, държавни сцени, субсидии за театър
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/12497-darzhavata-goni-mladite-ot-darzhavnite-stseni