Разни
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Едуард Вик спира финансирането на Наградата „ВИК”. Отворено писмо на Едуард Вик
До ден-днешен продължавам да се питам - защо книгите не се четат?
Отворено писмо на Едуард Вик - председател на Фондация „ВИК“, основател на Наградата „ВИК“ и на „EVS Translations”
Превръщането на Наградата „ВИК“ във водещата литературна награда в България изискваше много работа и усилия.
Целта ни беше да популяризираме българската проза, да привлечем интерес към творбите на съвременните български автори и да насърчим четенето. В това отношение „ВИК” изпълни своята цел.
Телевизията, радиото, интернет, вестниците и списанията в България проявиха интерес към Наградата „ВИК“. Имаше известен интерес и към самите книги.
Едно от предимствата на Наградата „ВИК“ бе, че читателите имаха възможността да гласуват. Но, за съжаление, те не се възползваха от нея. Годишно гласуваха не повече от 1 000 души. Медиите пишеха, но хората не гласуваха.
До ден-днешен продължавам да се питам - защо книгите не се четат? Това е един въпрос, който Фондация „ВИК” задаваше многократно през изминалите 6 години. Много добре съзнавам, че една награда сама по себе не може да направи повече, че тези усилия просто не са достатъчни и че се нуждаем от подкрепа. Затова Фондация „ВИК“ потърси подкрепа от много места. На призивите ни за съдействие получавахме почти едни и същи отговори – това е един „благороден” проект, но за съжаление, не и проект, който можем да подпомогнем.
Когато започнахме „Роман на годината”, дълго дискутирахме как трябва да се нарича фондацията, която да популяризира съвременната българска литература. ВИК се оказа добро решение – разбрах, че моята фамилия на български означава „вик“. Приех метафората - вик за помощ за българския роман.
„Да викаш” за една малка група е страхотно. Успехът се нуждае от импулс.
За тези шест години искам да благодаря на 7-те носители на Наградата „ВИК”, също така и на невероятните членове на журито, които четяха романите, на Комитета, който избираше журито. Специални благодарности на Раймонд Вагенщайн, който често ни напътстваше, както и на Елена Найденова, която неуморно популяризираше българския роман. Не на последно място искам да благодаря и на журналистите, без които нямаше да постигнем целите си.
С вече набраната инерция Фондация „ВИК“ смята, че е направила всичко по силите си, за да изпълни първоначалната си цел, и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото.
• Едуард Вик ще бъде на разположение на журналистите на 22 и 23 февруари.
. Повече информация можете да получите на телефон +359 2 980 52 54
Превръщането на Наградата „ВИК“ във водещата литературна награда в България изискваше много работа и усилия.
Целта ни беше да популяризираме българската проза, да привлечем интерес към творбите на съвременните български автори и да насърчим четенето. В това отношение „ВИК” изпълни своята цел.
Телевизията, радиото, интернет, вестниците и списанията в България проявиха интерес към Наградата „ВИК“. Имаше известен интерес и към самите книги.
Едно от предимствата на Наградата „ВИК“ бе, че читателите имаха възможността да гласуват. Но, за съжаление, те не се възползваха от нея. Годишно гласуваха не повече от 1 000 души. Медиите пишеха, но хората не гласуваха.
До ден-днешен продължавам да се питам - защо книгите не се четат? Това е един въпрос, който Фондация „ВИК” задаваше многократно през изминалите 6 години. Много добре съзнавам, че една награда сама по себе не може да направи повече, че тези усилия просто не са достатъчни и че се нуждаем от подкрепа. Затова Фондация „ВИК“ потърси подкрепа от много места. На призивите ни за съдействие получавахме почти едни и същи отговори – това е един „благороден” проект, но за съжаление, не и проект, който можем да подпомогнем.
Когато започнахме „Роман на годината”, дълго дискутирахме как трябва да се нарича фондацията, която да популяризира съвременната българска литература. ВИК се оказа добро решение – разбрах, че моята фамилия на български означава „вик“. Приех метафората - вик за помощ за българския роман.
„Да викаш” за една малка група е страхотно. Успехът се нуждае от импулс.
За тези шест години искам да благодаря на 7-те носители на Наградата „ВИК”, също така и на невероятните членове на журито, които четяха романите, на Комитета, който избираше журито. Специални благодарности на Раймонд Вагенщайн, който често ни напътстваше, както и на Елена Найденова, която неуморно популяризираше българския роман. Не на последно място искам да благодаря и на журналистите, без които нямаше да постигнем целите си.
С вече набраната инерция Фондация „ВИК“ смята, че е направила всичко по силите си, за да изпълни първоначалната си цел, и че сега е моментът някой друг да продължи започнатото.
• Едуард Вик ще бъде на разположение на журналистите на 22 и 23 февруари.
. Повече информация можете да получите на телефон +359 2 980 52 54
Автор:
Петя Рачева
Публикация:
18.02.2010 г. 21:11
Етикети:
Посетено:
2713
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/17/news/9382-eduard-vik-spira-finansiraneto-na-nagradata-vik-otvoreno-pismo-na-eduard-vik