Общество

Декларация от независимия сектор в изпълнителските изкуства

Във връзка със започващата реформа в сферата на изпълнителските изкуства и първите публично обявени намерения на Министерство на културата

ДО Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

Копие
ДО:
Г-жа Цецка Цачева,
Председател на Народното събрание на Република България
Г-н Симеон Дянков,
Заместник министър-председател и Министър на финансите
Г-н Вежди Рашидов,
Министър на културата
Г-жа Менда Стоянова,
Председател на Комисията по бюджет и финанси
към Народното събрание на Република България
Г-жа Даниела Петрова,
Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии
към Народното събрание на Република България

ДО БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка със започващата реформа в сферата на изпълнителските изкуства и първите публично обявени намерения на Министерство на културата, от името на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Заявяваме:

Изключително тревожни за нас са непрозрачността и липсата на ясно обявена конкретна стратегия за развитие на целия сектор. Обявените намерения касаят само и единствено пряко бюджетираните от държавата институции, без да включват позиция как тези промени ще се отразят на независимия сектор. Не намираме никакво становище по финансирането на проектен принцип, нито стратегически посоки за осигуряване стабилността и развитието на свободната сцена. Нееднократно в публичното пространство бе настоявано за достъп на реално-практикуващи професионалисти от частния и независимия сектор до работните групи, ангажирани с изработването на законов модел и инструменти за държавно финансиране на тази стратегически важна за цяла Европа област от изкуството и културата.

Нещо повече – през 2010 г., държавата, в лицето на Министерство на културата, отдели субсидия за театрални проекти само на независими организации в размер на 100 000 лв. (което е продукционен бюджет за около 6 малки представления с до 3 актьори на скромен хонорар). Тя обяви официално резултатите си от конкурса през месец април, но сумите все още не са изплатени на спечелилите проекти! А част от тях вече са в процес на реализация. Някои автори на проекти са принудени чрез кредити и заеми да обезпечават финансово дейностите, които неизплатените субсидии трябваше да покрият. Според нас нефинансирането на проектите, спечелили субсидии в легитимен конкурс, е беззаконие! Становище по този казус също не се намира в официално заявените намерения на Министерство на културата. 100-процентовото орязване на проектното финансиране в областта на изпълнителските изкуства за 2010 година е в пълен разрез с всички публични изказвания, направени от представители на Министерство на културата във връзка със стратегиите, застъпвани в намеренията за театрална реформа.

Тези факти ни карат да мислим, че така започналата реформа рискува да повтори стари грешки и заучени порочни схеми на временни решения, вместо стъпвайки на опита и ефективните организационни модели на реално-практикуващите, да изгради адекватно функционираща нова система в областта на изпълнителските изкуства. Непознаването на начина на функциониране и на приноса на свободния сектор към българската култура и общество като цяло, липсата на реален анализ на този сегмент от сценичните изкуства, съществуващ вече 20 години като пазарен субект, превръща призивите „културата да излезе на пазара” в кухи фрази, лишени от съдържание.

Тъй като в публичното пространство се твърди, че реформата е нужна на българския данъкоплатец и държавата, то ние имаме няколко  въпроса:

1. От една недомислена реформа повече губят или повече получават данъкоплатците, част от които е всеки един представител на цитирания сектор?
2. Такава ли трябва да бъде политиката на държавата към професионалните артистични кадри, в които сама е инвестирала пак благодарение на българския данъкоплатец?
3. Защо на българския данъкоплатец му се вменява идеята, че българската култура е само държавният сектор и не е ли това манипулация?

Една недостатъчно компетентна частична реформа не само няма да ни доближи до успешните европейски добри практики в балансираното финансиране на сценичните изкуства, но и категорично ще ни отдалечи дори от близките ни съседи, където условията за работа на творците на свободна практика са завидни спрямо тези у нас. Свободната сцена в България ще продължи да изчезва, а творящите да заминават или да сменят професията си. Родният театър ще става все по-назадничав и съвсем ще заприлича на музей, а до съвременна танцова сцена така и няма да стигнем.

Тъй като тази перспектива за нас е напълно неприемлива,

Категорично настояваме за:

Първо: Участие на независимия сектор във всички работни групи по изработване на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства. Публично обявяване на състава на работните групи.

Второ: Незабавно изплащане на 31-ва сесия за субсидиране на нови театрални проекти (частни театри),  април 2010 г., от Министерство на културата на стойност 100 000 лв.

Трето: В бъдещия закон за сценични изкуства да залегне категоризацията на различните видове участие в полето на изпълнителските изкуства, като се създаде отделна категория за независимия сектор с право на 10% от общия структурен бюджет за музика, танц и изпълнителски изкуства и регламентиран отделен достъп до проектните сесии. Това следва да бъде ясно заложено и в предлагания за 2011 бюджет на Министерство на културата.

Четвърто: Преосмисляне статута на твореца на свободна практика в социалната и здравната системи и съобразяване неговите социално, здравно и пенсионно осигурявания със спецификата на неговата дейност и заетост.

Пето: Създаване на ефективен финансов календар, който да осигури и регулира проектните субсидии в рамките на календарната година. По този начин, чрез редовна проектна, дългосрочна и структурна финансова подкрепа за независими продукции и артистични групи, ще се създадат реални условия за планиране и развитие на сектора, както и за подобряване качеството на неговата продукция.

Шесто: Политика за разработване на пространства за свободен театър, танцово изкуство и алтернативни форми в столицата и страната – репетиционни зали и сцени за представяне на продукцията, както и възможност за наем на базова техника и съоръжения на преференциални цени.

Седмо: Ясна стратегия и ефективна програма в областта на децентрализацията и активирането на културния диалог в областта на театъра и сценичните изкуства на регионално, национално и международно ниво чрез създаване на програми за разпространение на театрална продукция в страната и чужбина, както и програми за стимулиране създаването на международни проекти и обмен на театрални продукции.

Осмо: Осигуряване работещи алтернативни източници за финансиране на независимата сцена, както е в цяла Европа. Намаляването на публичните разходи за култура – израз на рестриктивната финансова политика на държавата в момента, категорично налага това. Затова искаме действащ Закон за меценатството. В този смисъл, на основание решението на МК от септември 2009 г. за създаване на работна група за арт-лотарията, спешно настояваме да започне нейната работа.

Девето: Разглеждане развитието на българската независима сцена като стратегическа инвестиция в българското общество, в европейския имидж на България, в очертаването на България като любопитна дестинация за културен туризъм.

Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена порочната централизирана политика на непрозрачност и безотговорно държавно отношение към неправителствения сектор, който е безспорно най-иновативния, гъвкав и инициативен сегмент на българската култура и изкуство.


С уважение:


Ида Даниел       
Председател на УС на       
Асоциация за свободен театър       

Симона Попова
Председател на
Асоциация на свободната театрална инициатива

Цветелина Йосифова   
Директор на
Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов”

Диана Андреева    
Директор на Обсерватория по икономика на културата

Бойко Илиев
Председател на Сдружението на продуцентите на частните театри

Автор:
Публикация:
26.07.2010 г. 22:46
Посетено:
1779
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/10503-deklaratsiya-ot-nezavisimiya-sektor-v-izpalnitelskite-izkustva